Българските училища на о. Крит затварят за две седмици заради коронавируса, дипломатите отлагат приемите за 3-ти март

Гърция е спряла 4000 мигранти на границата с Турция (ВИДЕО) Около 18 000 бежанци са тръгнали към Европа, предупреди Ердоган

Зрелищен провал за феминисткия екшън „Хищни птици” Марго Роби не успя да спаси филма

Премиерът посети Бачковския манастир по повод 150 години от създаването на Българската екзархия (СНИМКИ)

Калоян Паргов: Средната класа е гръбнакът на стабилната социална държава

Борисов: На 85 % е готово кръговото кърстовище на пътя Пловдив – Асеновград

Арестуваха адвокат за системни блудства с малолетни момчета

Извадиха жив човек, затрупан от лавина в Банско

Две български филмови премиери за Трети март В Руския културно-информационен център зрителите ще видят новите филми на журналиста Степан Поляков

Благоев вика призрака на Енгелс в Ямбол Дядото участва в спиритически сеанс край Тунджа

Били Айлиш подобри рекорд с песен за филма за Бонд

50 души остават под наблюдение за коронавирус у нас До края на деня се очаква да бъдат изследвани поне още 11 проби

Бивш шеф на НСБОП: Костов ни забрани да работим по приватизацията

Премиерът Борисов: Нямаме никакъв миграционен натиск (ВИДЕО)

Любимите рецепти на Ани Петкова

Палат на палатка не вярва

Дали палатките не бодат очите на властта и защото са нещо като алтернатива и на нея самата, и на богатството, строящо „луксозни къмпинги“?

Противопоставянето не е като свобода срещу забрана, а като дивачество срещу цивилизация – мани ги тия бе, те се къпят само на Коледа и Великден!

Палатки се издигнаха на Орлов мост, след като се разбра, че депутатите въпреки възраженията гласуват с „да” предложението да не се къмпингува на плажа. Според протестиращите обаче действията им са в „защита на конституционното ни право да ползваме свободно плажовете и до 100 м зад тях”. Възмутени са още, че: „Строителството е разрешено, а къмпингуването – не.”

Минават годините, сменят се термините. Сега да вдигнеш палатка е знак на протест, преди време беше напираща мъжка сила. По-отраканите зевзеци се будалкаха с нас, момчурляците, дали вдигаме палатките, а ние се червяхме смутени от неудобния въпрос. Тогава „вдигането на палатките” беше възможно, нямаше ги днешните впити и тесни слипове и боксерки, ходехме с широки шорти, бели и черни на цвят. Дори официалната униформа в часовете по физкултура беше такава – черни шорти с бели потници. Шортите имаха бял кант отстрани, когато тичахме, се вееха около тънките ни момчешки крака – а бе, палатки, как да не ги вдигаш.

Днес за тези шорти никой не се сеща, но палатките са на мода. Може би защото, тръгвайки от онези майтапчийски заглавичквания, палатката е освен всичко и израз на сила, проява на мощ. На потентност: едно от най-готините преживявания на морето беше да тръгнеш на палатка с някое момиче – безкрайни купони, пълна свобода, усещане за сливане с вселената… Който е гледал „Кецове”, знае за какво говоря, не случайно Джералдин Чаплин се появи с кецове на 33-тия московски кинофестивал. Цялата безметежност на съществуванието, цялата хипарска неограниченост такава, каквато я разбираме тук, в България, е в този филм. А и не само в България: дъщерята на Малкия скитник Чарли, внучката на Нобеловия лауреат Юджийн О’Нийл, актрисата от „Ана и вълците” и „Нашвил”, чиято младост е минала под знака на Удсток и „Прави любов, а не война” – девиза на Децата на цветята, нахлузвайки кецовете, връща не само годините, връща и опиянението да си „волен ездач”, движещо се „по пътя” на „дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”. В този смисъл ограничаването на палатките е не просто продиктуван от полза и прагматика управленски акт, ограничаване е на свободата, на правото да се рееш по света без цел, но със смисъл.

