Краденето все повече се налага като поминък в конкретни форми и измерения

Напоследък в страната на сигурността новинарските емисии учестено бълват съобщения за кражби. Посегателствата към чуждата собственост варират от джебчийство в обществения транспорт и търговски обекти до обири на частни домове и стопанства, грабежи на каси в магазини, банкови обири... Като в постоянните графи на полицейските сводки неизменно фигурират „незаконно присвоените автомобили“ и телефонните изнудвания, кой знае защо означавани с безобидното „измами“.

Впрочем оповестяването на всякакъв род криминални деяния отколе съставлява неотменна част от информационното меню. Само че масовизацията на кражбите и тяхното широко обществено огласяване взе да добива такъв размах, че тласка публиката към екстравагантни социални размисли. Например, че за разлика от сивата икономика, (стабилно установил се способ за оцеляване на населението), чието начало и край се размиват в безкрайността на прехода, краденето все повече се налага като поминък в конкретни форми и измерения. По своеобразен начин процесът навява асоциации за отхвърления и похулен социалистически постулат „от всекиго според способностите, всекиму според потребностите“. Като при капиталистическото му приложение наблюдаваме специфична взаимовръзка между способностите и потребностите. Например гражданинът, който има потребност от храна в натура, развива подходящите способности да си я набави от местонаходището – курника, обора, бахчата на селския стопанин, или в градски условия - в пакетирано състояние от супермаркета. Нуждаещите се съответно от пари в брой за належащи харчове добиват умения за проникване в джоба и личния багаж на притежателя им. По големи празници въпросната прослойка особено се активизира, понеже потребностите й нарастват съобразно стародавната аксиома „ден година храни“.

В навечерието на такива дни началниците на Криминалната полиция призовават приносителите на пари и ценни вещи да преминат към самозащита – с обострена бдителност да се оглеждат наоколо, да се държат на безопасно отстояние от подозрителни типове, в желязна хватка да стискат чантите и портфейлите си, да се движат стриктно само в добре осветени места, а най-сигурно е да се скатават нейде преди мръкнало.

Колкото до съпротивата срещу гражданите, задоволяващи личните си потребности, телевизионните зрители още ликуват след наскорошното излъчване на документалните кадри как хубава, млада, храбра касиерка налага със стирка (парцал на дълга дръжка) маскиран въоръжен обирджия. Като съща нинджа се развъртя бранителката на честността, какви засади само му устройваше. И окото й не мигна, когато оня взе, че стреля. Тая юначна българка, с женски атавизъм тая хала бе прозряла, че и най-страховитият бандит, ударен с мокър парцал, се превръща в мъжка отрепка. Така се и оказа. Черната маска си плю на петите и избяга с незадоволени потребности. Като компенсация за позора обаче на похитителя му остана свободата. Така и не бе догонен от органите на реда. Сигурно тепърва ще доразвива способностите си, че да се яви на поправителен при друг обект. А поуката от случката я изведе пред национална трибуна не кой да е, а бившият секретар на МВР проф. Николай Радулов: „И се оказва, че една женица с метла напада нападателя си и успява да го изгони от магазина. Дали всички не трябва да се въоръжим с метли?“

Ех, как па една метла не се намери в столичния мол на „Цариградско шосе“ - ония четиримата с автомати „Калашников“ друг път щяха да задигнат 400 хил. лв от автомобила на ВИП Секюрити. Двеста видеокамери наблюдавали търговския център, но колкото половин метла работа не свършили. Ошумолила се свръхсистемата като мишка зад метла. „Престъплението е извършено с особена наглост“ - оправдават се потърпевшите. То престъпленията се вършат предимно от наглеци. Но така е според старомодното мислене. Съвременната постановка за потребностите и способностите предполага други трактовки. Например, че тук имаме случай на силно нараснали потребности, които са стимулирали едно твърде амбициозно развитие на способностите, професионалното им усъвършенстване и обезпечаване, в резултат на което и наличният резултат – поредна социална клетка със задоволени потребности.

Миналата година „Енерго-про“ пропищя от специализирани групи с ориентация към електроразпределителните мрежи. Крали съоръжения на поразия - медни и алуминиеви проводници, електромери, трансформаторни системи, демонтирали части и източвали технически течности. Това е своего рода висша математика в задоволяването на потребностите – опосредствано. Придобитият материал се поема от изкупвачи, прекупвачи и пр. Като всяко звено от мрежата бива задоволено. За сметка на 50 хил. домакинства и стопански обекти в Североизточна България, които остават без ток над 116 часа. Това население принадлежи към категорията на потребителите без способности, което си ползва метлата като домакински уред и няма хал хабер, че тя е надежден уред за самоотбрана и защита на собствения интерес.

И понеже темата за потребностите и способностите някак си се ограничи в сферата на материалното, нека излезем от тази орбита. Не е вярно, че потребностите от култура били сведени до ужасяващия скотски минимум, както твърдят апологетите на духовното извисяване. Попитайте която и да било продавачка в книжарница – била то от голяма верига или от улична сергия. Книги се крадат на поразия. Значи потребността на хората да четат не е закърняла, нито способността им да се набавят нужната духовна храна. И от читалищните библиотеки се краде. За виртуалните културни кражби не е в компетенциите ни да разсъждаваме. Но пък тъкмо във виртуалните пространства случихме на чудно попадение по въпроса за кражбите. То се явява във вид на сензационно съобщение, стилизирано като плакат: „Любопитен факт! Ако на български кмет му отрежат главата, той продължава да краде още 20 минути!“

За разлика от редовия гражданин с потребности, които го терзаят по земния му път, нуждаещият се на ръководен пост е надарен със свръхестествената способност да задоволява потребностите си и след смъртта. В страната на бойните метли чудесата никого не учудват.