Николет, или как се успява на 22 г.

В разказ за себе си

Едва ли има човек, който да не е бил подценяван, докато е бил млад. Думите „още си твърде зелен“ все още звучат в ушите на мнозина. Не един или два са случаите, в които младите са лишени от реализация именно поради липсата на опит.

Предизвикателството да се докажеш като форма на оцеляване е историята на 22-годишната ловчанлийка Николет Христова. Някои я наричат козметичка, други - работохоличка, но за хората, които я познават, тя е просто едно амбициозно момиче, вперено в мечтите си.

Неотдавна целият бизнес и обществен елит от нежния пол на Ловеч бе събран на едно необикновено събитие - петия рожден ден на козметично студио „Лаура“. На пръв поглед нищо специално, но за Николет това е преломният момент в нейния живот.

Едва на 15 години губи майка си. Смъртоносната болест рак погубва не само живота на младата жена, но и цялата утеха и закрила, която е имала невръстната тийнейджърка. Изправена пред ветровете на пубертета, загубата не просто на родител, а на истински приятел и предизвикателството да намери общ език с баща си, Лети (така я наричат всички нейни близки, б.а.) губи представа за действителността. „Дълго време се стараех да не мисля за това, излизах непрекъснато, а моите приятели се стараеха да не ме оставят сама дори за миг.

В един момент загубих границата

между това да излизам, за да не съм сама, и безразборното скитане по клубове и дискотеки“, признава малкото голямо момиче.

Така година и половина. Но година и половина лутане не прави Лети щастлива. Свикнала да получава пари и дрехи единствено от майка си, чувството, че трябва да се обръща към баща си - Христофор Христов, за финанси я потиска. „Баща ми се грижеше за мен, даваше ми пари, но за мен това не беше достатъчно“, признава тя и допълва, че като за всяка тийнейджърка комуникацията с бащата е била трудност за нея. Осъзнавайки, че отдадеността на родителя й към работата е възможност да намери общ език с него, я подтиква да започне работа редом с него. „Хем исках да работим заедно, хем не исках да съм в неговата сянка. Исках да създам нещо ново, което да продължи, а и надгради всичко, постигнато от него и мама до момента,

да запазя името Лаура

споделя още Николет.

Въпреки че бизнесът на родителите й е свързан с поддържането на външния вид на човека, желанието за нещо различно провокира амбициозната госпожица да добави ново парче в пъзела на семейното поприще. Така се ражда козметичният салон, в който Лети предстои да вложи всичката си енергия, превръщайки го в житейско верую.

„Първата ми заплата бе 180 лева. Тогава бях на 17 години, в началото на 11-и клас“, разказва младата дама и допълва, че по това време е искала пари от баща си главно за уроци по немски език - в края на 12-и клас й предстояла матура по този предмет. 50-те лева заплата в края на седмицата променят представата й за самостоятелност. В началото ги харчи за излизания, за дрехи, за обувки - като всяко момиче на нейната възраст.

Опиянена от независимостта си, вкопчена в амбицията да развие своя салон, през лятото на 2010 г. записва тримесечен курс за козметик в Пловдив. Три месеца непрекъснати лекции и практика преобръщат представата за учене в младата дама. „След края на първия лекционен ден се прибрах смазана в хотела, а на следващия ден вместо лекции получих бял лист, в който трябваше да опиша всичко, което съм научила от предния ден. Тогава разбрах, че престоят ми тук няма да е лек“, признава Николет. И допълва, че дали заради строгостта и професионализмът на екипа, който ги обучавал, или заради изолацията и самотата, тя се пречупва и осъзнава, че животът има и друга страна. Впечатлява я голямата организация във фирмата, където се обучава, но особено влияние й оказва дъщерята на собственика на дружеството, която ръководи голяма част от процесите във фирмата. „Това ми даде стимул да вярвам, че аз също мога да постигна нещо значимо. Когато се прибрах в Ловеч, осъзнах, че мога да уча и да работя едновременно.

*Исках повече да уча, да имам по-добри оценки

и да съм добра и на работното си място“, категорична е Лети.

Мечтата й за реализирането на козметичния салон финансира баща й. „Когато предложих на тати да купим тези и тези машини, аз вярвах, че ще има успех. Като всеки мъж така и той имаше нужда да го подтикне някой, за да повярва и да се амбицира да го осъществим. Така се роди Laura Beauty”, развълнувано разказва госпожица Христова.

Любовта към работата Николет наследява и от двамата си родители. Още като дете си спомня как и двамата работели денонощно, изграждайки ден след ден това, което днес тя нарича семеен бизнес. Описва спомените от детството си по следния начин: „Сутрин излизаха по тъмно, вечер се прибираха след залез-слънце. Буквално сама се гледах, но според мен е много важен фактът, че никой не ме е глезил, в това отношение имам много стриктно семейство. Когато моите приятели ги глезеха - кой каква оценка е изкарал, нашите ми казваха:

Като не искаш да учиш, ще работиш!

Тя обаче избира и двете. След завършването на средното си образование в Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф“ I с профил немски език записва Стопанската академия в Свищов „Д. А. Ценов“ със специалност „Стопанско управление“. „Буквално се разкъсвах на парчета, тичах за лекции, стараех се да не изпускам клиенти и да спазвам приетите часове. Случвало се е в един ден да пътувам два пъти до Свищов“, признава още тя.

Въпреки подценяването на част от хората заради възрастта й и липсата на богат опит Николет Христова извървява трънливия път на себедоказването със сълзи на очи, но дори за миг не си е помисляла да се откаже. Именно това я кара да се чувства още по-успяла. Независимостта й дава възможност да взема сама и важните, и всекидневните решения. Обиколила е почти цяла Европа, има собствен автомобил и всичко това е резултат от вярата в мечтите й. Казва, че именно това липсва у нейните връстници. Първо - осъзнаването на силните им страни и възможности, и второ - вярата и постоянството в постигането им.

Именно в следването на тези свои мечти Николет загърбва личния си живот, давайки приоритет единствено на работата. „Според мен, ако имам човек до себе си в момента, който да обзема цялото ми внимание и съзнание, ще ме дърпа назад. Към момента най-важно за мен е да се усъвършенствам в това, което правя“, емоционално заявява младото момиче. По думите й от години е спряла да излиза, като причина за тази кардинална стъпка е именно изграждането на личния й имидж на успяла жена. „За мен е недопустимо да ме виждат хората по кръчми или дискотеки и да очакват сериозност и професионализъм от мен на следващия ден, затова предпочетох да спра с излизанията и да се отдам на кариерата“, категорична е тя.

За Николет Христова щастието не се крие в парите, то е в амбицията да постигаш целите си. „Не е важно колко е общият ти доход, важно е с кого ще го споделиш“, заключава младото успяло момиче.

Коментари

Задължително поле