Австралия: Притеснени сме от неясните законови основания за задържането на Полфрийман

Защо заводите за автомобили заобикалят България Оборотите в изработката на компоненти растат с 27%

Проблем със сензорите на Tesla Електрониката не улавя бързо движещи се обекти, които изведнъж попадат в обсега на автомобила

Патриарх Неофит отслужи Архиерейска света Литургия на Петковден (СНИМКИ)

Apple забавя споделянето на iCloud папки

Министър Петков: Предвидено е увеличение на всички пенсии с 6,6% от юли

Огромни вълци унищожават добитъка в благоевградско село

44-годишен мъж е с опасност за живота след пожар в Бургас

Мъж е убит с нож в Костенец

Откриха най-тежкото авокадо в света Рекорд на Гинес и за най-голяма плодова салата

Три дни безплатни прегледи във ВМА на пациенти с акне

Какво поучително има за жената и за мъжа в статия за рибите?

Проф. Михаил Константинов: Най-слабото звено при подготовката на избори е са секционните комисии

Над 500 са телефонните измами от началото на годината, откраднати са 3,5 млн. лева

Еквадорското правителство и коренното население се споразумяха за край на протестите в страната

Най-шокиращите случки в кариерата на Би Ти Ви репортерката Полина Ботева

Късметът се усмихва на смелите и дръзките и доказателство за това твърдение е начинът, по който Полина Ботева – топ репортер на Би Ти Ви, е попаднала в телевизията.

„Откакто се помня, исках да се занимавам телевизионна журналистика. Завърших българска филология в СУ. В края на 2008-а кандидатствах за стажантската програма на Би Ти Ви. Изпратих мейл с автобиография и мотивационно писмо. Сроковете за кандидатстване минаха и бях сигурна, че не съм одобрена. Реших обаче да напиша втори мейл, за да разбера получено ли е писмото ми и защо все още нямам отговор. След ден или два телефонът звънна – поканиха ме за интервю още на следващия ден. Години по-късно случайно разбрах от Венелин Петков, че именно настоятелното ми питане „Защо не ми отговаряте?!“ е причината да проявят интерес към мен и да ме включат в стажантската програма.“

Днес може да се каже, че Поли е една реализирала се съвременна жена – с две деца, семейство и чудесна професия. „Нашата работа е да отразим това, което се случва, да търсим причините и последствията. Ти си каналът, през който тази информация достига до толкова много хора. Към това чувство според мен всички сме пристрастени – адреналинът, който идва от отговорността да предадеш „всички гледни точки“, да разкриеш несправедливост или просто да помогнеш.“

Напоследък името на Полина Ботева се свързва с отразяването на бежанската криза в Европа. Покрай репортажите си е имала и критични ситуации.

„Отивам за първи път. Бяха командировали екипа ни след сблъсъци в Идомени на гръцко-македонската граница. С оператора Иван Филчев пристигаме и моментално започваме да снимаме. Изведнъж македонски полицай стреля във въздуха на около два метра от нас. Подскочих и извиках от страх. Крясъците ми се чуват дори в атмосферата на филма, който пуснахме след това в Би Ти Ви Репортерите. Наскоро се наложи да го изгледам пак и се смях много на реакцията си. Както и когато гледам записа от сблъсъците на сръбско-унгарската граница.

С Любо Кацаров снимахме мирните скандирания на бежанците пред металната ограда, която унгарците бяха издигнали. Помня, че ни оставаха 20 минути до включване на живо за централната емисия и продуцентът ми пишеше есемеси да заставаме на точката за включване. В един миг обаче се озовахме сред тълпата, пуснаха сълзотворен газ и настъпи паника. Изгубих Любо, паднах и помислих, че тълпата ще ме стъпче. Успях да стана бързо, но не виждах колегата си. Уплаших се, че може да е пострадал, и започнах да крещя в микрофона, за да ме чуе и да даде знак, че е добре. Намерихме се, направо застанахме на мястото за включване и започнахме да предаваме на живо. Емисията мина и всичко беше наред.

И третият вълнуващ момент беше преди няколко месеца. Снимахме с Добри Иванов филм за Би Ти Ви Репортерите и попаднахме на невероятни истории, една от които ме кара да настръхвам всеки път! Става дума за историята на едно дете бежанец и възрастна жена, гъркиня, която го посрещаше с хляб и сирене. Докато снимахме, детето просто извади една кърпичка и избърса лицето на жената! Този момент беше невероятно силен! Незабравим! Детски, мил, неподправен жест на истинска благодарност! Ще издам нещо, за което после сигурно ще ми се карат. Монтажистът, с който впоследствие монтирахме филма – Илияна Чешмеждиева, се разплака, когато й го пуснах за първи път. Този път адреналинът беше различен – от добре свършената работа, от невероятно силната история, истинска и неподправена, нережисирана!“

Като журналист Ботева е длъжна да бъде безпристрастна. Като човек, докоснал се до личните истории на някои от мигрантите, Поли споделя: „Никой не иска бежанци. И самите те не искат да са бежанци. А, знаете ли, в света през миналата година е имало 60 милиона души – бежанци или хора, разселени от домовете си. 60 милиона! Трябва да помогнем на тези хора. И ако го правим заедно, ще бъде по-лесно, ще бъде по-поносимо. А в Европа сме 500 000 милиона. През миналата година дойде 1 милион. Да, трудно е, защото тези хора донякъде са различни от нас, европейците. Да, част от тях вероятно не бягат от война, а от желание за по-добър живот, но когато някой потърси помощ, вярвам, че наш дълг е да откликнем. Това са хора.“

На стената си във фейсбук е публикувала снимки на дечица в Идомени, Гърция, на границата с Македония. Хлапетата седят в пластмасови щайги в калта. „Тези деца живеят вече месеци в мизерията. Не знам откога не са ходили на училище. Спят на земята, в студа, болни са, краката им са мокри, обувките скъсани, мръсни са, ядат боклуци, понякога буквално! Родителите им са отчаяни, стига се до сблъсъци с полицията. От време на време идват някакви хора като нас, журналистите, или представители на неправителствени организации, или някой друг, но никой всъщност не им помага така, както те се надяват – да имат дом, спокойствие, родителите им да се усмихнат, да имат детство. Това е най-страшното. Всъщност най-голямата опасност според мен не е заплахата, че сред хилядите бягащи може да има някой или няколко терористи. Най-страшното е, че може да не предложим нищо, да не се погрижим, да не извадим от „калта“ всички тези деца. Те вече са в Европа, те ще останат тук. Дали ще ходят на училище? Дали ще се приучат към нашия, европейския начин на живот? Може ли това да се случи, ако ги оставим в щайгите, в палатките? Това е едно изгубено поколение. Това е истинската заплаха. И не е тяхна вината. А сравнението с моите деца е неизменно. Навсякъде е тежко. Но нито една страна не е способна да се справи с тази криза сама.“

Според нея съвременното преселение на народите е опасно дотолкова, доколкото процесът не е контролиран. „Отговорност и задължение на властите е да помогнат на тези, които са потърсили закрила, и да се справят с онези, които нарушават закона“, смята Поли.

Както всяка работеща майка се старае да съчетае работата и домашните ангажименти. „Е, може би отсъствам малко по-често, защото работата ми налага да пътувам, но аз обичам да съм на път. Освен това чувствам пълната подкрепа на съпруга ми Николай, както и на родителите ни, които също много ни помагат. Децата ми вече поотраснаха – големият ми син Виктор е на 5 години, а малкият Мартин почти на 4. Знаят какво работя, разбират, че понякога се налага да отсъствам. И сигурно липсвам, но като се прибера, се старая да компенсирам. Момчетата ми са най-хубавото нещо в живота ми! Моят остров! Всичко, което имам! Понякога се прибирам, денят ми е бил напрегнат, ядосала съм се, или съм бързала и съм била под невероятен стрес, или не съм успяла в нещо, или съм се провалила и всичко изглежда като края на света. И тогава осъзнавам какво богатство имам! Съпругът ми ме вади от това настроение рязко с нещо от рода на: „Ооо, изобщо не искам и да слушам! Какво от това?!“

Трудно ли е да се възпитават деца? Според Поли това е най-трудното. „Това е мисията в живота ни със съпруга ми – да направим от две малки същества хора, човеци, мъже!“

Визитка:

Полина Ботева завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Започва като стажант в Би Ти Ви в края на 2008 г., а по-малко от година по-късно става част от екипа на сутрешния блок в телевизията. Впоследствие получава покана и от Би Ти Ви Новините, където отразява значими събития както у нас, така и в чужбина. Като журналист се вълнува от социалните теми, както и тези в ресорите образование, здравеопазване и екология. Носител е на наградата на в. “24 часа” “Достойните българи”, която заслужи след серия от репортажи, с които показа на обществото пътя на бежанците и мизерията в бежанските лагери.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.