Бившият белгийски крал призна, че има незаконна дъщеря

Лондон улеснява с визи експерти

ДАНС по следите на коронавируса Мерки срещу заразата, идваща от Китай

Удължиха бедственото положение в Община Перник заради водната криза

Българинът доплатил 4 млрд. за лекарства Първи сме в ЕС по разходи за медикаменти

220 милиона долара за екшън комедията „Лоши момчета завинаги” Филмът се представя над очакванията

СЗО промени оценката си за коронавируса, вече го смята за високорисков

Турски хакери в мащабна кампания от името на Анкара Властите в Кипър, Гърция, Ирак и Албания на мушка

Самоубилият се пред ДАНС отвлякъл самолет през 1981 г. Емил Крумов трябвало да дава показания за „Луков марш”

За какво може да ни наложат дисциплинарно наказание

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 28 януари 2020

Борисов: Длъжни сме да не допуснем подобни трагедии като Холокоста да се случат отново

Турските домати пълни с пестициди Изследване откри 56 забранени вещества в зеленчуци

Пожарникари уловиха змия в домашно мазе в Сливен

Първа жертва на коронавирус в Пекин

Отворено писмо до Лютви Местан, учредител на бъдеща политическа либерална партия

Лютви Местан

Приятелю,

Ще си позволя да използвам това обръщение и като знак за продължителната ни дружба, и като неизбежна емоция от това, че те намирам за умен и интелигентен човек.

Знаеш как тръгнахме – ти току-що беше дошъл от Момчилград и попадна в парламента, който беше непозната среда за теб, и аз ти помогнах в адаптацията – да вникнеш в правилата, неписаните закони и принципи на изказване. Ти определено имаш качества, интелект, бързо научаваш, умело се адаптираш и това е плюс, който беше от значение. Така започна и първите си ораторски изяви. В името на истината, друг беше сценарист, а ти изпълняваше ролята. Ти, колкото и да ти е неприятно, сигурно помниш, че сценаристът беше пишещият писмото. Но да не издребняваме. Факт беше, че не без моя подкрепа и не без мое давление ти напредна. Схвана внушаваните от мен либерални идеи, принципите на тяхното политическо прилагане и парламентарното им използване.

За жалост, ти, къде поради прекомерна парламентарна заетост, къде по други причини, не намери време да прочетеш философската основа на либерализма такава, каквато е у Томас Хобс, Джон Лок, Барух Спиноза, фон Мизес, Фридрих Хайек, Карл Попър и Ралф Дарендорф. Така до голяма степен твоят либерализъм остана повече външен, либерализъм на опаковката, докато съдържанието не придоби такава характеристика. Но беше в правото си. В парламента, като втори (подгласник на човек, който беше чел всичко това), ти вършеше отлична работа. Нещо повече – беше чудесният втори, който обаче така и не си даде труд да научи достатъчно, за да бъде успешен първи. В друг случай, приятелю, бих те посъветвал – чети, Пенчо бре, чети, ама Пенчо пак не ще (понеже си филолог, сигурно ще си припомняш препратката към Петко Славейков и сина му Петко). За щастие, Петко се научи да чете и създаде блестящи образци на литературата и така затвори устата на учителя си. За съжаление, нашият случай не е такъв.

Приятелю, ти не научи, че фасадният либерализъм не е нищо повече от казионен популизъм и така след неуспеха ти да бъдеш първи в една изградена либерална партия реши да правиш своя, пак либерална пария. Това поне прочетох в твоите изказвания. Ще се наложи пак да си припомняме кои са основните либерални принципи, така както са формирани още от 1947 г. в Оксфордския манифест:

Личната свобода, свободата на мисълта и религията;

Свободата на изразяване и свободната преса;

Свободата на сдружаване;

Свободата на образование, без значение от произхода;

Свободата на собственост, правото на стопанска активност;

Равни права за мъжете и жените.

Петдесет години по-късно, през 1997 г., Либералният интернационал, отново в Оксфорд, допълва манифеста, наречен вече Либералният манифест за 21-ви век, в който се очертават и важни насоки за работа на либералните партии:

Разширяване на демокрацията – борба с корупцията, влиянието на монополи, картели и големи корпорации върху правителствата и подобряване на човешкия капитал;

Усилване на международното сътрудничество в областта на конфликтите и споровете;

Подобряване на демокрацията – децентрализиране на политическите ресурси;
Защита на правата на човека;

Създаването на нов договор между поколенията.

Тези принципи различават либерализма от всяка друга политическа идея. Ти ни представи нещо, наречено Декларация за учредяване на политическа партия „Движение за отговорност, свобода и толерантност“ – ДОСТ, която няма нищо общо с горе написаните принципи. Ето ги твоите:

Свобода, равенство и толерантност в рамките на демократичното гражданско общество;

Върховенство на закона в демократичната правова държава;

Независимост, разделение и взаимен контрол между властите;

Равенство на всички граждани на една единна и неделима България, в едно с лицата, принадлежащи към етнически и религиозни малцинства;

Диалог и сътрудничество за осигуряване стабилност и сигурност в евроатлантическата зона.

Колко от тези постулати съответстват на либералните? Частично – две. От единадесет – непълно две. Това, според теб, дали е либерална партия, щом дори ги няма защита правата на човека и правото му на сдружаване? Крайъгълни принципи за всяка либерална идея. Все пак това сме го учили и затова предполагам, че причината тези принципи да отсъстват в проекта за ДОСТ не е у теб. Имам съмнения, че този текст е писан от други (доколкото познавам твоя стил, това не си ти). Мога само да предполагам, че зад него стоят или фамозната интелектуална недостатъчност на г-жа Мариана Георгиева, или теологично осакатеният политически мисловен продукт на имам Хафъзов. Дано да са те, инак ще ме е срам мен самия. Ужасно гадно е, когато някой учител се срамува от ученика си. И накрая – още една дребна бележка – по принцип либералните партии са отворени за коалиции и с лявото, и с дясното. Това обаче не е всеядност, желание да се докопаш до властта, а стремеж към изпълнение на идеите от Оксфорд. В този смисъл ограничаването, което ти сам декларира, че бъдеща коалиция ще е възможна само в дясното, само с дясна партия, каквато заявка направи, е, меко казано, нелиберално. И „прагматично“ започна първите си разговори с ерзац крайнодясната ДСБ и Радан Кънев. Това е просто тъпо. Отделно от това обявяването на една либерална партия за дясна е типичен оксиморон („умна глупост“).

Приятелю, и ти, и аз много добре знаем, че няма шанс да направиш либерална партия. Каквото и да правиш, с тези хора и с тези твои възможности, все ще излиза ерзац. Поредният, 401 ерзац в българската политическа система. Едва ли ще си струва усилията пред неизбежното разочарование само след първите избори. Припомням си книгата на гуруто на политическата реклама Жак Сегела. Тя не е преведена на български, така че няма как да я прочетеш, но в превод заглавието й звучи така: „Не казвайте на майка ми, че съм рекламист… тя си мисли, че съм пианист в бардак“. Сега, вместо да се опитваш да ставаш пак първи политик, не е ли по-добре да се върнеш към пианото (в случая учителството). Все пак това е много по-престижно от нищо в нищото.

Твой: Самуел Леви

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.