Талвегът на американската политика се измества вляво

Традиционните политически партии навсякъде по света изглеждат не на място

Традиционните политически партии изглеждат все по не на място в съвременния свят. Навред се очертава засенчването им от новите популистки движения. В Европа се надига мощна протестна вълна. В САЩ извънсистемните играчи Бърни Сандърс и Доналд Тръмп яхат две насрещни популистки вълни и дори да не стигнат финала, вече влияят силно на съперниците си в своите партии.

На български „популизъм“ е синоним на „демагогия“. В Америка е живо първоначалното значение на „народнически“, „сиромахомилски“. Tо е приложимо към левите - като например в новата им платформа „Популизъм 2015 - движение за народа и планетата“. При десните популизмът е чиста демагогия - будалкане на бедните от богатите с „оръжията за масово баламосване“ (weapons of mass distraction) - омраза към различните: расизъм, ксенофобия, антигейство, религия, аборти, оръжия - та дано забравят неравенството, нищетата, корпоративния комунизъм.

Хвален от левите като популист, лидер на неформално народно движение, Бърни е самопровъзгласен социалист: „да декриминализираме социализма!“ От зората на прогресивната ера в началото на XX в. и особено след Втората световна война социализмът и комунизмът в Америка бяха престъпление. Но ето че сега 47% от американците одобряват „социализма“. Що е социализъм? Новото модно име на стария американски либерализъм - или нещо повече?

Всеки американец, казва Бърни, иска добро и достъпно за всички здравеопазване, безплатни държавни университети, поне минимален платен отпуск по майчинство. Америка, единствена от развитите страни, няма тези „социалистически“ придобивки. Повече от половината банкрути на американски домакинства са от неплатени болнични сметки, студентският дълг от над трилион долара надминава дълга по кредитни карти. В края на декември речникът „Мериам-Уебстър“ обяви думата „социализъм“ за най-търсената онлайн за 2015 г., с ръст 169% спрямо 2014 г. Това е то продължението на „Окупирай Уолстрийт“ в национален мащаб, на което се надявах преди четири години.

Растящото социално неравенство, намаляващата вертикална мобилност, топенето на средната класа, растящият процент на малцинствата неудържимо изместват талвега на американската политика вляво. Ако не сега, до следващия изборен цикъл победата на „социализма“ ще стане реалност. Скоро никой няма да оспорва необходимостта от държавна намеса не само за регулиране и компенсиране недъзите на пазарите, но и за създаването му. Този процес е вече по-напреднал в другите части на англоезичния свят - в Англия с победата на Джереми Корбин в Лейбъристката партия, в Канада - с идването на премиера Джъстин Трюдо, в Австралия - с Малкълм Търнбул. „Обамакеър“ е само етап от бавното, но неотклонно социалдемократизиране на Америка, призна във „Форин Афеърс“ политологът Лейн Кенуърти; Бърни предлага всеобщо държавно здравно осигуряване - „Медикеър за всички“.

Хилъри Клинтън, която взема формата на всеки идеологически съд, ако това помага на волята й за власт, засега атакува Бърни за липса на реализъм, но това е губеща тактика, и тя се принуждава да скланя вляво, поне на думи. И двамата са съгласни, че снижаването на доходите на средната класа и растящото неравенство се дължат между другото на слабия растеж и че са нужни значителни разходи за инфраструктура и зелените отрасли. Но Бърни предлага четири пъти повече държавни инвестиции от Хилъри и е готов да увеличи данъците на корпорациите и всички граждани с доход от 250 хил. долара нагоре, а тя - не. Известни икономисти като Джералд Фридман от университета „Масачусетс - Амхърст“ доказаха научната състоятелност на програмата на Бърни, която се атакува не само отдясно, от в. „Уолстрийт джърнъл“, но и от центъра, от симпатизиращия на Хилъри либерал Пол Кругман. Старият прогресист Робърт Райх също се намеси в подкрепа на социалиста.

На предварителните демократически консултации в Айова миналата седмица Бърни отстъпи на Хилъри - почти служебно, след жребий в пет от секциите и с неуловима разлика във вота от 0,3%, но спечели бъдещето - взе 84% от гласовете на младите. Проучване от 15-20 януари във Върмонт даде 51% на Бърни срещу 43% за Хилъри, а през декември тя още водеше с 54% срещу 36%. В Ню Хампшър той води с 20 пункта, а там не обичат неговия Върмонт.

