Съдебната реформа трябва да тръгне от МВР, смята шефът на Конституциония съд Борис Велчев

„Съдебната реформа трябва да тръгне от МВР, само слепи хора могат да не виждат, че е така.“ Това заяви председателят на Конституционния съд Борис Велчев на научна конференция в Софийския университет, посветена на 120- годишнината от приемането на наказателния закон в нова България.

„Ако не създадем условия да се разкриват престъпления, няма защо да се сърдим след това, че няма добри разследвания, присъди и наказания“, каза Велчев, който има опит и като шеф на държавното обвинение. Той попита колко са разкритията за корупция по високите етажи от властта. Отговори му главният прокурор Сотир Цацаров: „От създаването си ГДБОП няма нито една такава разработка! И съответно нито една не е влязла в прокурорските кабинети“.

Думите му бяха и за сведение на шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който отбеляза критично на форума, че от година насам нито един обвинителен акт срещу продажни политици и държавници не е внасян в съда.

„Въображението, че прокуратурата е една библиотека в която има папки, папки и главният прокурор ги натиска, за да не влязат в съда, е лъжовно“, каза Цацаров, като вметна с горчивина, че е свикнал вече „да носи кал“. Той добави, че най-високото ниво, което антимафиотите са стигали в оперативните си действия, било това на председател на агенция.

„Корупционните престъпления се разкриват шумно по вестниците и в телевизионни студиа, но професионалните разкрития, позволяващи ефективен наказателен процес, са рядкост“, обобщи Велчев.

Необходимостта от съдебна реформа се очерта като безспорна още в началото на конференцията, в която взеха участие деканът на Юридическия факултет на СУ проф. Сашо Пенов, знакови преподаватели, учени по право, адвокати, председателят на НС Цецка Цачева, представители на съдебната и изпълнителната власт.

„Изкушение е да се говори за съдебна реформа. Напоследък за нея говорят всички и колкото по-малко разбират от това, което трябва да се случи, толкова по-силно отстояват тези“, отбеляза Велчев. В не по-малко изразителни изказвания на свой ред Цацаров и Панов сблъскаха вижданията си за промените в правораздаването.

Шефът на ВКС онагледи конституционната реформа с едно от трите дела срещу Цветан Цветанов:

„Оправдателната присъда на Цветанов (за шестте „Не!!!“ - б.а.), произнесена от ВКС, предизвика полемика заради контраста с решението на първата съдебна инстанция (4 г. затвор - б.а.). Хората се питаха - дали последната инстанция не е политическа корекция на строгостта на предишните. Това доказа защо беше необходимо с последните конституционни промени да бъде намалена политическата квота във ВСС, което не се случи. Депутатите преместиха един човек от парламентарната квота от прокурорската колегия в съдийската, като по този начин засилиха политическото влияние на партиите в съдийската колегия и гарантираха несъществуването на реформите в обема на историческия компромис“, каза Панов. Той оприличи конституционните промени с вица, в който едно момиче искало да се омъжи за мъж с тяло на спортист и ум на професор, а се омъжило за мъж с тяло на професор и ум на спортист. Професорите в залата не се развеселиха.

С уговорката, че прави отклонение от предварително подготвеното си изказване, Цацаров възрази рязко:

„Независимо от всички искрени или режисирано пропагандни слова съдебната реформа не е в един член на прокурорската колегия. Ако това беше панацеята, не един, а всичките прокурори да ги бяха взели, само и само да има спасение. Съдебната реформа е Законът за съдебната власт, процесуалните закони, мотивираните и обучени кадри, а не броят на членовете на прокурорската колегия на ВСС. Трябва да спрем с това изкуствено противопоставяне! Аз няма да хвърля камък по съдия, защото 20 г. съм упражнявал тази професия. Но да спрем с вредната теза за грешната, неумелата, неможещата прокуратура и всезнаещият съд, който е някъде във висините!“ заяви главният прокурор. Вероятно предвид публикациите за бъдеща политическа кариера на Лозан Панов, той добави: „Политик не се става в рамките на мандат в съдебната система. Спекулата със случилата се или не съдебна реформа е оправдание за бъдещи планове на хора, които си правят криви сметки. Решава избирателят, а не пропагандата.“

По-нататък се разбра, че ръководителите на съда и прокуратурата имат различни виждания и по други ключови за реформата теми като например за евродокладите и мониторинговия механизъм.

Панов: „От 9 години България е член на ЕС, но ние сме под мониторинг заради нашата неспособност да се справим самостоятелно с реформите в наказателното правораздаване. Заплахата за разпад на най-великия съюз на държави даде тласък на евроскептиците, които предпочитат да решат проблемите си не от Брюксел, а чрез избирателите в собствените си държави. Даде им кураж да кажат, че проблемите не са от компетентността на общността, а в зависимост от националното право. Но след Лисабонския договор ЕС е компетентен вече и има основание да приема правила в областта на наказателното право. Темата за Единна европейска прокуратура намери широк обществен отзвук. Също и външен мониторинг на прокуратурата, който се осъществява от европейски експерти като плавен преход към искане за въвеждане на съдебен борд“.

Цацаров: „Имам повече доверие в тези, които практикуват наука в тази зала в СУ, отколкото в тези, които практикуват чиновничество в Брюксел. Това не е отричане на ЕС, а мнение. Знам, че е еретично. Но механизмът за сътрудничество и проверка е отдавна само механизъм за проверка. Сътрудничеството го няма, то се появи за първи път в последния доклад. Затова докладът е само един удобен политически инструмент. Той не е полезен за България! Той не дава никаква помощ на страната. Дава само умозрителни оценки и резултатът е подхранване на политически борби. А това е вредно за България. Колкото е вредно ръководителите на съд или прокуратура да се изживяват като бъдещи играчи на политическата сцена“.

Главният прокурор не се поколеба да изрази „еретично“ мнение и за „румънския напредък“, който главният съдия посочи като пример за подражание с думите: „Вижте в Румъния как се борят с корупцията!“

„Българската прокуратура има много недостатъци. Българският съд също. Но прокуратурата никога не трябва да се превръща в политически играч, който не търси възмездие и справедливост, а просто определя премиери, президенти, министри - така, както това става в северната ни съседка“, заяви шефът на държавното обвинение.
По-нататък учени и практикуващи юристи се обединиха около извода, че наказателното законодателство не бива да зависи от политическата конюнктура и да се прави на парче според отделни криминални събития и обществени настроения. Вицепремиерът Кунева цитира министър-председателя Константин Стоилов (1894-1899) с неговата рецепта за наказателния закон: „Той трябва да представлява последния резултат от углавната наука, да бъде съобразен с нуждите и културното развитие на нашия народ, а езикът му да е ясен, точен и определен“. В последвалите доклади на конференцията по право се очерта нерадостната констатация, че нашето законодателство, уви, е далече от тези предписания.

---- ----- ----- ----

Приказка за козата

В един районен съд се гледало дело за кражба на коза. Крадецът - ром, бил неосъждан и след съдебни прения прокурорът поискал условна присъда. Собственикът на козата като граждански ищец и частен обвинител взел думата. Съдията го попитал: Какво искате вие, ако признаем за виновен подсъдимия?“ Човекът помислил, помислил, па казал: „Разстрел, неговата мама!“ Това била единствената му коза.
Приказката за козата бе разказана от Цацаров и стана материал за размисъл на конференцията по наказателно право. В държава като България, където агресията е всекидневие, кражбите са поминък, а корупцията - механизъм на държавно управление, народът иска да види на бесилото и дребните хайдуци, и влиятелните публични личности. Но тези желания не са синоним на справедливост - в това изтъкнатите ни юристи са единодушни.