Здравното министерство обяви конкурс за ликвидатори на държавната белодробна болница в Сливен - съобщиха от Районната здравна инспекция в града. Това е вторият подобен конкурс за иначе закритото още през 2011г. лечебно заведение в областния град. Бивши лекари от тубболницата припомниха, че първите ликвидатори не са могли да довършат работата си преди години по вина на тогавашното министерство. Договорите им не били подновени. Така процедурата юридически не е приключила, с имота не могат да бъдат извършвани сделки. А заради бюрократичното нехайство 110-годишната сграда, паметник на културата и собственост на МЗ, бе доликвидирана по "естествен" път: дъждовете я разкапаха, а крадците отскубнаха дори ел.кабелите, плочките и мивките.

Съдбата на болницата е свързана с поредица от скандали. През 2008г. японското правителство отпусна 36 772 евро за ремонт, здравното министерство - 190 хил.лева. Имаше и дарителска акция, в която се включиха обикновените граждани на Сливен, събраха се 9 хил.лева за спасението на лечебното заведение. Малко след като ремонтите приключиха обаче, болницата бе закрита. От МЗ бяха преценили, че цялостното укрепване на старата сграда няма да бъде извършено, защото ще струва много скъпо. Построено бе ново отделение за 740 хил.лева към областната МБАЛ "Д-р Иван Селимински" с общо 48 легла за пациенти с туберкулоза и други белодробни заболявания. Междувременно от посолството на Япония бе връчена вербална нота на правителството заради вложените евро в ремонта на тубболницата и поискаха да узнаят каква ще е нейната съдба. Отговорът за отишлата на вятъра финансова помощ от чуждата държава бил, че дейността на тубболницата се запазвала - спомниха си държавни служители.

По данни от 2014г. на областната управа, закритата болница все още имала висящ дълг от 50 хил.лева за неплатени ток, вода и други консумативи. Едно от писмата на "ЕВН" за неплатен ток в размер на 17 хил.лева до неотдавна се въргаляше на пода в окрадената сграда наред с разпиляната медицинска документация. Болничният терен е от 27 дка, с огромен парк. С времето обаче уникалният парк със стари дървета и тревни площи обрасна в храсталаци и тръни. Каменната ограда започна да се руши и общината бе принудена да я укрепва със свои пари. Общественият съвет за закрила на недвижимото културно имущество в Сливен настоя пред бившия кмет Кольо Милев да поиска имота за общината. В него да бъде създаден арт-парк или да бъде използван за други нужди на града. Искането остава висящо и до днес, тъй като не е приключила ликвидацията. А някогашната достолепна сграда с красива растителност около нея става все по-отвратителен декор на ужасите в самия център на Сливен.