Тодор Батков: Въпросът с оставката на Борислав Михайлов трябва да бъде решен на конгрес

Събота – ден на японските бойни изкуства Божество ками потегля с колесница от НДК

Петър Воденски: Военната операция на Турция в Северна Сирия беше неизбежна

Баща преби съученичка на дъщеря си в столично училище Причина за агресята е, че момичетата не си вдигали телефоните

Ангелкова: Подготвяме лято 2020 с оглед пренасочване на капацитета на „Томас Кук“ към другите големи туроператори

Енджи Касабие ражда у нас

Как всяка жена може да стане красавица?

Протести и сблъсъци в Барселона след изпращането в затвора на лидери на каталунските сепаратисти

Слънчево време и днес Температури до 26 градуса следобед

СЕМ решава за предсрочното освобождаване на директора на БНР Светослав Костов

Тръмп призова Италия да увеличи разходите си за отбрана

Американски боксьор почина четири дни след тежък нокаут

Евролидерите обсъждат днес Брекзит и бюджета на ЕС

Как се храни Брад Пит

Депутатите отвориха фризьорския салон за Изборния кодекс

Оптимистична трагедия в две действия – що е това българска предизборна кампания и какви промени предлагат народните представители

В последните дни се забеляза видима парламентарна активност по темата “Изборен кодекс”. И това е разбираемо, след като президентските избори са наесен. Царят би казал: “Дойде му времето”.

Изборният кодекс, или още “Гордостта на Мая”, е съвършен в едно – в необятните възможности за ремонт. И както ще разберете по-долу – всички се възползват от нея.

Първата и най-близка до сърцето на избирателя е една идея на ГЕРБ – изборната кампания да се съкрати от 30 на 21 дни, или 3 седмици. Затова и стана новина.

Аргументи: “Прекалено дългата кампания води до апатия и вместо да мотивира избирателите да гласуват, само може да ги отврати от острата политическа дискусия един месец преди изборите.”

Тук е мястото от първа ръка да опишем накратко фалшивия патос на една предизборна кампания.

Действие първо: Спомени от кухнята на изборите

Кухня като всяка кухня – мирише на политпрепържено, на леко вкиснато, често пъти на загоряло, тенджери-тигани, медийни черпаци, вилици, цедки и ножове… Има мазни плотове, мръсни съдове и винаги препълнена кофа за боклук…

Българската предизборна кампания е като производството на кренвирши – консумирайте, но по-добре е да не знаете как се правят.

У нас обаче лъжите стигат до цинизъм, вулгарни изяви и безогледни лъжи. Цял месец в щабовете се произвеждат на конвейер еднакви до полуда скучни и лицемерни новини за мероприятия на лидерите и техните заместници, фалшиви инициативи и нелепи публични изяви.

Само в предизборните кампании можете да срещнете информации как вашият лидер се качва случайно в автобус и изведнъж всички пътници се оказват негови възторжени симпатизанти, на които той обяснява как ще реши проблемите в градския транспорт. Само в предизборни периоди лидерите се сещат да честват някои дати, като борбата с диабета, и тичат на срещи с болни, които иначе и през ум не би им минало да посетят. Само предизборно влизат в черкви и палят свещи пред светци, за които чуват за първи път. Само предизборно поднасят венци на паметници, пред които цяла година не са се спирали. Ако в програмата на кандидата е записано посещение на местния пазар, в медиите излиза, че пазарът е организиран в негова чест.

И всичко това се превръща във възторжени тв или радиорепортажи, информации със снимки във вестниците и сайтовете, които с лъхащия от тях фалш само засилват негативизма и отвращението у избирателя. Ако говорим за изкривена, купена, платена и обслужваща журналистика – тя е точно тогава. И това е издигнато в ранг на закон.

Дебатите – извор на отвращение

С много малки изключения българските предизборни дебати, особено организирани по традиционния начин – между 5-6 участници, са израз на нещо средно между словесна корида и наръчник по гаднярство. На предишни избори се стигна дотам, че една телевизия – организатор на подобни “улични” дебати, се принуди да ги прекрати заради хулиганското поведение на купените агитки зад кандидатите.

В подобни дебати по правило всички нападат най-силния или този, който в момента е в управлението, и дружно се опитват да го разфасоват. Конкретен пример – всеки кретен на дебат може да ругае кмета Фандъкова и жената да се чуди как да отговори на всички, защото времето им било равно?!

Ето защо българинът би подкрепил намаляването на предизборната кампания, както би подкрепил намаляването на всичко, свързано с нашите политици, освен печенето им на шиш и работното време.

Действие второ – за промените по принцип

Към момента правната комисия в парламента обсъжда 13 предложения за изменение на изборните правила. Освен от ГЕРБ идеи за конкретни промени имат от “Атака”, патриотите, бъдещия партиен лидер Георги Кадиев, както и Местан. Тихо е откъм БСП.

“Атака” и ПФ имат сходни идеи, свързани със задължително гласуване, както и санкции при негласуване. Това обаче едва ли ще се приеме, след като въпросът беше изхвърлен от референдума. Лютви Местан има два проекта, свързани предимно с агитацията на майчин език, проекти имат и Настимир Ананиев от РБ и колегата му Димитър Делчев. Иска се увеличаване на броя на РИК и ОИК и машинно гласуване.

Същото иска и АБВ. Шефът на правната комисия в парламента Данаил Кирилов обаче е скептичен, че това не е толкова модерен начин на гласуване, защото се използва предимно в Индия заради ниския образователен статус на населението.

Мартин Димитров и Петър Славов ще се борят срещу феномена 15/15 и предлагат в закона да се разпише, че не се изписва в бюлетината номерацията в подредбата на партията.

От управляващата партия освен намаляването на времето на кампанията искат и вотът да започва в 7 вместо в 6 ч. и да завършва в 21 вместо в 20 ч. Но това е дребен детайл.

По-сериозна е идеята всички задгранични гласове да влизат в отделен избирателен район “Чужбина”. Това ще позволи гласуването с преференция, което сега не е възможно. Идеята подкрепят и реформаторите, каквото и да значи това.

Предлага се още затворниците, които не са извършили тежки престъпления, както и лицата под запрещение, също да могат да гласуват. Аргументът за това са решения на Европейския съд за правата на човека и конституцията, според която няма разлика между пълно и частично запрещение.

Дотук – телеграфно по детайлите. От всичко изброено изкушеният политически читател разбира, че доста от промените наистина не засягат президентските избори. Например избягване на феномена 15/15, единните номера на партиите в цялата страна, секция “Чужбина”, преференциите и донякъде активната регистрация. За други, като машинното и експерименталното електронно гласуване и активната регистрация, президентският вот може да послужи за тренировъчен терен.

Без съмнение във времето ще се явят и други идеи за промени в “Гордостта на Мая”. Но не можем да не отбележим подозрителната спонтанност на предложенията от всички партии по едно и също време.

Евентуалната лоша за депутатите новина е, че се подминава нещо много важно – какво би станало, ако ГРАО установи 400 000 валидни подписа за референдума на Слави Трифонов (от предадени 640 000) и се проведат отново избори 2 в 1 с референдум или дори 3 в 1 с парламентарни? Макар и малка и теоретична, но такава възможност има. При един успешен референдум на законодателя ще се отвори маса друга работа в мащаби, за които сега е трудно да се пише.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.