Антон Недялков: Бях пред край на кариерата

Дейвид Джеймс ексклузивно пред „Труд“: Берба е елегантен и нестандартен

Пиян шофьор на руски тир ударил полицай с щанга по главата След като си купил още алкохол за из път, криволичил и се удрял в мантинелите

ВМРО: Гърци, не сте съвсем прави за Македония!

БСП внася сигнали в прокуратурата срещу кметове от ГЕРБ и Цветан Цветанов Управляващите отрекоха с документ, че всички препоръки на ДАНС за митниците са били изпълнени

Подслониха във фургон бездомник след опит да се самоубие Митко Каковски вече има покрив след 15 години под открито небе

Башар Асад заяви, че операцията на Турция в град Африн е подкрепа за екстремистки групировки

Проектират космически Ноев ковчег и летище за ракети Варненски ученици и студенти представят идеи в два конкурса на НАСА

Катастрофа с ТИР блокира движението по пътя между Враца и Оряхово

Карнавално шествие за Бабинден в Брестник

Втори протест срещу поскъпването на водата Добричлии правят интерактивна карта на дупките от ВиК-аварии

Арх. Здравко Здравков: Законът за София ще даде ясни регламенти по отношение на застрояването Най-високите сгради ще са в източния и западния край на града, каза главният архитект на София

БНТ не е на ръководството, нито на водещите. Още по-малко на една партия

Повишен интерес към достъпа до информация отчита Община Търговище

Родилното отделение в Благоевград с подарък от името на кмета д-р Камбитов

Защо предсрочният вот може да промени пейзажа

Опасно е Борисов да се превръща в Мистър Йес

Целта е РБ за ГЕРБ да се превърне в нещо като ХСС за ХДС на Меркел

Две политически аксиоми бродят из държавата – че предсрочните избори няма да променят нищо и че избори ще има, когато Борисов реши. Изобщо обсъждането на темата за предсрочните избори за обществото е нещо като рекламния блок в телевизиите – стане ли напечено, пускай реклами.

По традиция за избори говорят най-много тези, които най-малко ги искат. Или както написа в един статус Георги Харизанов от Института за дясна политика: „Малките партии се държат като ненормални, защото им мирише на избори, а мирише на избори защото малките партии се държат като ненормални.”

Що се отнася до най-големите – в сряда Томислав Дончев в прав текст заяви в ефир, че най-голяма полза от предсрочни избори има ГЕРБ, защото ще си увеличи резултата. Нямайте съмнение, че е прав – там си поръчват социологически изследвания като сводката за времето, а обиколките по структурите, която започна Цветан Цветанов посред зима, е предизборен преглед на бойната готовност на личния състав.

Аргументите защо Борисов не иска предсрочни изори са ясни – от международното положение през еврофондовете до галещата егото необходимост да изкара пълен мандат заради 2013-а…

Виж – по-интересно е защо може да поиска предсрочни избори. Дежурният отговор е ясен – за да вземе повече, отколкото има в момента. В конкретен план, ако в един момент коалиционните и подкрепящите партньори се окажат с по-големи претенции от допустимото (както е тръгнало) и устойчивостта падне критично ниско, възможно е да бъдат жертвани 3 месеца предизборна суматоха, за да се постигне по-висока и дългосрочна стабилност.

Новото е, че бъдещите резултати се анализират не само за ГЕРБ, а за тандема ГЕРБ – РБ. С абревиатура идеята може да се означи и така: ГЕ(РБ). Целта е РБ за ГЕРБ да се превърне в нещо като ХСС за ХДС на Меркел.

И с невъоръжено анализаторско око се виждат две неща: че в самия Реформаторски блок всички освен ДСБ упорито говорят за запазването и светлото бъдеще на коалицията; и второ – че от ГЕРБ при всеки удобен случай ги сочат за най-важния им партньор.
Борисов никога повече няма да допусне ситуацията, в която да е сам срещу всички. Не само защото партията му трудно ще спечели 121 и нагоре гласове, но и защото винаги е нужна странична парламентарна подкрепа.

Затова предсрочни избори ще има, когато ГЕРБ прецени, че заедно с РБ (нов) могат да прехвърлят 121 гласа, или поне плътно да ги приближат.

Дори и при вариант 2 в 1 наесен ритуалното харакири на Радан Кънев няма да му позволи да създаде какъвто и да е проект, който да го вкара в парламента. Но дори това да стане – неговият основен противник там ще се окаже новият РБ, или поне той ще отклонява критиките, упреците и заканите.

Това е още една причина Борисов силно да държи на партньорството си с РБ. В този смисъл очаквам на едни предсрочни избори братска гербаджийска помощ към реформаторите (второ преработено издание).

И тъй като „причина първа е да се вземе повече от досега, следва причина втора – ако балансът се окаже невъзможен, отива се на предсрочен вот. Тезата, че вече не ДПС, а ГЕРБ е балансьорът, и то учудващо добър, е по същество вярна. Но топките за жонглиране станаха прекалено много. В парламента има 8 парламентарни групи – партии и коалиции от коалиции, които непрекъснато се множат. Силно нараства групата на независимите, Местан на практика действа като „мини-ПГ”, шизофренията в РБ с позициите на Радан Кънев и ДСБ бележи непокорявани политически абсурди. Клубът по управленски интереси все повече започва да предявява лични претенции.

Всичко това създава обществен фон на несигурност и склонност към неприемливи компромиси. А дежурният аргумент е, че този парламент е подменил волята на избирателя. Понякога клишетата се превръщат в такива, защото са верни.

И случаят „Бокова” с доста грубия натиск на АБВ, и случаят „Кунева” с „квотното разпределение ” на РБ са само част от примерите. Средата става видимо неустойчива. И в един момент изкуството да балансираш може неусетно да прерасне в навика да правиш неприемливи компромиси. А за имиджа на мъжкаря Борисов не е полезно да се превръща в конформистки настроения „Мистър Йес”.

Причина трета – отклоняване на вниманието. У нас вниманието се отклонява за всичко и от всичко. Консерва копърка да отвори човек, ще е за отклоняване на вниманието от проблемите на промишления риболов. Но едни предсрочни избори са нещо мащабно – те ангажират вниманието на цялата страна в продължение на месеци. А обществото е взривоопасно уморено и нетърпеливо спрямо натрупаното напрежение. Агресията и насилието взеха да стават всекидневие. Връща се недоверието в институциите от нивата на кабинета „Орешарски”. Скандалите във ВСС товарят допълнително преплитащата крака съдебна система.

Нещо ще трябва да изиграе ролята на клапан за изпускане на произведената политическа пара и обществено напрежение.

Ако ще има предсрочни избори, най-важното за Борисов е да бъдат приети успешно промените в основните общи и устройствени закони за съдебната власт, както и антикорупционният закон. Ако всичко с преговорите по коалиционното споразумение с РБ мине гладко или поне с малки различия, това ще заздрави още повече позициите на реформаторите и ще удари по ДСБ, които прибързано и хлапашки напуснаха коалиционната „седянка”.

След това може да се пристъпи към належащи промени в изборното законодателство и президентът Плевнелиев спокойно може да дочака края на мандата си като баща на трети служебен кабинет.

Какво ще се промени от уж „нищо няма да се промени”? Всъщност – това е основното. Ще се промени много. Мъдрият избирател, на когото тая шарена черга дойде до гуша, едва ли ще вкара отново половин България в Народното събрание. Видя се, че масовата представителност е също толкова вредна, колкото и двуполюсният модел.
Най-вероятно ГЕРБ и РБ ще вземат общо повече от сегашните 84+23, или 107 гласа. ДСБ няма да влезе. АБВ най-вероятно също, особено ако БСП се постараят повечко и сменят курса на превръщането си в политически фосил. „Атака“ с двамата подсъдни лидери също едва ли ще има кресла в парламента. Онова нещо като нищо след Барековото ГМО също ще гледа трибуната на НС по телевизора. Очертава се 4- или най-много 5-партиен парламент с присъствието на системни партии и ясна политическа ориентация с ляво, дясно и центристко патриотично крило. А това вече е голяма промяна.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.