Розовите болшевики скочиха и на Клинт Истууд Либерални журналисти искат бойкот на новия му филм

Инцидент с лифта на Сопот, сблъскаха се две седалки с хора (ВИДЕО)

Форумът за климата зацикли след спорове Несъгласие за пазара на въглеродни емисии

Гласуват сделката за Брекзит преди Коледа Приоритет №1 е излизане от ЕС на 31 януари

Зоран Заев: Върнахме Македония отново на картата на света

Мода и сексапил в новия клип на Есил Дюран

Никола Стърджън към Борис Джонсън: Не можете да задържите Шотландия насила

В Италия извършиха най-голямата мирновременна евакуация Причината - авиобомба от Втората световна война

Катастрофи близнаци с децата в София “Труд” представя схемите на двете произшествия по свидетелства на очевидци

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 16 декември 2019

Хванаха шефа на пътното в Перник да кара пиян

Таван от 6100 лева за лидерската кампания в БСП

Шофьорът, блъснал две деца с джипа си в София, е криминално проявен

40% увеличение на пенсиите в Румъния Ще струва на хазната над 5 млрд. евро

Проф. Ганчо Ганчев: София изостава от Букурещ и от страните от Източна Европа

Докога парите ще следват студента, а не обратното?

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Проблемът е в силната държавна регулация на висшето образование и финансовите ламтежи на университетите.

Пазарът на образование е на входа на университета, където нереалистичните мечти на завършващите гимназия се сблъскват с неистовото желание на 20-30 университета да ги прелъстят.

МОН предложи за обществено обсъждане списък със защитени специалности, от които икономиката има нужда, но няма интерес от страна на младежите. Това са информатика, математика, комуникационна техника, педагогика, управление на образованието, машинно, строително и общо инженерство, металургия, архитектура, животновъдство, ветеринарна медицина. Вузовете ще бъдат мотивирани да обучават младежи в тези направления, но как ще бъдат привлечени студентите?

Една моя съседка, която преподава в Техническия университет в София, ми разказа интересна случка. Изпитва тя един студент и той се представя отчайващо. В желанието си да го насърчи и да му даде положителна оценка тя го пита знае ли поне какво е синус. Той посочва към носа си доволен и казва, че това го е учил по биология. Туш! Не посмях да питам дали му е писала тройка, защото сега студентите са кът и университетите получават по средно 1000 лв. годишно за всеки от тях. А в Техническия ще продължат да си оплитат синусите, докато приемат студенти с матура по литература. Това е така, защото цели специалности не могат да си намерят възпитаници. А в същото време пазарът на труда има критична нужда от инженери.

Къде тогава отиват отличниците от математическите гимназии? Ами учат право или стопанско управление, например. Нищо че съдебната ни система няма нужда от магистрати, пълно е с безработни адвокати, няма нужда от нотариуси. Нищо че свободните места за мениджъри в предприятията са смешно малко спрямо хората, които учат за началници. Да не говорим за стотиците кандидат-журналисти. Девойките искат да четат новините по Би Ти Ви (скоро да сте чули за вакантно място в студиото?) а момчетата – да са спортни коментатори (малко по-реалистична амбиция, но пак трудно изпълнима).

Как става така, че младежите не искат да се обучават в българските университети за инженери и ИТ специалисти, където ще получат стартови заплати от 3000 лв. на месец и възможност за развитие? А напират към специалности, които ще ги тикнат в държавната администрация на минимална заплата, на борсата на труда или ще бъдат принудени да работят нещо, за което нямат диплома (стотици хора завършиха програмиране в различни частни курсове и академии, за да се преориентират)?

Проблемът се корени в силната държавна регулация на висшето образование и финансовите ламтежи на университетите. Защо държавната роля да е силна, ще кажете, нали университетите са автономни? Да, ама правителството плаща субсидия за всеки студент, приет по държавна поръчка, а преди това е одобрила местата по специалности във всеки университет, като е видяла заявките на ръководствата на вузовете. От това по-голяма регулация каква? Университетите доволно потриват ръце и за да усвоят успешно субсидията, увеличават свободните места в специалностите, търсени от младежите. Търсенето се определя емоционално – младите хора искат бързо преуспяване, затова искат да станат предприемачи и юристи, без да си замислят имат ли куража да превърнат идея в бизнес и как се става адвокат на преуспяваща компания. Не, не става автоматично, не става с диплома, още повече от български вуз. Държавна поръчка учат не търсените от бизнеса, не търсените от държавната администрация, не търсените от браншовите организации. Пазарът на образование е на входа на университета, където нереалистичните мечти на завършващите гимназия се сблъскват с неистовото желание на 20-30 университета да ги прелъстят и да вземат максимален брой студенти (в каквато пожелаят специалност, естествено). За качеството на образованието въобще няма да говорим.

От няколко дни новата образователна министърка Меглена Кунева спешно търси варианти да подобри ситуацията – 31 недолюбвани от младите, но търсени специалности да се финансират с по 2000 лв. повече на студент, за да бъдат стимулирани университетите да набират такива хора. Втората идея е да се намали приемът, финансиран от държавата, на специалности, които произвеждат безработни. Това донякъде чувствително ще подобри ситуацията, но държавата ще трябва да определя нуждите на пазара на труда на базата на различни изследвания или косвени данни от бизнеса. А освен това правителството се нагърбва с тежката задача да разпредели адекватно между вузовете бройките в приоритетните специалности и другите направления, за да е адекватно на наплива.

Жалкото е, че в държавата ни все още няма политици, които да се натоварят със смели и непопулярни решения. Например, не парите да следват студента, а обратното – т.е. да наложат един малко по-либерален, но американски модел на висшето образование. Това означава държавата да се оттегли почти изцяло от финансирането на вузовете и ученето по избор в добра специалност да става изключително скъпо. В същото време бизнесът и държавната администрация да се договорят с университетите от какви хора има нужда и тези студенти да бъдат финансирани напълно или частично от бъдещия работодател. Така студентите ще получават почти безплатно образование срещу обвързване с потенциален работодател, а вложените в тях пари да възстановят частично, след като започнат работа. По този начин ог години редици ИТ фирми и предприятия, които се нуждаят от специалисти за своето производство, финансират отделни студенти или лаборатории в някои университети. Защо не и държавата да провери от колко служители в бюрата по труда, специалисти по европейска интеграция или счетоводители има нужда. И да финансира само тази бройка. По същия начин може да се постъпи и с болниците, които може да се обвържат с конкретни студенти срещу определени години работа в съответното болнично заведение след дипломирането. Така частично ще бъде решен и друг проблем – получилите качествено образование с държавни пари у нас да не заминават веднага в чужбина. Всеки е свободен да учи, но държавата и бизнесът може да очакват от тези, които спонсорират, да остават в страната за определено време и да добавят стойност към обществото и БВП. Да, много университетски преподаватели ще станат шофьори на таксита, защото тяхната наука ще е неадекватна. Много университети ще отпаднат и ще останат тези, които създават адекватни специалисти. Но в момента се случва обратното, университетите се множат и произвеждат професори и доценти на конвейер с негласната благословия на държавата.

Това е причината и за ниската производителност, и за бедността и за лошата държава.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.