Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Цацаров: В ГДБОП няма нито една разработка за корупция във властта (обзор)

Съдебната реформа трябва да тръгне от МВР, смята шефът на Конституциония съд Борис Велчев

„Съдебната реформа трябва да тръгне от МВР, само слепи хора могат да не виждат, че е така.“ Това заяви председателят на Конституционния съд Борис Велчев на научна конференция в Софийския университет, посветена на 120- годишнината от приемането на наказателния закон в нова България.

„Ако не създадем условия да се разкриват престъпления, няма защо да се сърдим след това, че няма добри разследвания, присъди и наказания“, каза Велчев, който има опит и като шеф на държавното обвинение. Той попита колко са разкритията за корупция по високите етажи от властта. Отговори му главният прокурор Сотир Цацаров: „От създаването си ГДБОП няма нито една такава разработка! И съответно нито една не е влязла в прокурорските кабинети“.

Думите му бяха и за сведение на шефа на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов, който отбеляза критично на форума, че от година насам нито един обвинителен акт срещу продажни политици и държавници не е внасян в съда.

„Въображението, че прокуратурата е една библиотека в която има папки, папки и главният прокурор ги натиска, за да не влязат в съда, е лъжовно“, каза Цацаров, като вметна с горчивина, че е свикнал вече „да носи кал“. Той добави, че най-високото ниво, което антимафиотите са стигали в оперативните си действия, било това на председател на агенция.

„Корупционните престъпления се разкриват шумно по вестниците и в телевизионни студиа, но професионалните разкрития, позволяващи ефективен наказателен процес, са рядкост“, обобщи Велчев.

Необходимостта от съдебна реформа се очерта като безспорна още в началото на конференцията, в която взеха участие деканът на Юридическия факултет на СУ проф. Сашо Пенов, знакови преподаватели, учени по право, адвокати, председателят на НС Цецка Цачева, представители на съдебната и изпълнителната власт.

„Изкушение е да се говори за съдебна реформа. Напоследък за нея говорят всички и колкото по-малко разбират от това, което трябва да се случи, толкова по-силно отстояват тези“, отбеляза Велчев. В не по-малко изразителни изказвания на свой ред Цацаров и Панов сблъскаха вижданията си за промените в правораздаването.

Шефът на ВКС онагледи конституционната реформа с едно от трите дела срещу Цветан Цветанов:

„Оправдателната присъда на Цветанов (за шестте „Не!!!“ – б.а.), произнесена от ВКС, предизвика полемика заради контраста с решението на първата съдебна инстанция (4 г. затвор – б.а.). Хората се питаха – дали последната инстанция не е политическа корекция на строгостта на предишните. Това доказа защо беше необходимо с последните конституционни промени да бъде намалена политическата квота във ВСС, което не се случи. Депутатите преместиха един човек от парламентарната квота от прокурорската колегия в съдийската, като по този начин засилиха политическото влияние на партиите в съдийската колегия и гарантираха несъществуването на реформите в обема на историческия компромис“, каза Панов. Той оприличи конституционните промени с вица, в който едно момиче искало да се омъжи за мъж с тяло на спортист и ум на професор, а се омъжило за мъж с тяло на професор и ум на спортист. Професорите в залата не се развеселиха.

С уговорката, че прави отклонение от предварително подготвеното си изказване, Цацаров възрази рязко:

„Независимо от всички искрени или режисирано пропагандни слова съдебната реформа не е в един член на прокурорската колегия. Ако това беше панацеята, не един, а всичките прокурори да ги бяха взели, само и само да има спасение. Съдебната реформа е Законът за съдебната власт, процесуалните закони, мотивираните и обучени кадри, а не броят на членовете на прокурорската колегия на ВСС. Трябва да спрем с това изкуствено противопоставяне! Аз няма да хвърля камък по съдия, защото 20 г. съм упражнявал тази професия. Но да спрем с вредната теза за грешната, неумелата, неможещата прокуратура и всезнаещият съд, който е някъде във висините!“ заяви главният прокурор. Вероятно предвид публикациите за бъдеща политическа кариера на Лозан Панов, той добави: „Политик не се става в рамките на мандат в съдебната система. Спекулата със случилата се или не съдебна реформа е оправдание за бъдещи планове на хора, които си правят криви сметки. Решава избирателят, а не пропагандата.“

По-нататък се разбра, че ръководителите на съда и прокуратурата имат различни виждания и по други ключови за реформата теми като например за евродокладите и мониторинговия механизъм.

