Да саботираме гръцкото крайбрежие в отговор на гранична блокада е толкова водевилно, колкото македонския опит да направят от „гръцката салата“ егейска

В потока от думи, изречени около блокадата на границата ни с Гърция (повечето от тях напълно справедливи), онзи ден се прокрадна и едно предложение, което ме развесели. Не знам дали беше обмислено добре, или бе подхвърлено случайно, но ме наведе на някои мисли, пък накрая ме напуши и смях. Защото, първо, неговата реализация вече съм я виждал на друго място и по друго време, второ, защото тогава тя бе превърната в един водевил без видими практически резултати, и трето - какво ще кажете за второто, както се казваше в онзи виц.

Ще видят те, като ще им бойкотираме туризма през лятото, подхвърли един от превозвачите на Кулата и стоящият наблизо български министър на транспорта Ивайло Московски се съгласи с него. Да, като отговор на незаконната, неморалната и напълно (за нас!) нелогичната блокада на граничните пунктове на Гърция в отговор България да организира бойкот на гръцкия туризъм. Изглежда, ефектно. Но преди да го „провъзгласим“, ми се струва уместно да разкажем една подобна история отпреди осем години.

През април 2008 г. в Букурещ се проведе заседание на върха на НАТО. На него Македония очакваше да получи покана за членство в Пакта и по този начин да отпуши ветото, наложено от Гърция заради спора с името на преговорите си за членство и в Европейския съюз. Премиерът Никола Груевски заведе в румънската столица голяма делегация, чийто състав отразяваше етническото представителство във властта на страната. Чакаше се триумф, и той бе на една нощ разстояние. В първия ден на срещата президентът на САЩ Джордж Буш-младши заяви, че на следващия ден трите държави от така наречената Адриатическа лига - Хърватия, Албания и Македония, ще получат покана за членство. На следващата сутрин наистина имаше покана, но тя беше само към две от трите държави, а Македония отпадна. Делегацията на Гърция бе наложила вето и атлантическата мечта на политиците от Скопие, искрена или не - това е друга тема, рухна. Вярно, като компенсация след две седмици Вашингтон и Скопие подписаха стратегическо споразумение за партньорство, което, както бе казано тогава, превръща Македония в действителен член на НАТО, само формалната страна на въпроса не е уредена. Но обидата за екипа на Никола Груевски бе голяма.

Като премиер и лидер на партията ВМРО-ДПМНЕ, която смята, че има правото на монопол над патриотизма, Груевски се почувства задължен да реагира на гръцкото вето. Но за да не ангажира пряко държавата, бяха намерени публични личности с авторитет, които решиха да обявят бойкот на „всичко гръцко“ и по подобие на солунските атентатори от началото на миналия век, които искаха да ударят Европа „по джоба“, насочиха атаките си срещу основните отрасли на гръцката икономика. Първият призив бе македонците да не пазаруват от веригата супермаркети „Веро“ на фамилията Веропулос, безспорно най-добрите магазини от този клас в републиката. Собствениците на конкурентните местни „Тинекс“ и „Кам“ потриваха доволно ръце, още повече че в този акт видяха бонус за себе си, тъй като бяха финансирал кампанията на Груевски и на неговата партия. Под лозунга „Не искаме да чуваме нито дума, свързана с Гърция“ ресторантите започнаха да зачертават в менютата си „Узо“, като или оставяха само „Мастика“, или както в някои случаи, които съм виждал с очите си, пишеха „мастика, произведена на юг от Гевгели“ (най-южния македонски град). Прословутата „гръцка салата“, която я има във всяко меню на всеки приличен ресторант или кръчма, стана „егейска“. Хем не е „гръцка“, хем за пореден път чрез това наименование изразяваш претенцията си към северната част на Гърция, наричана в Македония Егейска. И наследниците на бежанците от тази част на съвременна Гърция днес в Македония наричат така - „егейци“. Много скоро тези и подобни случаи се превърнаха в шеговит, дори саркастичен градски фолклор, който се засили особено с наближаването на активния летен сезон. За македонците лятната почивка в Гърция е религия, наложена още от времето на бивша Югославия, въпрос на социален статус, който те ситуира в обществото. А в едно все още патриархално общество с провинциален манталитет, в което всеки се познава или е роднина или приятел с всеки, това е твърде важно. И естествено, „нарушенията“ на бойкота от частни случаи станаха масова практика. Е, да, ама това създаваше неудобства на някои публични личности, особено от средите, провъзгласили бойкота на „всичко гръцко“. И понеже и те са хора, и понеже патриотизмът им е само за лична и кариерна употреба, тръгнаха да търсят алтернативни пътища в южна посока. Най-често през България, заобикаляйки основния граничен пункт с Гърция – Евзони, от страх някой тв екип да не ги срещне там и разпознавайки ги, да ги пита: „А защо не спазвате бойкота на гръцкия туризъм?“

Лека-полека бойкотът, както бе провъзгласен, така и отмина, и то напълно безславно, защото просто не се получи. Днес магазините „Веро“ продължават да са най-добрите супермаркети в Македония и мрежата им е обхванала цялата страна. В ресторантите пак има мастика „Узо“ и гръцка салата. Стига да имат пари, македонците пак ходят на почивка в Гърция и пак се хвалят с това. Всичко си е както преди - и спорът за името с Гърция не е решен, и Скопие все още не е формален член на НАТО, и все още не са започнали преговори за членство в ЕС, и все още голяма част от македонската икономика, и то ключовите сектори, са в гръцки ръце, и все още над 80 на сто от бензиностанциите продават бензин, докаран от пристанището в Солун, и все още поделеното на „патриоти“ и „предатели“ общество спори ожесточено кой всъщност е истинският патриот и кой - истинският предател. И Македония си е все там, където си беше и каквато си беше.

Поуката за нас днес е една - да внимаваме с думите, които произнасяме, и със заканите, които отправяме в моменти на криза. Особено когато те са изречени от хора, облечени във власт. Защото неминуемо ще дойде времето да приемаме отново за партньори хората, които днес сме ругали, или да прегръщаме приятелски политиците, които днес сме обвинявали. Защото Гърция е наш съсед от векове и, надявам се, за векове. А че те си имат своите сметки, своите хитрини и балкански тарикатлъци - това е повече от ясно.

Вчера чувам призив да блокираме границата за Великден и така да нанесем удар на гръцкия туризъм. Слагам бас, че това няма да се случи, пък и да се намери някой нервак да го направи, лавината от българи, тръгнали на юг в почивните дни, ще го помете. Да оставам настрана семантичния проблем, че това няма да е бойкот, а блокада.

И кой ще спре хората с имоти на Бяло море да си отидат там? Може би президентът Плевнелиев?