Специална прогноза за вота на астролога Алена за “Труд”

Служители на ДАНС са влезли в Община Кочериново

Спасиха две чужденки, изгубили се близо до Рилския манастир

Стотици на протест за седма поредна вечер в Барселона

Взривиха големи строителни кранове в САЩ (ВИДЕО)

Над 9 млн. лева са раздадени за дезинфекция на личните стопанства срещу чумата по свинете

Младеж е загинал, а трима са ранени при тежка катастрофа в Златица

Кристин Лагард: Брекзит ще се отрази на благосъстоянието на някои страни

Турция очаква САЩ да улеснят изтеглянето на кюрдските отряди от Северна Сирия, или ще възобнови операцията

Съседски спор за силна музика е причина за убийството в Лисец В селото тръгна подписка в подкрепа на стрелеца Валентин Василев

Как да преборим бедността предлагат трима учени “Не предполагай, а изпробвай” е мотото на лауреатите за 2019 г.

Владимир Тодоров, БАПК: Листовките за изпита по кормуване са пълни с безумици

Наказателният спецсъд ще заседава по делото срещу Баневи

Проф. Пламен Киров пред „Труд“: Лозан Панов прекали с опита за грубо вмешателство и натиск върху съдии Съвсем естествено министърът на правосъдието отказа да предложи кандидатура за главен прокурор

Присъда за отмъщение или за балканска лакомия

Ако приемем, че румънците са шампионите в борбата против корупцията с многото си функционери, спипани, осъдени и вкарани в затвора, за другите две места на подиума, както казват спортните журналисти, ще трябва доста да се потрудим. Всяка от съседните ни държави има своите корупционни герои, при това става дума за харизматични личности и политици в годините на прехода, заемали най-високите и отговорни държавни постове. Да не говорим за апаратно-административната цаца – депутати, министри или техни заместници, други високи чиновници, които също се облажиха от кацата с меда, наречена власт в условията на трансформация. Но какво да кажем за албанския премиер Фатос Нано, който изкара четири години в затвора. Или за двете години зад решетките на харизматичния министър-председател на Словения Янез Янша, или за лидера на консервативния Хърватски демократичен съюз и премиер Иво Санадер, който получи присъда от десет години.

Ето какво. През есента на миналата година в Тирана бяха задържани двама депутати от управляващата Социалистическа партия. Те бяха обвинени в престъпления, свързани със злоупотреба с позицията им. Но случаят даде повод на главния прокурор на страната Адриатик Лата да се закани, че това е само началото и че с обвинение за корупция предстои да бъдат задържани поне още около 40 ВИП персони от политическия и обществения живот и от бизнеса. Все по същото време във вихъра на антикорупционната вълна в медиите случайно изтече доклад на екип на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), според който най-накиснатите всъщност са и хората на най-високите държавни постове. Ставаше дума за премиера, социалиста Еди Рама, за председателя на парламента Илир Мета и, разбира се, за бившия президент и премиер Сали Бериша. В резултат се стигна до сръдня между официална Тирана и ОССЕ, но в интерес на истината малцина бяха онези, които не повярваха в доклада. На всичко отгоре опозиционният лидер Люлзим Баша обвини вътрешния министър на страната, че е пряко свързан с контрабандата на дрога от Албания в Италия. Министърът опроверга, но така или иначе си остана впечатлението, че корупцията по високите етажи на властта е един от приоритетните фронтове на политическата битка между управляващите и опозицията.

Тази битка си има своята история, но и своите тъжни и трагични герои. Най-известният от тях е Фатос Нано, три пъти премиер на страната. През 1993 г. тогавашният президент Сали Бериша направи така, че Нано да влезе в затвора с обвинения за корупция и какво ли не още и да прекара там 4 години. В условията на прехода и нестабилните все още институции това беше лесно и можеше да мине под етикета „политическа вендета”. Но стана така, че след излизането си от затвора Нано на два пъти бе премиер и бе припознат от Европа като човек, годен да прави реформи. Сега Нано е крупен бизнесмен, някои твърдят, че сделките му не са напълно чисти, но той вече е извън властта.

Но ако антикорупционният напън за Албания може да се приеме за нормален с оглед на кандидатурата й за членство в ЕС, какво да кажем за Словения, първата югорепублика, влязла в състава на НАТО и на ЕС. Един от харизматичните лидери на десницата Янез Янша, лидер на Словенската демократическа партия и два пъти премиер на страната (2004-2008 г., 2011-2013 г.). През 2014-а бе обвинен и признат за виновен, че по време на първия си премиерски мандат е бил получил подкуп от финландската компания „Патриа” за сделка за закупуване от Словения на 135 бронирани автомобили на стойност 278 млн. евро. Присъдата срещу Янша бе две години затвор и 37 000 евро глоба. Човекът си ги излежа, както се казва.

Подобна драма се разигра и в една друга бивша югорепублика, само че присъдата бе далече по-строга. Иво Санадер, премиер на Хърватия от 2003 до 2009 г., един от най-популярните политици, бе считан за архитекта на евро-атлантическата ориентация на страната. Санадер бе обвинен, че бил взел подкуп от 10 млн. евро, за да създаде монополни условия на унгарската нефтена компания МОЛ на пазара в Хърватия за сметка на местната ИНА. На всичко отгоре му признаха и едно старо прегрешение – че като вицепремиер по време на войната за отделяне от Югославия (1992-1995 г.), е приел подкуп от австрийската банка „Хипо”. Присъдата – 10 години и голяма глоба, която после бе обжалвана на различни инстанции, потвърждавана и пак обжалвана, стигна дори до Конституционния съд. С политическата кариера на Санадер обаче всичко приключи.

Горе-долу такава бе и политическата съдба на черногореца Светозар Марович. През 2003-та той бе избран за първия президент на т. нар. „остатъчна Югославия”, в състава на която влизаха Сърбия и Черна гора. Съюзна република Югославия отдавна я няма, двете югорепублики се разделиха, Черна гора получи покана за НАТО и чака за ЕС, Сърбия – и тя е в европейската чакалня.

Но възмездието, макара и късно, все пак идва. През декември миналата година черногорската полиция задържа Марович с подозрението, че е злоупотребявал с власт и че е участвал в съмнителни покупки на земя и строителни сделки в Будва, в един от най-атрактивните курорти на черногорския адриатически бряг. Нищо чудно, Марович е родом от съседния курорт Котор, чието име носи същият залив. Все още няма дело, няма и съдебна присъда. Но и моралната върши работа.

В най-новата балканска държава – Косово, бъркането в меда, доколкото го има, е масова практика. Но заплахата за дългогодишния премиер и в момента външен министър Хашим Тачи идва от друга посока. Докато Тачи се готви да се хвърли в битката за следващ президент, все повече стават сигналите, че по време на войната е бил замесен в скандалната търговия с човешки органи. Обвиненията идват предимно отвън и не е изключено в най-скоро време скандалът да избухне с пълна сила и да разтърси и без това нестабилната политическа система в Прищина.

Да не забравим и любимата ни Македония. Ако питате който и да е представител от опозицията, пък и не само тях, мястото на досегашния премиер Никола Груевски е да търка наровете в затвора в Идризово край Скопие. Основания за това – колкото искате. Всичко ще зависи от извънредните парламентарни избори и кой ще бъде победител в тях, за да яхне за пореден път правосъдната система. Иначе и в Скопие имат осъден бивш премиер – социалдемократа и професор по римско право Владо Бучковски получи три години заради корупционна сделка с резервни части за т. нар. български танкове.

Така е наоколо. У нас, за добро или лошо, е по-иначе.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.