Управниците скоро ще трябва да пишат програми за привличане не на инвестиции, а на население за Северозапада

Древната мъдрост, че по-лесно ще получиш коричка хляб от бедния, отколкото пари от богатия, у нас с пълна сила важи и за отношението на властите към обикновения българин. Колкото държавните служби са по-малки и са по-близо до гражданина, толкова са по-отзивчиви към дереджето му. Колкото по-високо стоят, толкова по-трудно отварят кесията да му помогнат. А благините, които показват на населението, са като шоколад през прозорец - виждаш го добре, но не можеш да го опиташ.

В края на януари общините в България гласуваха новите си бюджети и въпреки недоимъка в касите си почти всички отделиха по нещо да помогнат на хората. В община Чипровци например, в която има само 3500 жители, едно училище и безработица над 35%, съветниците гласуваха по 1000 лева за новородено дете. Бюджетът на балканското градче с 9 села около него е около 2,5 млн. лева - колкото са годишно командировките на депутатите. Но на местните управници им е ясно, че без деца общината им съвсем ще се затрие, и дават мило и драго бебе да проплаче под Балкана. В община Вършец отпуснаха по 500 лева за пеленаче, а в Берковица въпреки 3 млн. лева дългове общинарите качиха помощта за новородено от 150 на 200 лева. В Монтана управата гласува 16 800 лева стипендии за талантливи деца. Отделиха и средства за пенсионери и социално слаби.

И докато общините режеха и крояха парцаливите си бюджети, големите управници натъкмяваха държавна програма за спасяване на Северозапада и още три бедстващи региона в страната. Документът, обявен като ЦИП (Целенасочена инвестиционна програма), предвижда куп грандиозни мерки за съживяване на икономиката, укрепване на човешкия ресурс и модернизиране на инфраструктурата. Ще се реализират проекти на стойност 1,8 млрд. лева. Но откъде ще се вземат парите, не се знае. В държавния бюджет ги няма, ще се търси финансиране от европейските програми и чрез публично-частни партньорства, уверяват министрите. Както се казваше в един класически соцфилм: „Тате ще ми купи колело, ама друг път!” Все едно кметът на Чипровци да обещае на новородените по 1 млн. лева. Ама, ако някой друг даде милионите.

Още в първите си дни като министър на икономиката Божидар Лукарски обеща, че конкретен чиновник ще води за ръка всеки инвеститор, проявил интерес към Северозападна България. Край Монтана, Видин и Враца обаче не се мярка ни инвеститор, ни водач. Даже по-лошо - и малкото дошли чужди дружества си отиват. Само в последната половин година украински, италиански и белгийски фирми затвориха предприятията си в Лом и Чипровци и оставиха без хляб над 400 работници.

Виртуалните близалки в програмите и стратегиите на държавата не могат да нахранят никого. Кметовете и по 10 000 лева да дават на бебе, хората ще отиват да раждат децата си там, където има работа, хляб и възможности за развитие. А управниците май скоро ще трябва да пишат не програми за привличане на инвестиции, а за търсене на население за Северозапада. Защото само в последните шест години област Монтана е намаляла с близо 18 000 души. Колкото е общо населението на Вършец и Берковица.

Изтупано от нафталина

Част от проектите в „Целенасочената инвестиционна програма” (ЦИП) са изтупани от нафталина. В ЦИП е записан например тунел под Петрохан, обещан от Тодор Живков още през 80-те години на миналия век на дядовците на днешните пенсионери. Предвиден е и ферибот Лом - Раст, който бе изграден от румънска страна още преди 10 години с 4,5 млн. евро от ЕС, но от българска страна не бе забит и един пирон. След построяването на „Дунав мост” 2 фериботът при Лом стана и абсолютно безсмислен. В същото време в Лом не може да се влезе не с автомобил, но и с всъдеход през порутените от свлачища пътища. В ЦИП е включена и модернизация на пътя Видин - София, който е част от европейския коридор №4. Но както стана ясно, правителството ни ще се откаже от проекта за високоскоростна жп линия Видин - София, която се финансира само на първия етап с 405 млн. евро от „Механизма за свързана Европа” на ЕС. Линията била нерентабилна - липсвали достатъчно хора и товари. Доста от министрите и депутатите ни също са нерентабилни, но получават заплати.