Каре професори дуднат за някаква република, а дори на Трети март не споменаха България

Важна задача, поставена на творците на „Манифеста за републиката“, е да притискат премиера и ГЕРБ за втори мандат на Росен Плевнелиев

В средата на февруари по повод събраните от Слави Трифонов и компания подписи за референдум писахме тук, че зад инициативата на шоумена добре прозират непеошниците и грантаджиите, обгрижвани от „Америка за България“ за разнообразни протестърски акции, маниерите на гяволетата капиталци. Заподозряхме, че скоро ще се появят и някакви акции на протестни, граждански и прочие познати мрежи, задължително отразявани от все същите медии, активно съдействащи на вувузелците от 2013 г.

Беше ясно, че ще тръгнат нови вълни от манипулации от сценаристите на първа линия, от политинженерите и оформителите на конкретните мероприятия, от професионалните хитреци социологополитолози зад тях. „Труд“ вече беше разкрил, че с идеята за референдума започва и „кампания с дългосрочни следствия, обезпечена по всякакъв начин“. Предположихме, че схемата от 2013-а ще бъде удължена във времето и разпръсната в редица градове в страната.

Забързаха се обаче, явно отворените общественици и университета на Сорос НБУ имат нареждане по гарнизона. Нема лабаво за който си е дал задника под наем! Вероятно на припряност се дължи дебелата грешка точно на националния празник и с думи на Апостола да се изцепят с манифеста си четирима влиятелни и уважавани в доста тесни обществени кръгове хабилитирани поборници за каквото им поръчат.

Следователно покрай спуснатата им като задължителна борба с руските хибридни атаки и платената московска пропаганда, с корупцията и зависимостта от руския газ, четиримата професори и прочието пределно либерални довчера пропагандисти щели да подхванат мафията, олигарсите, обсебената публична сфера, неблагоприятното статукво и липсата на ефикасна правосъдна система.

Все богоугодни и основополагащи дела, дори ехото от речта на съдия Лозан Панов щели да разпространят в четирите посоки на републиката. Която република планират да освещават и чистят поне веднъж месечно в неформален граждански клуб. Където непременно да изслушват експертни доклади по важни въпроси и после да излизат с обръщения към властта и обществото. Очевидна за наблюдателите е другата важна задача, поставена на творците на „Манифеста за републиката“ - да притискат премиера и ГЕРБ да работят за втори мандат на Росен Плевнелиев.

Пределно угоден е той на Вашингтон и Брюксел. Реформаторският блок (РБ) без него смело може да бъде отписан от следващо присъствие в парламент и правителство. Съвсем ще избледнеят възможностите на обгрижваните от него и РБ соросоиди и атлантици да уреждат свои активисти за министри, депутати, посланици. Именно Плевнелиев през януари спомена Васил Левски, идеята му за чиста и свята република, която следвало да се разбира днес като „изграждане на демокрация от европейски тип и социално отговорна, а не олигархична икономика“.

Ето я твърдата връзка с „Манифеста за републиката“ и левскарите, които опитват да се представят за последователи на Апостола. Така се обяснява и появата на това „няма ляво, няма дясно“ в устата на някога тъмночервени, после тъмносини професионални лъжци. След като дълги години техните think tanks или "мислителни тарани", още "фабрики за мисли" - до една на чужда издръжка - разединяваха българите по всички възможни линии на различия, сега най-безсрамно дрънкат за единение на всички, „които искат да се включат в общото дело за спасяване на републиката и не са се поставили в зависимост и служба на организираната престъпност и олигархията“.

Публика си търсят, която да баламосват непеошниците и грантаджиите, разбира се,събират и електорат за Плевнелиев или друг техен послушко, ако този не успеят да натресат за втори мандат. Да шантажират и така да контролират властта, да рутят държавата са целите на насадените отвън НПО "мислителни тарани" и прочие структури за разнообразни неподчинения и защитници на универсални права на индивиди и маргинални групички.

Без непрестанната открита и замаскирана външна политическа и финансова помощ те са нежизнеспособни, затова техните „революции“ и улични истерии имат успех само след внушения към властта от Вашингтон, Лондон или Париж, нерядко и чрез изявления на чужди западни посланици. Вероятно и за текущата си референдумно-манифестна активност соросоидните "фабрики за мисли" са получили уверения за бъдеща намеса. Ако още не са, лъжливите овчарчета бързо да зоват амбасадорите на помощ, иначе провалът им е вързан в кърпа и чорбаджиите накрая могат и други ратаи да наемат.

Та този филм българите вече са го гледали няколко пъти! За мнозинството са достатъчно ясни и целите на мероприятията, и разгръщането на операциите, и краят, ако превъзходителството Ксавие дьо Кабан не се яви на помощ. Последния път пърформънсът се казваше РБ, дузина посланици шестваха пред него, за да го пробутат в парламента и после в кабинета „Борисов“. Сега „мислителниците“, сценаристите, режисьори, актьорите и шоумените пак са същите, следователно с новото название на проявите и трицветно пиано пред Цар Освободител ще следва очакваният, а не друг резултат.

Та кой подкрепя „танкистите“? Социалистката довчера Татяна Дончева, Радан Кънев под ръка с Христо Иванов, съветник на президента Кристиян Таков, неколцина от клакьорите на ДСБ и също толкова медийни антикомунисти, русофоби и лустратори. Още и Теодора Димова, която определя манифеста като ново Възраждане и го сравнява със “Задочните репортажи” на Георги Марков. Простено й да не знае истината за него. Но можеше да е чела писмото му до Димитър Бочев през 1977 г., ето нещо от него:

„Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти, всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България - пари, гарантирано положение, слава... Тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.“

Какво тинктанкско предстои? Нищо ново, разбира се, докато е студено, ще вувузелят словесно по телевизиите и при Прокопиев, отчаяно ще дирят засилване на мижавата си засега подкрепа във фейсбук и интернет форумите. Ще заплашват да инсценират огромен „всенароден протест”, но нямат никакъв ресурс за нещо сериозно. Тъй като на отворените общественици малцина им хващат вяра, също и на Плевнелиев.

Те дуднат за някаква република, дори на Трети март не споменаха нито родината, нито България. Знаят ги хората какъв им е моралният хастар, колко им тежат идейните платформи, какви са били преди, какво са говорили и писали, кого са възхвалявали и кого хулили, какъв е бил приносът им за бедите на българите. Не истината е зад тях, а чужди интереси и посланици. С празнодумие и кухи призиви, с изхабени персони отпред и с лъжци зад тях няма да получат широк обществен отклик и далеч няма да стигнат.