Мнозина от т.нар. политическа класа прислугват на САЩ и брюкселските им послушници да остържат всичко национално

Със 106 гласа „за” на три партии - ГЕРБ, РБ и БДЦ - вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева е новоизбраният министър на образованието. Куражлия се нарече, щяла реформи в образованието да прави, щото чрез него да „обедини парламента и нацията". Обединителката не сподели дали ще променя новия образователен закон.

Голямата „заслуга” на директора на „Центъра за еврейски изследвания” Тодор Танев като министър беше пробутването на тази законодателна перла през сегашното парламентарно мнозинство. За туй творение от Съюза на учените в България твърдят, „че създава реални условия за унищожаването на българското средно образование”. Чрез съкращаването на редица изучавани досега произведения по литература и история голям процент подрастващи просто ще останат откъслечно просветени и откъснати от базови национални ценности.

Което е и целта не само на Танев, но и на мнозина от т.нар. политическа класа, цанили се в услуга на хегемона САЩ и брюкселските му послушници да наложат в овладените довчерашни национални държави остъргване на всичко национално. С крайна цел подмяна на народите там с политкоректно и мултикултурно население, съставено от безродни индивиди с пазарно самосъзнание. Голям брой от тази „класа” вече са такива субекти. Тях ги интересуват преди всичко личните им приходи от бюджетните и прочие пари в държавните и частните учебни заведения.

Несъмнено по този закон и за тези цели ще работи и Кунева. Позната и прогнозируема фигура е тя. По социалистическо време като „наше момиче” е изстреляна в сферата на външната политика, в днешно време зад нея стоят мощни фактори в Брюксел и като „тяхно момиче” е венчана до гроб за високи постове в София. Около нея гъмжи от масони и прочие космополитни люде. Уредиха я в синия цветарник още при Филип Димитров, твърди се, че е братовчедка на Соломон Паси, притежава Златно отличие на Атлантическия клуб.

Баща й е бил актьор и буфосинхронист, нея са я пуснали по пистата на политическия буфосинхронизъм. Активно уреждаше затварянето на реакторите на АЕЦ „Козлодуй”, съответно е и наградена с орден на Почетния легион на Република Франция. Представи се завчера за състезателен човек, но е вярно обратното - избягва сблъсъците, послушна е и отстъпва пред натиск. Типичен изпълнител на спуснати чужди решения, много подходяща за представителни функции и за ролята на кух резонатор на имперски интереси.

Всички империи в историята задължително са опитвали да глобализират племената и народите в завладените територии. Налагането на имперските ценности нерядко е успявало дори сред оформените народностни групи бавно и полека чрез образованието в продължение на значителен период от време, понякога векове. Или бързо чрез силово налагане на идейни конструкти, но и с обилен кървав терор. Ясно се вижда в историята на Римската, Византийската, Османската, Руската и Британската империя.

Тях ние сме надживели с цената на огромни жертви, сега сме под пресата на САЩ и все още в същия вид на българска нация. В предишни времена туземни отродители е имало задължително - потурнаци ли не щеш, гъркомани и русофили ли. Днес се представят за пламенни европейци, срещат се и откровени американолюбци и мазни туркофили. И всинца нацелени от покровителите си срещу българските национални интереси, срещу образованието и науката ни преди всичко.

Нашата история и досега в изкривения си вид пречи на руската политика, на предпочитаните от тях на Балканите приятели в Белград и Атина, на периодично ухажваните елити в Анкара и Букурещ. В Санкт Петербург, по-късно и в Москва при думата България постоянно се чешат по главите къде да я дянат предвид своята истинска история, с оглед Кубратова Велика България и Волжка Велика България.
Отскоро у нас се възмущаваме от скандалния филм за България на телевизията „Ал Джазира”, според който не османлиите са изтребвали българите, а обратното.

Справедливо се гневим, но да видим извращенията в историята в руско издание. През 1828-1829 г. генерал Фон Дибич минава през българските земи, руските войски имат решаваща роля при създаването на Гърция, но се връща, оставяйки народа ни под ятагана на османския халифат. Нищо че като държава на Духа сме дали на Киевска Русия православието, езика и кирилицата. Чак след половин век стигат и нас, но сме като подзащитни християни и славяни за тях, не като българи.

Вече са готови и с „истинска” история на българите. Някой си Иречек, получех от Виена, незнайно защо се загледал в миналото на нашия народ и сътворил първия си опус по тази тема, бидейки 18-годишен?! После специализирал история на славяните и през 1876, дорасъл до умъдрената си 22-ра годишнина, публикува ключовия си по-късно за нас труд „История на българите”. Откъде такава невиждана академична храброст? Та и селски цар пълководец Ивайло съчинил. Помагали му някакви българи, но най-важният от тях е Марин Дринов. Руски учен, роден в Панагюрище, но сменил бащиното си име Стоянов на Степанович.

Турският вариант за българска история много напомня на руския, но използват американски историк, който е глашатай на идиотщините за „български зверства”, разказани от „Ал Джазира”. Дринов след Освобождението немедлено е изпратен тук, за да завежда отдела за народното просвещение и духовните дела във Временното руско управление на България. През 1981 г. Дринов си заминава за Русия, но вече е вкарал Иречековата история. Докарва и самия 27-годишен неин творец за министър на просвещението, естествено, той доналага своята, по същество руската версия, за българска история.

Какъв беше този Паисий Хилендарски, каква стойност освен литературна имат неговите писания, почерпени от историческите архиви в Атонските манастири? За какви български царе и патриарси пише тоз бледен монах, щом и България не я е имало преди 681 г.? И българи не е имало преди това тъдява, само някакви седем славянски племена. Аспарух може и да се счита за българин, но баща му, братята му и дедите му най-много да са прабългари. А защо не и туранци, после и турци?
Марин Дринов е учил в духовната семинария в Киев, интересно, че пак в Киев, но вече през 1940 г., по нареждане на Сталин се създава и „македонският” език. Така действат империите, така глобализират американците, по същата схема в Анкара се опитват да си възстановят халифата. Де що има отродено или поне отродяващо се у нас, наема се да дудне за мулти-култи, за гейпаради и политкоректност, напира да отчужди българчетата от дяда Вазова, от Ботева с техния „език на омразата”, от Паисия неполиткоректника.

Истински образованият човек е едновременно обучен до средно или висше ниво, но и възпитан в национален, имперски, фундаменталистки или космополитен дух. САЩ са много фундаменталистка, религиозна страна, една от най-екстремистките в света, твърди мъдрият американски професор Ноам Чомски. Налаганият в Европа и другаде отначало постепенно чрез прецизни политинженерни проекти либерализъм от началото на този век ускорено се изражда в либерален фашизъм.

На запад вече се вижда с невъоръжено око, сблъсъкът му там с ислямската форма на фашизъм го направи релефен и плашещ. Надига се и третата, по-старата европейска форма - нацизмът. Долавя се трите и у нас, изпаряват се и последните следи от демокрация, свобода на инициативата и словото, правов ред и елементарна справедливост. Училището е генетичният механизъм на националната култура, доколкото негова главна задача е възпитанието на децата и младежите в духа предаването им на натрупаните от народа във вековете нравствени модели и ценности.

Непрестанните опити те да се подменят с чужди, да се заличи напълно българският модел на обучение и възпитание доведоха до културна криза, продължителен морален хаос и спиране на възпроизводството на българската нация. Налаганият модел предполага изграждане на класи и прослойки, а не на нации. От училището се излиза по две пътеки към два културни типа - едни се оказват сред „масата”, много ограничено малцинство попада сред „елита”.
Все по-слаба става съпротивата на учители и родители, осъзнаващи поне частично какви страшни щети се нанасят на следващите поколения и на родината. Те разполагат с все по-малък ресурс за борба с либерално-фашистката агресия. Надделяват овластените, опаричени и здраво организирани соросоидни чиновници в МОН, БАН и университетите, пред хитрите янкитакевки и чуждата прислуга сред политици и колониални администратори.

Огромният проблем пред националните интереси е драматично нарасналата пропаст между българите и управляващите ги политици. Знайно е, че отсъства ли единство между власт и народ , става невъзможно каквото и да било строителство - на икономика, култура, правосъдие, на образование и наука. Няма и Кунева да направи образованието национална цел. Евентуално ще махне турско-българското „съжителство”, ще пожали баба Илийца, ще остави един урок по литература за Паисий.

Но пак ще изпълнява приетия вреден закон и ще слушка антибългарските НПО и фондации, вкопали се в МОН. Качествените характеристики на учителите ръководните кадри в системата не само няма да се подобрят, ами ще се сриват ускорено. А ще се разширяват нишите за мракобесие и невежество, за нездрава и враждебна чуждост. Докато на високите нива в политиката и управлението на държавата продължават да клечат продажници „реформатори” и поразени в националното си чувстване и мислене субекти.