На конгреса на ЕНП (семейството на консервативните партии в Европа, част от което е ГЕРБ) в Мадрид миналата година зам.-шефката на Еврокомисията Кристалина Георгиева завърши панелна дискусия по наболели проблеми със следния афоризъм: “Има две решения: първото е реалистично, а второто - фантастично. Реалистичното е да дойдат извънземни и да оправят всичко. Фантастичното - хората да намерят начин да решат тези кризи... Но ние сме ЕНП. Нека да направим фантастичното реалност.”

Този принципен “Кристалинен” оптимизъм обаче се натъкна на грубата реалност. А тя е следната: Георгиева щеше да е чудесна номинация за генерален секретар на ООН, със силни шансове да бъде избрана и би била достоен ръководител на световната организация. Но всичко това при условие, че я нямаше кандидатурата на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която тръгва от по-висока стартова позиция, по нея се работи по-дълго време и изглежда по-приемлива при сегашната конюнктура - вътрешна и международна.

Кристалина не е казвала публично, че иска да се бори за шеф на ООН. Единственият официален намек дойде от говорителка на Жан-Клод Юнкер, която през ноември каза, че двамата са обсъдили “възможността този въпрос да се появи”. В понеделник обаче заявила в телефонен разговор с премиера Бойко Борисов, че проблемите в Европа и задачите, които е поела като еврокомисар с ресор бюджет и човешки ресурси, изискват цялото й внимание. Което бе изтълкувано като оттегляне на кандидатурата й.

Идеята името й да бъде завъртяно в рулетката за престижния пост вероятно не е нейна. По всичко обаче личи, че й бе направено предложение, на което не е могла да откаже. Такава оферта й бе направена и в началото на 2010 г., когато друго правителство на Борисов я номинира за еврокомисар на мястото на провалилата се при изслушването в Европарламента Румяна Желева. Тогава Георгиева от почти две години бе вицепрезидент на Световната банка, където започна работа през 1993 г., а в периода 2004-2007 г. оглавяваше отдела за Русия и в това качество се бе срещала с Владимир Путин, тогава също президент.

С този опит зад гърба си изслушването в ЕП за Кристалина бе детска игра. По стечение на обстоятелствата трябваше да поеме отредения за Желева ресор във втората комисия на Жозе Барозу - международно сътрудничество, хуманитарната помощ, реакция при кризи. Но и в него изпъкна - сп. “Юръпиън войс” я определи в края на 2010 г. за “комисар на годината” и “европеец на годината”.

Премиерът Пламен Орешарски я подкрепи за член на комисията на Юнкер, въпреки че БСП, с чийто мандат бе правителството му, предпочиташе Кристиан Вигенин. Той остави номинацията на служебния кабинет начело с Георги Близнашки, който предложи Кристалина за външен министър на ЕС. Тя каза, че е оптимист за заемане на поста, но реалността - т.е. партийният пазарлък, го отреди на италианката Федерика Могерини от ПЕС. Юнкер обаче я направи свой заместник с ресор бюджет и човешки ресурси. Огромно доверие към българката с оглед на това, че тя трябва да търси компромиси за пари с 28-те членки и Европарламента, отговаря за 9-10 департамента в ЕК и за над 30-те хиляди еврочиновници. На нея е възложена реформа, която да смекчи критиките към евробюрократите.

Макар да е една от тях, Георгиева говори с оптимизма на партиен ръководител, без да е партийка. Може много да говори, без да казва нищо революционно, но и нищо глупаво. Всъщност точно това се изисква от един шеф на ООН. Чест й прави, че продължава да се гордее с България въпреки дългите години живот в чужбина. С оптимизъм облича национална носия всяка година, за да поведе хоро в Брюксел. Оптимистка е за бъдещето на ЕС, вяра и оптимизъм пожела през тази година. Въпреки трудната реалност.

Със западна школовка преди демокрацията

Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 г. в София. Отрича твърдения, че била кръстена Сталинка, като каза, че винаги се е казвала Кристалина. Завършва ВИИ “Карл Маркс” (днес УНСС) със специалност “Политическа икономия”, профил социология. Преподава във вуза, където през 1986 г. защитава докторат “Екополитики и икономически растеж в САЩ”, а в 1987-1988 г. специализира в Лондонското училище по икономика. Веднага след промените води лекции за страните в преход в университети във Фиджи и Австралия. Става консултант в “Мърсър”, преди да постъпи в Световната банка през 1993 г. Като студентка е играла хандбал, сега поддържа форма, като опитва два пъти седмично да е на фитнес, не пропуска да се хване на хоро. Омъжена е и има дъщеря.

За нея

Много силен еврокомисар

Много силен и добре стоящ на мястото си еврокомисар. Отговорната роля, която заема, е оценка за работата й на всички високи постове досега. Благодарение на нея името на България се произнася с респект. Ние се гордеем и разчитаме на нея, когато трябва да се намерят верните решения по какъвто и да е проблем.

Емил Радев, депутат в Европейския парламент, ГЕРБ

Колегиална

Успешно сме работили заедно, в колегиални отношения сме. През 90-те години бяхме в една катедра в УНСС. Въведохме преподаването на новия курс “Икономикс”, който смени дисциплината политикономия. Тогава и двамата току-що се бяхме върнали от специализации в САЩ и Великобритания.

Румен Гечев, депутат от БСП

Сред най-добрите в Еврокомисията

Нейната отчетност, прозрачност и ангажираност са неоспорими и тя винаги включва Европейския парламент и членовете му директно в дейността, която е предприела. Нейната работа се нарежда сред най-добрите в Европейската комисия и българите с право трябва да се гордеят с нейната бележита и неуморна служба в сърцето на ЕС.

Майкъл Кашман, британският депутат от Лейбъристката партия в Европарламента

Силна, честна жена

Кристалина Георгиева е силна жена, висококвалифицирана, честна и всеотдайна на каузата на солидарността и хуманитарното право.

Ева Жоли, френски депутат от Зелените в Европарламента