Панов: „От 9 години България е член на ЕС, но ние сме под мониторинг заради нашата неспособност да се справим самостоятелно с реформите в наказателното правораздаване. Заплахата за разпад на най-великия съюз на държави даде тласък на евроскептиците, които предпочитат да решат проблемите си не от Брюксел, а чрез избирателите в собствените си държави. Даде им кураж да кажат, че проблемите не са от компетентността на общността, а в зависимост от националното право. Но след Лисабонския договор ЕС е компетентен вече и има основание да приема правила в областта на наказателното право. Темата за Единна европейска прокуратура намери широк обществен отзвук. Също и външен мониторинг на прокуратурата, който се осъществява от европейски експерти като плавен преход към искане за въвеждане на съдебен борд“.

Цацаров: „Имам повече доверие в тези, които практикуват наука в тази зала в СУ, отколкото в тези, които практикуват чиновничество в Брюксел. Това не е отричане на ЕС, а мнение. Знам, че е еретично. Но механизмът за сътрудничество и проверка е отдавна само механизъм за проверка. Сътрудничеството го няма, то се появи за първи път в последния доклад. Затова докладът е само един удобен политически инструмент. Той не е полезен за България! Той не дава никаква помощ на страната. Дава само умозрителни оценки и резултатът е подхранване на политически борби. А това е вредно за България. Колкото е вредно ръководителите на съд или прокуратура да се изживяват като бъдещи играчи на политическата сцена“.

Главният прокурор не се поколеба да изрази „еретично“ мнение и за „румънския напредък“, който главният съдия посочи като пример за подражание с думите: „Вижте в Румъния как се борят с корупцията!“

„Българската прокуратура има много недостатъци. Българският съд също. Но прокуратурата никога не трябва да се превръща в политически играч, който не търси възмездие и справедливост, а просто определя премиери, президенти, министри – така, както това става в северната ни съседка“, заяви шефът на държавното обвинение.
По-нататък учени и практикуващи юристи се обединиха около извода, че наказателното законодателство не бива да зависи от политическата конюнктура и да се прави на парче според отделни криминални събития и обществени настроения. Вицепремиерът Кунева цитира министър-председателя Константин Стоилов (1894-1899) с неговата рецепта за наказателния закон: „Той трябва да представлява последния резултат от углавната наука, да бъде съобразен с нуждите и културното развитие на нашия народ, а езикът му да е ясен, точен и определен“. В последвалите доклади на конференцията по право се очерта нерадостната констатация, че нашето законодателство, уви, е далече от тези предписания.

—- —– —– —-

Приказка за козата

В един районен съд се гледало дело за кражба на коза. Крадецът – ром, бил неосъждан и след съдебни прения прокурорът поискал условна присъда. Собственикът на козата като граждански ищец и частен обвинител взел думата. Съдията го попитал: Какво искате вие, ако признаем за виновен подсъдимия?“ Човекът помислил, помислил, па казал: „Разстрел, неговата мама!“ Това била единствената му коза.
Приказката за козата бе разказана от Цацаров и стана материал за размисъл на конференцията по наказателно право. В държава като България, където агресията е всекидневие, кражбите са поминък, а корупцията – механизъм на държавно управление, народът иска да види на бесилото и дребните хайдуци, и влиятелните публични личности. Но тези желания не са синоним на справедливост – в това изтъкнатите ни юристи са единодушни.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете