Турция удължи извънредното положение в страната с още 3 месеца

Ограничено е движението за всички превозни средства през Троянския проход

Тир се обърна на пътя Монтана-Видин

С лихвоточки да се плащат данъци Жилищно-спестовните влогове ще може да се наследяват

Двоен самоубийствен атентат в Нигерия взе най-малко 12 жертви

Президентът награди разузнавачи посмъртно Депутатът Таско Ерменков с отличие от министъра на отбраната

Пълна каша с Истанбулската конвенция Няма нужда от нов превод, документът се ратифицира на езика, на който е договорен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 януари 2018

Искрен Веселинов: Ние от ВМРО сме категорични, че няма да подкрепим Истанбулската Конвенция, независимо колко превода и бъдат направени

Болниците искат парите си от НЗОК по съдебен път Въпреки решението на съда, здравната каса отказва да плати надлимитната дейност

Училища и градини с по-ниски сметки за парно Потребили сме по-малко топлоенергия през декември

Без субсидии за хора с увреждания, ако имат фирма Отпускат до 20 хиляди лева на кандидат за започване на собствен бизнес

Населението на Велико Търново се увеличава За кратко време жителите на старата столица са се увеличили с 1000 души

Прокуратурата образува досъдебно производство по случая с дъщерите в Свищов Анкета е показала, че са лица в риск, а нямат личен лекар

Слаба охрана улеснила атентата на летището в Сарафово Никой не е забелязал терориста, поставил бомбата в автобуса с израелски туристи

Малечка Палечка от Луковит: Отгледа ме държавата

Историята на Петя Гарова от Луковит e на малко момиче с голямо сърце. Тя е висока малко повече от метър, чуплива е, защото страда от рядко заболяване, но е толкова борбена, че може да вдъхнови всеки, разказва bTV. На въпрос кой я е отгледал, Петя отговаря „държавата”. По думите й, ако види майка си, няма да я нарече „мамо”, защото за нея майката не е тази, която я е родила, а тази, която я е отгледала.

„Прякорът ми е Малечка Палечка, защото харесвам героинята. Макар че е мъничка, тя има голямо сърце. Аз съм родена в град Пловдив, но за съжаление от раждането ми съм принудена да живея в институции. Изоставена съм от своите родители. Тъй като докторите са казали, че съм много зле, няма да оцелея до 3 месеца. И разбира се, понеже те са неопитни хора и родители, не знаеха какво е да гледаш такова дете и решиха да ме дадат на държавата”, разказва тя. Не може да обясни какво точно представлява заболяването й.

Петя казва, че не се чувства различна, защото прави нещата, които правят и другите хора. „Ходя на разходки, общувам с хора. Обичам животинките“.

До 18-годишна тя живее в държавни институции, а през 2009 година е настанена в защитено жилище. „Институцията по принцип не е най-добрия пример за един човек. Но пък е някакво училище. За бъдеще. Институцията ме научи да бъда по-сдържана, да мисля за другия. Да се науча да търпя”, разказва Петя.

Морското свинче ми е сърцето

„Ей това ми е на сърце, морското свинче. Ако мога да работя в някакво магазинче за животинки, би ми било удоволствие. Искам с нещо да бъда полезна. Животните са моето семейство. Те са моята радост, моето вдъхновение. Те са за мен всичко”, разказва Петя.

Казва, че е мечтател. „Мечтала съм си да живея в чужбина. Аз по проект участвах като доброволец от една неправителствена организация. И с тези хора ходихме в Испания. Проектът е помощните средства за хората с увреждания. Аз забравих какво е недостъпност! Липсваха ми дупките по пътищата. Липсваха ми тия нескосени тротоари. То просто там мога сама да се движа дори. А тук непрекъснато ми трябва човек”, разказва Петя.

Петя не веднъж е усещала дискриминация. Казва, че децата трябва да се учат от малки как да общуват с хора с увреждания, за да могат да ги приемат по-лесно. „Сега като излезнем в града, много деца не знаят какво е количка. И я пипат, разпитват – какво е това, имаш ли крачета”.

Вечер си поплаквах

Тя казва, че възрастните реагират по-различно: „Груби думи използват – това са от недъгавото”.

Петя казва, че е станала по-чувствителна с времето. „Напоследък доста често ми се случва да плача. Дори вчера си поплаках. Станала съм по-чувствителна от преди. По-страхлива. Не съм онова момиче като малка, което бях. Като малка може би не осъзнавах реалността най-вероятно. И затова съм си мислела, че съм нещо повече”.

Описва себе си с думите страхлива, обичаща животинки, усмихната, приказлива и мечтател. „Като малка си мечтаех да стана фея, защото феите са едни прекрасни същества. Феята е едно създание, което прави чудеса. Аз бих направила хората да имат сърца”, разказва Петя.

Тя разказва, че е сънувала майка си. „Понякога ми се е искало да я видя, да видя коя жена ме е създала. Но не съжалявам, че не съм при нея, защото ако бях най-вероятно щях да бъда затворена, щях да бъда скрита от света.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.