Усик прережда Кобрата за титлите

Пендаровски: В обединена Европа има място за всички, включително и за Македония Изпълнихме всички необходими условия за започване на преговори, заяви президентът

Чуждите инвестиции са 603 млн. евро

Вицепремиерът Захариева пред ТАСС: Заинтересовани сме от равнопоставен и взаимноизгоден диалог с Русия

Боби Михайлов: Може би съм омръзнал на хората, не съм говорил с премиера

Ердоган: В Северна Сирия не се водят сражения

Борислав Михайлов на прощаване: Бях прекалено добър, сега ще ходя на риба "Повечето играчи от националния отбор не ги познавам като имена", призна доскорошният шеф на БФС

ЕС ще отговори на американските мита

Валентин Михов подаде оставка от БФС

Дипломати от Австрия обсъждаха сътрудничество с ръководството на ВТУ

Пускат нова банкнота от 50 лв. от 1 ноември

Влак блъсна автомобил на неохраняем прелез край Плевен

70-годишен моторист в болница, след като му отнели предимство на пътя

Троен сблъсък в Шумен

Фалшиви облекчения за парното

Държавата не знае какво да прави с топлофикациите. От една страна, има действаща енергийна стратегия, според която централното парно трябва не само да се насърчава, но и да се развива.

От друга – институциите непрекъснато работят, за да дискредитират по всякакъв начин бранша – създава се впечатление, че основната дейност на топлофикациите е да лъжат и мамят бедните потребители.

И всичко това се случва в година, когато няма кой знае какъв проблем със сметките за топло – цените на парното бяха смъкнати през лятото, а времето тази зима е достатъчно топло, за да не се налага активно използване на енергия за отопление. Разбира се, жалбите към топлофикациите продължават, което е нормално, тъй като живеем в правова държава и всеки гражданин има право да си търси правата пред институциите и по съдебен ред.

Всъщност основният проблем пред потребителите на парното е не че те не са доволни от услугите му, а че не разполагат с достатъчно средства, за да си ги позволят. Голяма част от хората са принудени да живеят на студено само и само да спестят някой лев, който да изхарчат за храна.

Най-тежко е положението на пенсионерите, чийто сметки не се различават от тези на останалите потребители – над 150 лева месечно през зимата за двустаен апартамент, но пък пенсиите им са средно между 200 и 300 лева. Въпреки това именно пенсионерите са едни от най-редовните платци на парното.

Има и друга категория хора, които могат, но не искат да си плащат, а се чудят как да излъжат доставчика и да откраднат отопление. В случая обаче те не ощетяват омразните топлофикации, а собствените си съседи, от които крадат. Така дори да пестите и да живеете на студено, нямате гаранция, че съседът ви не е хитрец и заради него не сте принудени да плащате висока такса сградна инсталация.

Именно тук идват и новите безумни предложения на омбудсмана Мая Манолова, Комисията за енергийно и водно регулиране и Министерството на енергетиката. Вместо да помислят как да ограничат кражбите на парно, те мислят как да ограничат процента на сградна инсталация. Идеята е безумна, защото неплатената енергия ще се води загуба по мрежата и пак ще влезне в сметките на всички хора.

Повечето от облекченията, които замислят институциите, са в полза на некоректните платци, а не на мнозинството от потребителите, които изнемогват, но си плащат фактурите. Вместо да премахват сметката за юрисконсулти, администрацията можеше да се замисли защо тези пари не достигат до самите юрисконсулти. Именно това е нарушение – таксата се използва не по предназначение, което противоречи на основен административен принцип.

Сред новите идеи е безсмисленото задължително уведомяване на некоректните платци, че са дадени на съд. Защото топлофикациите нямат изгода да водят дела и обикновено се обаждат на длъжниците по няколко пъти, за да си съберат вземанията. Обратният вариант – направо да ги съдят, е изключение и се прилага при липса на връзка с клиентите. Вместо тази мярка много по-добре би било да се следи дали абонатите получават съвестно сметките си ежемесечно, защото наетите от централите фирми просто хвърлят купчината фактури по входовете, вместо да ги пускат в индивидуалните пощенски кутии.

Институциите са измислили и ново задължение за нещастните потребители – да преминат от вертикални тръби на парното към хоризонтални. За голяма част от потребителите подобна инвестиция е непосилна или ще им се изплати след много години.

Подобна беше и ситуацията с топломерите, които уж трябваше да решат проблема с високите сметки. Но се оказа, че топломерите първо не са истински топломери, а уреди за дялово разпределение и, второ, данните от тях са излишни, при положение че ничията енергия се разпределя на цялата сграда.

Липса на контрол

Крайно време е, вместо да се създават изкуствени проблеми между фирмите за комунални услуги и хората, да се помисли как да се засили контролът. Ако топлинните счетоводители злоупотребяват, както и топлофикациите, то е защото държавата им го позволява.

Не трябва да забравяме, че най-мразената топлофикация, тази в София, е собственост на местната власт, същата тази власт, избрана от столичани. КЕВР има пълното право да следи изкъсо дейността на парното, чиито цени определя.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.