Спекуланти комисионери обслужват интересите на чужди компании

В политиката, обществения живот и шоубизнеса ударите под кръста са нещо нормално и отдавна не правят впечатление на участниците. Така че дори няма изненадани, когато като жертва на черни кампании се оказват водещите кандидати за президент на САЩ.

Независимо дали става въпрос за твърдения около разследването на комуникациите на Хилъри Клинтън, когато оглавяваше Държавния департамент или с публикуването на еротични фотографии на поредната съпруга на Доналд Тръмп, публичните личности са наясно, че светлината на прожекторите със сигурност ще включва и въвличането им в скандали или ще ги превърне в мишена на всевъзможни кампании.

Индустрията на черния ПР заема такива територии, че дори мнозина специалисти се чудят кое е първото - антирекламата или рекламата като нейно противодействие.

И ако за политиката и шоуиндустрията е валидно клишето, че лоша реклама няма, то правилата в полето на икономиката и финансите са съвсем други. Негативните кампании, освен че обслужват интересите на тези, които са ги поръчали, организирали и провели, а това най-често са конкуренти, несъмнено водят и до влошаване на икономическата среда и в крайна сметка имат отрицателен социален ефект върху ангажираните в атакуваната сфера.

Класически пример за това как се унищожава печеливш бизнес чрез системна и целенасочена негативна кампания е случващото се около „Булгартабак” в последно време. Обявеното от компанията свиване на производството, което налага и освобождаването на служители, по причина политически и корпоративни атаки от добре известни на обществото олигархични кръгове, роди и нов феномен - закъсняло и дори театрално съчувствие към съкратените работници.

Ако не се отнасяше до конкретни човешки съдби и бъдещето на стотици семейства, би било забавно да се наблюдава как „оперираните” от чувството за социална справедливост полуфанатизирани радетели на дивия капитализъм, години наред отричащи защитата на синдикални права, в последните седмици се превърнаха в първи скръбници на съкращаваните работници от софийската фабрика на тютюневия гигант.

Тоталният фалш и лицемерие, с които главните виновници за свиването на пазарите на „Булгартабак” се опитваха да яхнат напълно разбираемото недоволство, което се поражда у всеки човек, който губи работата си, не успяха да заблудят никого. За пореден път обаче стана видима бързата повратливост, с която провеждащите негативната кампания могат да се нагаждат според обстоятелствата.

Гадна миризма се носи от състраданието им към напускащите служители на тютюневия производител. То щеше да е автентично, ако бе налице и когато гуруто им Иван Костов разпродаваше за един долар „Кремиковци” или дълго време водеше авиокомпания към фалит - БГА „Балкан”.

Невъзможно е да повярваш на хора, които вчера са се възползвали от крадливата приватизация на фармацевтични заводи, добивна индустрия и куп други схеми, при които са ощетени хиляди работници, днес да ги видиш как се опитват да влязат в ролята на първи защитници на синдикални права.

Постъпления в държавния бюджет в размер на 754 милиона лева от една-единствена група дълго време ще останат рекордни, а последиците от тяхното намаляване ще засегнат всеки български гражданин. Печеливши ще са единствено спекулантите комисионери, които, атакувайки „Булгартабак”, не просто обслужват срещу комисиона две-три чуждестранни корпорации в сектора, но и дават знак към целия останал български бизнес - следващите сте вие.

Спекулантите комисионери са същите олигарси, които посредством политическите си протежета и НПО мрежа за подривна дейност атакуват всеки бизнес и всяка инвестиция, в която не участват или от която няма да получат дивидент.

Тук идва ролята на държавата, която трябва от пасивен наблюдател да поеме инициативата и да гарантира равни права за бизнес. Икономиката има нужда от инвестиции и откриването на нови работни места. Облагодетелстването на едни инвеститори за сметка на други обаче не поражда сигурност, особено ако в ролята на губещ се оказва националният капитал.

По-малко български бизнес значи по-малко пари в хазната и по-бедни българи. А когато обществото е бедно, то много бързо ще разпознае истинските виновници и ще им потърси сметка.

754 милиона за хазната

Успоредно със зле прикрития фалшив синдикален патос организаторите на негативната кампания срещу тютюневия холдинг вече открито започнаха и изграждането на позитивен образ на конкурентите на “Булгарбатак”. С тази разлика, че чуждите производители от тютюневата индустрия няма никога да внесат 754 млн. лв. данъци и осигуровки. Толкова бяха внесли за 2015 г. дружествата от групата “Булгартабак”.