Въпреки бойкота на корпоративните медии и демократическата партийна машина срещу кампанията му през януари социалистът задмина Хилъри и по събрани пари - 20 милиона срещу 15, като три милиона дойдоха само в дните след загубата в Айова. Бърни не приема корпоративно спонсорство, а само малки дарения – 3, 5, 10 долара - от обикновени граждани, които могат да даряват многократно, а две трети от постъпленията на Хилъри са от едри спонсори, стигнали вече тавана на позволеното от закона. Досега кампанията й е събрала 130 млн., а съперникът й - 105 млн. - и изглежда ще я настигне до лятото. Бърни не пропуска да жегне Хилъри, че изнася високоплатени речи за външна политика пред големи банки. Уолстрийт вече дава признаци на тревога. В сряда Лойд Бланкфайн, шефът на „Голдман Сакс“, каза, че кандидатурата на Сандърс „има потенциал да бъде опасен момент“. Бърни използва момента да схока наглите банкери и да призове за още дарения.

Външната политика доскоро не беше приоритет за Бърни, но се появиха съобщения, че той започва колебливо да контрастира външнополитическата си програма с тази на Хилъри, осъжда „смяната на режими“ от САЩ и предлага да се създаде нова военнополитическа организация вместо НАТО, в която да влезе и Русия. За провалилата се като държавен секретар Хилъри Путин още е заплаха номер едно за САЩ, макар да каза наскоро, че „ново презареждане“ с Русия е възможно.

Докато при демократите кипи истинска идейна борба на лявото с центъра, при републиканците се вихри циркова надпревара на лични амбиции, а в идейно отношение нещата са замръзнали във времето преди първите прогресивни реформи от началото на ХХ век. 81% от от тях вярват, че „Обамакеър“ е „най-лошото нещо след робството“, 77% - че „ако евреите имаха оръжие, Холокост нямаше да има“. Повечето са съгласни с Тръмп да се спре достъпът на мюсюлмани в САЩ и да се депортират масово нелегалните имигранти - според тях от Мексико идват главно изнасилвачите и наркодилърите. Като Тръмп те искат да се „възстанови Коледата“, отричат глобалното затопляне и регулирането на оръжията.

Тръмп, мразен от партийните велможи, е законна рожба на днешната републиканска партия. Той очакваше да загуби в Айова - Тед Круз е евангелист и там е в стихията си. Но все пак загубата и особено плахият тон на Тръмп след нея помрачиха образа на железен воин и може да му навреди. Дотогава водеше с голяма преднина - през януари 11 пункта - и напоследък дори бе почнал да я увеличава, като критикуваше следващия го Круз по-агресивно. Проруската му линия влияе и на кубинския имигрант Марко Рубио, любимеца на републиканския естаблишмънт, който също призова за сътрудничество с Путин, макар и да е „гангстер“.

Тръмп пуска и по малко социална демагогия от хитлеристки тип: иска намаляване на данъците на бедните и средната класа, препоръчва повишаване на данъците на „прайвът екуити и хедж фонд мениджърите“, настоява за вносни мита и „твърдост“ в търговията с Китай. Като нюйоркчанин има и някои нетипични за консерватор възгледи - изказва се за легализация на марихуаната и е колеблив за абортите.

Круз и Рубио ни карат да си спомняме (с известна носталгия) за Буш II. Те са за рейгъномика, плосък данък, премахване на федералната данъчна агенция IRS, за ТПП и ТТИП, за ликвидиране на федералните министерства на енергията, образованието, търговията, жилищното настаняване и градското развитие. Обявяват се против минималната надница, абортите, гей браковете и легализацията на марихуаната, за Патриот акта и финансирането от държавата на религиозни училища. Агитират против „Обамакеър“ и контрола на оръжията, искат ограничаване на имиграцията, отричат промяната на климата. Във външната политика се колебаят между изолационизма на Ранд Пол и интервенционизма на Маккейн и са за борба с „Ислямска държава“.

Повечето българи в САЩ, които познавам, симпатизират на Бърни Сандърс с пълно основание - избирането му би било в безспорен интерес и на България, и на Европа.