Повече от десетилетие вече текилата е на мода сред посетителите на баровете и нощните клубове. Известните факти за това високоалкохолно питие обаче не са много и то остава сравнително непознато дори и за тези, които редовно му се наслаждават (в умерени дози!). В следващия списък са посочени 10 факта, които покриват множество странни и интересни страни на текилата.

1. Текилата се прави от много специален вид растение – известно като синьо агаве, което е много капризно по отношение на отглеждането си. Позволено е да се засажда и расте само в мексиканския щат Халиско и районите около него. Според законите на Мексико само там е разрешено култивирането на това ценно растение.

2. Мексиканското правителство държи изключителните права върху наименованието „текила”. Така, дори някой да отгледа синьо агаве, той ще бъде съден, ако се опита да го бутилира и продава.

3. Повечето текила се прави от високофруктозен царевичен сироп и не е изцяло продукт на растението агаве. Познавачите на текилата наричат това смесено питие „миксто”, а на бутилката му няма надпис от рода на „100% синьо агаве”. В случай, че ви сипват текила от шише „без гаранция”, най-вероятно пиете миксто…

4. Подобно на виното, бирата и почти всяко друго алкохолно питие, текилата също има своите стилове. Равнините на щата Халиско, които са богати на червени вулканични почви, са и хълмисти, и долинни, а това води до разлики в аромата на произведената напитка. От по-високите места идва миризма, напомняща сметана и ванилия, а от по-ниските – аромат на почва. След няколко шота с текила обаче едва ли някой може да направи разлика...

5. Въпреки че производството на текила е ограничено само до територията на Мексико, повече от 70% от продукцията се реализира в САЩ. Още по-тъжен за родината на текилата е фактът, че 60 на сто от печалбите от продажба на напитката отиват в други държави.

6. Археолозите отбелязват, че растението агаве е обект на култивиране от човека вече близо девет хиляди години, благодарение на цивилизацията на ацтеките. Напитката пулке – по-скромният предшественик на текилата, обаче е била синтезирана за първи път едва преди около хиляда години. Въпреки това едно хилядолетие е достойна възраст за модното днес питие.

7. Ацтеките открили „пулке” когато светкавица ударила едно агаве, като буквално сготвила вътрешността на растението и накарала сока да се просмуче навън. Установявайки, че напитката е сладка и леко алкохолна, ацтеките решили, че тя е дар от боговете, който подпомага общуването между смъртни и безсмъртни. Затова и обикновено питието било пазено за жреци и други важни особи, но се използвало и в религиозни ритуали, изискващи човешки жертвоприношения.

8. За голямо съжаление на купувачите на текила тази напитка подлежи на разваляне. Затова, ако планирате да отворите бутилка от „горещата” течност, бъдете в готовност да я изконсумирате докрай в сравнително кратък период. В общи линии след един-два месеца окисляването и изпаряването на текилата принизяват нейното качество и унищожават създадения от агавето вкус на алкохола.

9. Коректно е да се отбележи, че текилата е вид мескал – друго популярно мексиканско питие, приготвяно от растението агаве. Много хора обаче не приемат тази чисто техническа подробност, тъй както не приемат, че скочът е просто вид уиски. В повечето случаи се държи на разграничаването на продуктите. А в интерес на истината текилата не е нищо повече от по-рафинирана версия на мескал.

10. В Мексико са сериозно загрижени за бъдещето на производството на текила. Както вече бе споменато по-горе синьото агаве е много претенциозно по отношение на средата на отглеждане. А ако не получава всички необходими грижи то хваща болести. Освен това растението достига зрялост едва на 12-та си година, т.е. изисква се планиране на отглеждането и добива.