Дали тези палатки не бодат очите на властта и защото са нещо като алтернатива и на нея самата, и на богатството, строящо „луксозни къмпинги”? Палатка е умалително от палат, а знаем ширещия се из народнита маси слоган: „Не къща, а палат”, който можем да сменим на: „Не луксозен къмпинг, а царски палат.” Свидетели сме на нещо като схватка между палатите и палатките или, ако употребим един лозунг от времето на Великата френска революция: „Мир на палатките, война на палатите.” Изпълнителната власт обаче се намеси в схватката на страната на палатите, пренебрегвайки възмутата на палатките. Нормално, палата е по-близо до палат, отколкото до палатка (казваме Сметна палата, не Сметна палатка например; а и ако назовем сградата на Народното събрание Палата на депутатите, никак няма да звучи неуместно), така че съюзяването между власт и бизнес не е изненада. Друг е въпросът, че тази „антанта” се обоснова с екологични аргументи или, казано иначе, бие със зелени камъни зелените глави: много боклук се прави, това не може да продължава. Министърката на туризма Николина Ангелкова точно на тази струна засвири: „Съгласете се, че не можем да мерим с двоен аршин – дюните и опазването на плажовете не се случват, когато върху тях се паркира, когато върху тях има палатки и къмпинги безразборно, когато има тонове боклуци.” Демек ние сме не по-малко загрижени от вас за опазването на българското Черноморие и този акт срещу палатките е само част от нашата загриженост. И съвсем не е справедливо да ни осъждате, нито да роптаете, просто чистотата на крайбрежието иска жертви, включително зелени.

За боклука, че е вярно – вярно е. Макар че еколозите обвиняват: „Манипулирате, няма по-чисти плажове от „Корал” и „Карадере”. Георги Лапчев обаче, кметът на Царево, в чиято юрисдикция се намира къмпинг „Корал”, още преди време изрази задоволство от предвидените мерки: „Факт е, че всяка година само от района на „Корал” изнасяме 130 тона отпадъци за месеците юли и август.” Кметът, разбира се, не пояснява точно кой е източник на отпадъците, но който и да е, числото е внушително, следователно рестрикциите са съвсем резонни. Предположението е, че зад тези тонове боклук се крият някакви брадясали и космясали оръфляци, целите обвити във водорасли, прегърнали нечистоплътни мацки, за които хигиената е непозната дума, а миенето на очи, ръце и въобще тяло – най-отвратително занимание. Изреченото цели да експонира противопоставянето не като свобода срещу забрана, а като дивачество срещу цивилизация – мани ги тия бе, те се къпят само на Коледа и Великден! Прочее някога в това са подозирали българския селянин, така че, ако се предпоставя мръсотията като нещо осъдително, ще рече, че в цивилизационно отношение българите все пак сме мръднали напред, тоест онзи прочут виц, в който се тюхкаме: „Ух, гледай каква хубава баня, що не беше събота, че да се изкъпем!”, вече не важи.

Аргументът с боклука обаче препраща към едно друго българско главоболие, а и не само българско – европейско, главоболието с бежанците. От тях тези, приютените, са що-годе настанени във фургони, изоставени казармени помещения, а в Германия дори в бивш концлагер – Дахау, място с мрачна слава. Но другите, напиращите към Обетованата земя Европа, където медът и маслото текат като водата в Рейн и се плискат като вълните в Ботническия залив, са принудени да живеят предимно на палатки сред боклуци, мръсотия, липса на елементарни хигиенни условия. Дали пък грижата на българските власти за чистотата на плажовете, трансформирала се в забрана да се издигат палатки на 100 м от морето, не крие и този страх? Че ще дойдат варварите, тези мургави нашественици (така ги нарича един български националист, развяващ руско знаме), и ще се настанят по девственото българско Черноморие, което няма да издържи на напъна и ще се срине? И така ще срине родния туризъм: случайно ли например тъкмо министърката на туризма, а не на околната среда се изправи срещу протестиращите, за да обоснове необходимостта от мерките? Българското море не ще бежански молби, а туристически пари, ето защо: Война на палатките, мир на хотелите!

Да, така е, палат на палатка не вярва, затова и не ще да вижда никой да ги вдига…

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.