За последните 30 дни ислямски терористи са извършили 126 атаки в 23 страни, убили са 905 души и са ранили 2902-ма. За последните 15 години атаките в името на радикалния ислям са над 27 000 в целия свят.

Фанатиците от „Ислямска държава“, „Ал Кайда“, „Ал Нусра“, „Боко Харам“, „Хамас“, „Хизбула“ и всички останали групировки, които убиват жени и деца за Аллах, имат могъщ съюзник в западния свят. Това са отблъскващите апологети на ислямския тероризъм от различни външно полирани, но вътрешно разлагащи се правозащитни организации, феминистки структури, лобита, групи за натиск и всякакви други активисти, които оправдават, извиняват, а в някои случаи дори възхваляват фанатиците, като в същото време се упражняват в грозно самобичуване.

Това е лагерът на мазохистите, които смятат, че гражданите на Париж, Брюксел и всеки атакуван западен град са си заслужили атентатите заради наследството на колониализма и „бялата си привилегия“. Това са хората, които обичат да нападат жертвите на ислямски тероризъм още преди кръвта от поредния акт на религиозен фундаментализъм да е изсъхнала. Те обвиниха френското сатирично издание „Шарли Ебдо“ в расизъм и на практика подкрепиха извратената идея да се приемат ислямските закони за богохулство, според които карикатурите на Мохамед се наказват със смърт.

Болестта на културния и морален релативизъм засяга много от така наречените регресивни левичари на Запад, а в България тревожната инкарнация на този позорен феномен е дори по-неприятна. Преди дни в сайта „Маргиналия“, посветил се на правозащитен активизъм, се появи откровен екстремистки текст на неговата главна редакторка Юлиана Методиева - съосновател и на другото токсично пространство за апология на ислямския фанатизъм и антизападните сантименти - Българския хелзинкски комитет.

В своя текст, озаглавен „Бягство в поезията по време на атентати“, Методиева пише: „Strawberry fields forever“, пееха „Бийтълс“ и Джон Ленън в края на 60-те години на миналия век. Техният бунт срещу консервативния и безчестен свят беше с песен. Днес е с бомби, направени от гвоздеи.“ Да, прочели сте правилно. Български правозащитник и активист за социална справедливост сравнява хипи песни с бомбите с пирони, разкъсали телата на невинни жени и деца в Брюксел преди дни.

Методиева не просто оправдава демоничния, фанатичен джихад в сърцето на Европа. Тя го възхвалява, поетизира го, фетишизира насилието на извергите. За нея бомбите на „Ислямска държава“ са „бунт срещу консервативния и безчестен свят“. Съжалявам, но това е гнусно. Това е срамно и фашистко по своята природа послание. Това е подкрепа за терора. Не може да сравниш песни на „Бийтълс“ с разкъсаните от джихада тела по летища и гари в свободния свят. В целия свят.

Ислямските фанатици убиват своите братя и сестри от мюсюлманската вяра, избиват християни и евреи, унищожават атеисти, гейове, лесбийки, бивши мюсюлмани, напуснали религията...

Радикалният ислям е опасен рак, който метастазира навсякъде из глобуса. А активистката за човешки права Юлияна Методиева го празнува.

И не за първи път. Дъното е ударено още през 2006-а. В сайта на БХК е публикувана статия със заглавие „Ислямският mene, tekel“ отново с автор Юлиана Методиева. Тя заема страната на религиозните фанатици, които предизвикаха погром над цивилизования свят след публикуването на карикатури на ислямския пророк Мохамед в датски вестник преди девет години. Материалът е изпъстрен с антилиберални, проислямистки послания и импликации. Върхът на цинизма е поставянето на знак за морално равенство между няколко свободни датски артисти и нацистите, изтребили милиони евреи по време на Втората световна война.

А в началото на годината други членове на организацията с няколко текста се опитаха и да оправдаят масовите сексуални посегателства на мюсюлмански мигранти в Кьолн и да хвърлят вината върху реакциите срещу свинщината, а на върху самия срамен акт.

В България върлува вулгарна и враждебна на свободата визия за света. Правозащитници с изпотрошен морален компас се упражняват в расизма на ниските очаквания. Те се нуждаят от това мюсюлманите да са радикализирани жертви без лична отговорност, за да бичуват „богатия, лош бял Запад“. Това, дами и господа, е перверзия в чист вид.

Мрачните цензори

Организации и платформи като БХК и „Маргиналия“ са токсичен проводник на тоталитарни идеи за потискане на свободата на словото. Те искат да направят наказуема всяка критика на малцинствата, да модерират публичния език и да вкарат почти всички думички и изразчета, които на тях не им харесват, в еластичното понятие „реч на омразата“.