Най-високият човек в историята

Съюзът на колекционерите в България: Сбогом, Маестро Светлин Русев!

Нападение срещу център на “Белите каски” в Сирия, петима спасители са убити

Швеция тества електрически път Участъкът от 2 км е първият по рода си в света

ОПЕК и Русия се договарят да увеличат добива на петрол

Израелски военен, ранен на Западния бряг, почина в болница

Вирусът Нипа – новата Ебола СЗО го постави в Топ 10 на най-опасните патогени

Шофьорът на камиона, в който бяха открити 191 кг хероин, остава в ареста

Съобщенията от институциите да са само на роден език, предлагат патриотите

30 годишен бургазлия се хвърли от 7 етаж

Акция „Бира за смет“ чисти плажа Срещу 100 кенчета кехлибарена течност доброволци събраха 2 тона боклук

Пиян съсипа картина в известна московска галерия

Рибарските семейства почерпени с чорба, малка мастика и сладолед

Вижте акцентите от броя на “Труд” в неделя, 27 май

Спортният министър откри обновения стадион Арена „Арда“ в Кърджали

Относно Найденов и Гочева

Зарекъл се бях да не обръщам внимание на мръсничките опити на тия двамата от заглавието да лъжат и мажат около историята за раждането и отглеждането на вестник „24 часа”. Но те просто прекалиха в поредните си словесни и мозъчни мастурбации около рождения ден на вестника. Най-лепкавата от тях е за „създателя” на „24 часа” Найденов.

Много му се искаше на горкия още от самото начало да си присвои изданието. Като първа стъпка бе изнасилването на екипа да издаде първи брой, докато аз съм в чужбина – демек нямам участие. Уговорката бе датата на излизането да е същата като на „168 часа” – 26 април. После през годините имаше много плач и целуване на политически и банкерски задници из цяла София да му уредят да си вземел вестника.

А колко го бива Найденов да създава вестници без мен, показаха печалните му опити с „Континент” и „Класа”. Професионалната и човешка истина е, че създател на вестник „24 часа” бе великата Пресгрупа „168 часа”, в която бяха Радостина Константинова, Емил Петков, Владимир Райчев, Драгомир Василев и моя милост. Найденов също присъединихме на по-късен етап.

Професионална и историческа истина е, че „24 часа” се роди и израсна под крилото на своя фамозен брат „168 часа” – седмичника, с който именно се роди новата независима българска журналистика на 26 април 1990 година. Седмичникът, който бе истинският любим на народа и истински омразен на властта.

А колкото до „словесната Бастилия”, която била съборена от „24 часа”, вярно е да се каже, че всекидневникът просто направи новата журналистическа лексика, родена в „168 часа”, всекидневие.

Толкова по опитите да се краде и лъже историята от двамата от заглавието.

Още по-нагли са опитите им да се оправдават за „книжката на Софиянски”. Точно в тоя случай гащите и на двамата са най-жълти. Да. Истина е, че аз им донесох злополучното картонче и понеже от самолет се виждаше, че е фалшиво, казах на Найденов и на току-що влязлата тогава Гочева да проверят всичко внимателно и да не го пускат без потвърждение. Вместо това тия двамата изпраскаха на първа страница дописката с ментето.

Сега Найденов се оправдава, че нямал време да провери. Имаше. Картончето дойде на обяд, а вестникът затваряше първа страница в 18 часа. Интересно как хората в „168 часа”, който същия ден бе в производство, успяха да намерят и Софиянски и да го накарат да се подпише за сравнение? Да говорят с партийния секретар от неговия институт, който опроверга картончето? Да направят още ред проучвания по ментето и да сглобят една страница?

А кой е действал професионално, показва един прост факт – делото за клевета бе заведено срещу „24 часа”. Срещу „168 часа” нямаше как, защото всичко беше проверено и документирано. Та затова Найденов се скъса да се извинява на Софиянски.

А най-мръсната лъжа е, че аз съм му наредил да публикува ментето. Той просто искаше да се подмаже на двама офицери от ДС – единият от които банкер. Обаче настъпи мотиката и хукна из София да обяснява, че Блъсков му таковал в гащите.

Край! Тежко ми беше да напиша горното. Но мръсните опити на ония двамата от заглавието да крадат и лъжат историята ми дойдоха малко в повече през последните дни.

Нека пребъде чудесният вестник „24 часа”, който аз и моите приятели от Пресгрупата създадохме преди 25 години.

А на двамата от заглавието желая нечестит празник! И да не ме дърпат повече за езика!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.