Отиде си Кралицата на асиметрията - Заха Хадид почина на 65, но остави гениални творения

Няма начин да си безразличен, когато става дума за Заха Хадид. Заради зашеметяващите й творения в архитектурата и заради личността й. Тя отстояваше позициите си, водеше битки с убедителността на лидер, смело се впускаше в нови предизвикателства и твореше запомнящи се шедьоври. До мига в четвъртък, в който сърдечен удар прекрати земния й път на 65 г. Мрачната вест долетя от клиника в Маями, където Заха лекувала бронхит.

“Аз успях, но пътят ми не беше осеян с рози. Всичко е резултат от дълга борба и с цената на работа ден и нощ в началото”, каза за себе си през 2012 г. Хадид, която наричат кралица на асиметрията. Родена на 31 октомври 1950 г. в Багдад, Заха получава шанса да учи в Ливан, а после и в Лондон, където се установява през 1972 г. Налага й се да преодолява много предразсъдъци, най-вече за това, че е жена, идваща от мюсюлманския свят, при това с огромни амбиции в архитектурата. А те намират практическата си изява чрез създаването през 1980 на студиото Zaha Hadid Architects. Днес в студиото на Хадид работят над 300 служители, половината от които са на около 30 г. Емблематичният й стил е подлаган на много критики, но й носи и купища награди. Така през 2004 г. Заха става първата и засега единствена жена носител на “Прицкер” - приз, смятан за Нобела в архитектурата. Преди няколко месеца тя стана и първата жена, получила Кралския орден за архитектура във Великобритания за цялостна работа. А тя не се вписва в традиционализма и според мнозина е препратка към бъдещето. Сред емблематичните сгради за обществено ползване, сътворени от Хадид, са центърът за водни спортове за олимпиадата за олимпиадата в Лондон, културният център в Баку и много други, доказващи географската всеобхватност на талантливата архитектка. Сякаш затвърждавайки го, тя отдавна не се ограничаваше само в архитектурата, а твореше и за автомобилостроенето, луксозните яхти, създаваше странни и предизвикващи възгласи мебели, обувки и бижута.

Извън външния израз на таланта й малцина бяха наясно с факта, че Заха обитаваше последния етаж от неособено лъскава сграда на 5 минути от офиса й в Лондон, решен изцяло в бяло и декориран с картини, правени от нея. Нейни близки припомнят, че тя не обичаше да използва думата пространство, когато става дума за сградите й, а вместо това ги илюстрираше с “енергични” и “леки”. “Моята любов към асимерията започна от едно огледало, което имахме у дома в Багдад”, признава преди време Хадид. И очевидно силата на провокацията от детството, съчетана с таланта, се доказа във времето, отразена във фантастичните творения, които Заха ни остави.

Коментари

Задължително поле