Турция удължи извънредното положение в страната с още 3 месеца

Ограничено е движението за всички превозни средства през Троянския проход

Тир се обърна на пътя Монтана-Видин

С лихвоточки да се плащат данъци Жилищно-спестовните влогове ще може да се наследяват

Двоен самоубийствен атентат в Нигерия взе най-малко 12 жертви

Президентът награди разузнавачи посмъртно Депутатът Таско Ерменков с отличие от министъра на отбраната

Пълна каша с Истанбулската конвенция Няма нужда от нов превод, документът се ратифицира на езика, на който е договорен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 януари 2018

Искрен Веселинов: Ние от ВМРО сме категорични, че няма да подкрепим Истанбулската Конвенция, независимо колко превода и бъдат направени

Болниците искат парите си от НЗОК по съдебен път Въпреки решението на съда, здравната каса отказва да плати надлимитната дейност

Училища и градини с по-ниски сметки за парно Потребили сме по-малко топлоенергия през декември

Без субсидии за хора с увреждания, ако имат фирма Отпускат до 20 хиляди лева на кандидат за започване на собствен бизнес

Населението на Велико Търново се увеличава За кратко време жителите на старата столица са се увеличили с 1000 души

Прокуратурата образува досъдебно производство по случая с дъщерите в Свищов Анкета е показала, че са лица в риск, а нямат личен лекар

Слаба охрана улеснила атентата на летището в Сарафово Никой не е забелязал терориста, поставил бомбата в автобуса с израелски туристи

ИТ предприемачът и преподавател Светлин Наков: Голямата ми мечта е да направя България Силициевата долина на Европа

Защо не България?

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги“ и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно Терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги“ пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?“, а „Защо не България?“ През очите на модерните номади животът тук е различен – предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално – със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България“.

Светлин Наков е съосновател на Софтуерния университет „СофтУни“. Има над 20 години опит в технологичната индустрия като софтуерен инженер, мениджър, предприемач и преподавател. Бил е част от компанията „Телерик“ и е участвал в създаването на софтуерната им академия. През 2002 г. организира първия си безплатен курс за програмиране във Факултета по математика и информатика на Софийския университет. Носител на президентската награда „Джон Атанасов“ за принос в информационните технологии. Автор на книги и учебници в областта на програмирането и технологиите.

– Идвате от школата на „Телерик“ и сте един от основателите на Софтуерния университет. Защо решихте да се заемете с иновативно образование?

– От малък съм вдъхновен в това да обучавам хората, усещам го като мисия. Като ученик правех курсове, за да обучавам съучениците си за олимпиади. След това преподавах в Софийския и Техническия университет, НБУ, но ударих ограничението на държавната образователна система. Наложи се да направя сам частен образователен център. Започнах с Националната академия по разработка на софтуер (НАРС), после изградихме академията на „Телерик“. Там развихме модела за масово обучение на хора. В един момент тръгнах по свой път и заедно със съдружника ми Христо Тенчев създадохме софтуерен университет. Това ни е мисията – да преобразим тази държава поне в това което зависи от нас, в ИТ сектора.

– Споменахте, че обучавате вече близо 20 години. Какво ви е предизвиквало да заминете навън?

– Най-голямото предизвикателство беше да намеря начин да науча хората на нещо, което дава професия и работа, което е най-ценното. Това е смисълът на образованието.

– С такива амбиции имали ли сте предложения да работите в чужбина?

– Имал съм предложения за работа от големи фирми като „Майкрософт“, „Гугъл“, „Фейсбук“ и т.н., но те са по-скоро технически позиции в разработката, а не обучителни. Усещам, че мястото ми е в България. В чужбина си чужденец, до голяма степен сам. Това са решими въпроси, някои хора ги решават, на мен не ми пасна. Смятам, че един софтуерен инженер живее по-добре в България, отколкото навън – с един стандарт много по-висок от средния.

– Какви ограничения срещате сега?

– Държавата спонсорира университетите да правят некачествен продукт с монопол над дипломи, образователни критерии, социални придобивки за студентите (като общежития и карти за транспорт) и т.н. Гледано от точката на фирмен пазар, това е нелоялна търговска практика. Много от студентите по финансови причини и заради въпросната държавна диплома се принуждават да учат в некачествената държавна система. Тя няма интерес да иновира и да се развива. На места има и кадърни преподаватели, но не им се позволява да правят нещо смислено.

– Какво ви е вдъхновявало през годините?

– Най-много ме е вдъхновявало да видя мои студенти да постигнат световни успехи, да ги видя как отиват да работят в „Гугъл“, как правят стартъп или най-малкото са надминали моето ниво. Това е страхотно вдъхновение – моите ученици да знаят и постигат повече от мен.

– Коя е най-новаторската идея, която сте срещали сред вашите ученици, приятели?

– Любомир Янчев, който създаде „Мелиса“ и спечели финансиране за 1 милион, е мой ученик. Не мога да кажа, че аз съм го научил, той беше много запален, мислещ, оригинален и правеше неща, които надминаваха средностатистическото.

– Патриот ли сте?

– Да, със сигурност, но не краен, не деля хората на черни и бели, а на цивилизовани и нецивилизовани. Патриот съм от гледна точка на това, че уважавам корените си.

– Каква е вашата България?

– Моята България е на успешните и мислещите хора, които чрез труд и амбиция, мотивация и креативност правят страната ни по-хубаво място за живеене. Виждам я от светлата страна. Много се дразня, когато пусна телевизора и емисиите започват с лошите новини. Покажете кой е направил иновация, кой е направил нещо хубаво. Това го има сред голяма част от българите – да мрънкаме и да се оплакваме. Винаги казвам: „Стига сте мрънкали, правете нещо, за да се оправят нещата, недейте да се оплаквате!“

– Интересувате ли се от политика?

– Горе-долу следя, за да знам кой ни управлява, но като повечето хора съм много разочарован от начина, по който стават нещата. Гледам да стоя далеко както от политиката, така и от държавата.

– Имате много приятели в чужбина. Убеждавали ли сте ваши приятели да се върнат?

– Част от тях са се прибрали. Аз поддържам повече връзка с хора, които са се върнали. Това много ме радва, те добавят стойност към България – носят култура, бизнес, идеи, опит, цивилизация. Те се връщат, за да създадат най-често собствена фирма, чувстват, че тук им е мястото. Тези, които са избягали, търсят възможности, които тук ги няма. Примерно, ако се занимаваш с физика или математика, нямаш работа тук, която да съответства на капацитета и призванието ти.

– Ваши ученици заминават ли да работят в чужбина?

– Рядко се случва, нямат нужда, програмистите виждат по-добър живот тук.

– Освен ИТ какво друго може да се прави в България?

– Ако си кадърен човек – всичко. България е място, където много неща не са направени, ако тръгнем от интелигентно земеделие, зелени технологии. У нас няма достатъчно кадърни хора като цяло, много е трудно да се намерят за всяка професия.

– Какво би ви накарало да напуснете страната?

– Политически причини, революции, войни. Ако се почувствам лично застрашен за живота си или ако не мога да правя това, което ми е призванието тук.

– Каква е вашата рецепта за успех?

– Много бачкане, всичко, което съм постигнал, е ставало с много работа. Има успешни хора от всякакви националности, но всички те имат мечти, бачкат здраво и ги постигат.

– Коя е най-силната ви българска черта?

– Несломимият дух. Не се отказвам лесно. Когато знам, че нещо е правилно и съм си го поставил като цел, го следвам до дупка.

– Пътувате много по света. Какво взимате от тези пътувания?

– Един от начините да правиш иновации, е да отидеш и да видиш другите какво правят. Това, което се случва сега в САЩ или в други развити държави, след 5-10 години ще го има и тук. Вдъхновявам се от природата, изучавам чужди култури.

– Каква е вашата мечта за България?

– Голямата ми мечта е да направя България Силициевата долина на Европа. Хората в стартъп екосистемата и образованието също гледат в тази посока. Всеки иска да имаме по-добра среда за образование, за предприемачество, за иновации. Малко хора наистина правят нещо значимо в тази посока. За мен би било успех софтуерната индустрия да формира 20% от БВП на България.

– Какво не достига да се постигне това?

– Човешки потенциал. Хората, които имат качества, желание и потенциал да бъдат научени да бъдат участници в тази Силициева долина, са недостатъчно.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.