Изборният кодекс - поле за политическо противопоставяне

Промените в Изборния кодекс доказаха, че няма политическо съгласие относно кризата на легитимност на политическите партии у нас. Общественото мнение реагира със закъснение, по-скоро под въздействието на медиите, без необходимото равнище на информираност за реално приетите промени. Както обикновено се случва у нас, коментарите и реакциите последваха приемането на един закон, вместо да ги предшестват.

Както проблемът, така и решението му не се отнасят до техническите и процедурните правила за изборите. Българските избиратели многократно са доказвали, че се справят успешно с изборната технология. Проблемът е в това, че политическите партии не желаят да признаят, че електоралната активност, както и политическата корупция в изборния процес са израз на отношението към тях, а не на съществени трудности в изборните правила.

В началото на активната предкампания на президентските избори различни политически субекти са заинтересувани да създадат представата за драматични промени, които лишават от конституционни права българските граждани. Дебатът разчита на енергията, която се генерира в разделението между българите, живеещи в България, и онези, които са потърсили своята реализация в чужбина. Върху основата на тази социална травма част от партиите предпочетоха да навлязат в активна предизборна борба.

Как стигнахме дотук?

42-рото народно събрание отхвърли предложението за референдум по изборните правила на президента Плевнелиев. Причината бе амбицията на тогавашното мнозинство да приеме изцяло нов Изборен кодекс. Същият състав на парламента отхвърли и подписката за свикването на референдум по същите теми. Повторното предложение на Плевнелиев за свикването на референдум бе редактирано така, че остана само въпросът за електронното дистанционно гласуване. Въпросите за задължителното гласуване и за мажоритарната избирателна система не получиха подкрепа от мнозинството в 43-тото народно събрание.

Народните представители предпочетоха да не подложат на гласуване въпроса за задължителното участие в избори. Ако бяха допуснали провеждането на референдум по тази тема, щяха да имат необходимия мандат от гражданите за изразяването на позиция и отстояването на собствените си аргументи. Мнозинството въведе задължителното гласуване като израз на граждански дълг, но именно това решение най-вероятно ще бъде атакувано от опозицията пред Конституционния съд.

Съществена част от предложенията за промяна бяха направени преди местните избори през 2015 г., а не в последния момент. Интензивната работа по приемането на промените бе свързана със срока, в който парламентът реши, че трябва да отрази волята на мнозинството от участвалите в националния референдум. Всички други повече от десет законопроекта имаха достатъчно време да бъдат обсъдени и по тях да бъде формирано съгласие. Очевидно вносителите им също не се интересуваха от мнението на българските граждани.

Качеството на промените бе определено от липсата на отчетлива политическа алтернатива. Опозиционните фракции в парламента предпочетоха да оспорват решенията на мнозинството без цялостна концепция за изборните правила, текст по текст, с единствената цел да създадат усещането за хаос. Ако съществуваше отчетлива политическа алтернатива, промените щяха да имат различен вид и можеха да достигнат до същината на проблема, а не само да коригират отделни детайли от изборните правила.

Какво ни предстои?

Направляваните през медийния и политически дебат обществени очаквания се съсредоточиха върху това дали президентът ще наложи вето върху приетите промени в Изборния кодекс. Той заяви, че неговите експерти внимателно анализират промените и че ще се произнесе в най-скоро време. Всъщност той отговори на първата вълна от коментари в социалните мрежи и медийните публикации, отнасящи се до условията за гласуване в чужбина.

Въпросът за изборните правила е политически, а не юридически проблем. Ако част от народните представители решат да сезират Конституционния съд, те ще го направят по отношение на задължителното гласуване, а не по другите промени в изборните правила. Ако президентът наложи вето върху част от промените, няма основание да се очаква, че парламентарното мнозинство ще приеме неговите аргументи и ще промени решението си. В същото време каквото и решение да вземе Плевнелиев, то ще бъде употребено за политически цели.

Партиите продължават да възприемат Изборния кодекс като поле за политическо противопоставяне, а не като процес на изграждане на демократичната политическа система в България.

ДПС и бъдещата партия ДОСТ вече направиха своите заявки в ролята на защитници на българските граждани в чужбина. Патриотичният фронт се опита в максимална степен да се възползва от политическото предимство, което му дава подкрепата на мнозинството. БСП вече показа, че ще направи всичко възможно да се възползва от всеки парламентарен дебат в надпреварата за избор на нов партиен председател. Реформаторският блок остава разколебан както в подкрепата си за промените, така и в критиката си към тях. АБВ се задоволи с онова, което получи като подкрепа на собствените си предложения, подкрепяйки пасивно ПФ. “Атака” изгуби напълно инициативата в националистическото поле, а БДЦ и независимите народни представители продължиха да търсят възможности за позициониране.

За пореден път коалиционните партньори прехвърлиха отговорността за промените върху ГЕРБ, въпреки че именно управляващата партия предпочете да не внася промените в Изборния кодекс преди провеждането на референдума и местните избори.

Предстои ни парламентарен дебат по предложението за провеждане на национален референдум заедно с президентските избори. Тази тема отново ще активира дебата по промените в Изборния кодекс, въпреки че мнозинството предпочете ясно да разграничи дебатите по изборните правила от закона за референдумите. В този си вид въпросите от референдума най-вероятно ще претърпят редакция. Това ще провокира поредна вълна от реакции, които отново ще бъдат употребени за партийни цели.

Всичко това ще продължи да определя динамиката на предизборната кампания в тази година, когато партиите ще продължат да експериментират с нови лица, послания и политически проекти, както и с търпението на българските граждани.