Баневи - фамилия non grata

Баневи

Хемингуей казал на Фицджералд, който описвал живота на богатите: „Не разбирам защо хвърляш толкова усилия за нещо толкова очевидно - разликата между нас и богатите е, че те имат много пари.“

Защо тогава драмите на богатите са по-интересни от тези на бедните? Защо още в древногръцката драматургия героите са все царе и царици, а не простолюдие?

Защото техните страдания утешават публиката - ето, и те като нас хаир не виждат. Затова и ние тук ще обрисуваме семейство Баневи в драматургичен план.

Че имат безчет пари в милиони, е всеизвестно и вече безинтересно. Как са натрупани, е непосилен казус. И че са челници в панамския списък на българските офшорници, не е изненада.

Достойно за екранизация там е, че зад шлифованата прегръдка на идеалната двойка, наднича трето лице - с миловидни черти, очи на кошута и сияйна усмивка – покойната Дочка, втората жена на Николай. Срещнал я в кафенето на ЦК на комсомола, където работил в орготдела. Дошла от Ямбол по линия на пионерската организация. Щом я видял, си казал: „Ще се оженя за нея!“ Речено-сторено. Той се развел и тя се развела, взели се и заживели щастливо напук на общественото мнение. Но дошла демокрацията и разтурила комсомола. Те решават да преуспеят и в новия строй. И го правят. Той приспособил трабанта на такси. Работел ден и нощ едва ли не. Спестявал пари и ги влагал в няма значение какъв бизнес... Ще прощавате, ама за първоначално натрупания милион не се говори. Каквото и да се каже, все няма да е вярно.

Така или иначе, през 1997-а всички знаят за „АКБ - Форес“. А който не е чувал, още на централна гара го посреща овесено грамадно платнище „Добре дошли в семейството на АКБ!“ Покана за акционерно участие. Маса народ се върза и вложи парите си там, за да не види и лев впоследствие. Но пък семейството се замогва. Следвайки неписаните сицилиански традиции, то често се събира и празнува с повод и без - родители по двете линии, доведени, заварени и техни деца, сестри, зетьове, братовчеди със съпруги и челяд, и Веско Маринов - да пее с Дочка. Тя има плътен глас с кадифен тембър. Музикална е. Николай също. Акомпанира й на пиано. Всички са захласнати от любовната хармония и не забелязват как със сластна грация черна котка пресича хоризонта...

Ориентирана овреме към морските курорти, фамилията усвоява комплекса „Русалка“. Да се стопанисва се иска персонал. И ето я секретарката Евгения. Щом среща Николай Банев, си казва: „Ще се омъжа за него!“ Тя е латино тип миньон със зноен темперамент. Той е впримчен - яко. Любовта бърже става явна. Дочка ревнува мъчително. Прописва стихове. Издава книги. Иван Гранитски я поощрява. Тя си пада по културното обкръжение, хората на изкуството, меценатства. Но съзнанието за чуждо тяло в брачното ложе я разяжда. Поболява се. Прелюбодеецът й подарява „Бентли“ - да заглуши гузността си. Прескъпото лечение е безсилно. Евгения ражда дете на любовта, а Дочка умира на рождения си ден. Полагат я в малък бял ковчег. На поклонението гранде фамилия отсъства...

Евгения се жени за Николай и става следващата Банева. Там жените понасят мъжовото си име като да е титла. Сватбата е нагло разточителна. Пее Джо Кокър... Веско Маринов ли? Ха, ха!

Новият комплект Баневи обича да се показва. По телевизията ги дават в домашна обстановка. Евгения пее, демек грачи. Николай й съпровожда на бял роял. Погледът му е морен. Впрочем той не е досущ примитив... Пък жена му твърди, че е ама много образована. Що не й личи? Вкусовете й издават принадлежност към богатото простолюдие. И най-вече наглостта. Имали те 150 фирми и откривали работни места. Виж ти! А кой лиши от хляб десетки хиляди, щото каквото пипне го фалира?! Чувствали се нежелани тук. Не само. Като чуят за Банев-бизнес хората си плюят в пазвата. А който е видял онзи потресаващ клип с пътно-транспортното произшествие на Евгения Банева е оставал отвратен. Не щеш ли опел одраскал майбаха на г-жа Банева, която крещи на шофьора му: „Ей, цървул, само фарът на тази кола струва колкото апартамента ти и жалкия ти живот.“ Чуден финал за една грозна сапунка..

Парите не са проблем

Семейство Баневи принадлежат към т.нар. олигархически кръг. Притежавали 120 регистрирани фирми в България и по света по сведение на съпругата Евгения, която не познавала бизнесмен без „поне 10-15 офшорки“. Офшорката един вид била като „здрасти“ за бизнеса. А цялата патаклама с „Панамагейт“ била международна конспирация с цел отклоняване от важните проблеми на човечеството. Откога ли парите не са важни за г-жа Банева.

ЗА ТЯХ

Върхът на низостта

Що се отнася до постоянните публични изяви на Евгения Банева и твърденията й, че е „майка на четири деца”, държа да отбележа, че тази жена си позволи да злоупотреби с паметта на майка ми, като каза, че тя предсмъртно й е завещала да се грижи за брат ми, за мен е върхът на човешката низост! А това, че Евгения Банева ме отдели от родния ми брат, е сбъдване на най-лошите кошмари на майка ми, и аз няма да й го простя! Заклех се в паметта на майка ни, че нищо и никой няма да раздели кръвната връзка между мен и брат ми Николай! Убедена съм, че ще дойде ден, когато двамата с него ще бъдем заедно и прегърнати ще се поклоним на гроба на мама!... Ние, по законите на кръвта, сме деца на Дочка Банева!”.

Раиса Иванова, доведена дъщеря на Банев от брака му с Дочка

Корпорация АКБ – измами и корупция

"Корпорация АКБ, ръководена от Николай Йорданов Банев, участва главно в приватизацията на държавни производства. Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция.“

Джеймс Пардю, доклад на бивш американски посланик за българската организирана престъпност от 2005 г., изтекъл в Wikileaks

А „Любимец 13“ си живее като крез

Банев... Какво му е на Банев, наричан в родния си Любимец с ироничното прозвище “Любимец 13”? Той не е вложил и една стотинка нито в “Русалка”, нито в който и да е от притежаваните от него къмпинги, голф клубове и прочее крайморски имотности, но това не му пречи да си живее като Крез от експлоатацията, продажбата и ликвидацията на придобитите чрез тъй наречената “масова приватизация” държавни предприятия – най-голямата лъжа на българския преход. Някой да е видял дивидент от тези хартишки, наричани тогава с апломб “приватизационни бонове”? Например от тези в „АКБ Форес“, където най-често ги влагаха червените бабички - та да са сигурни - както ги убеждаваха червените активисти, че парите им отиват при “нашите момчета”?

Не, разбира се. Но пък тези “наши момчета” добре си поживяха за сметка на комунистическата лъжа и тъпотията българска.

Едвин Сугарев, поет

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи