Десетки ранени и разрушения след земетресението в Албания (СНИМКИ)

Климатологът Георги Рачев: Октомври ще бъде по-топъл от нормалното, живакът скача до 30 градуса

Караянчева на 22 септември: Единството и обединените усилия са най-важното условие за развита и просперираща България

Започна работното посещение на вицепремиера Екатерина Захариева в централата на ООН

Каракачанов: Армията може да реагира с жива сила при наплив на мигранти на границата

Президентът Радев: Независима България означава справедливост, развитие и европейска перспектива

Лекари съветват как да доживеем до 80 г.

Разкриха любимите марки на рапърите В хип-хопа римуват Lamborghini с бикини

Рияд информира Токио за предстоящи промени в доставките на нефт

Министри, депутати и общественици се черкуваха в храма „Свети 40 мъченици”

Слънчево време днес, максималните температури достигат 26 градуса

Проф. Пламен Павлов: Независимостта е празник на българите, не само на България

Google планира инвестиция от 3 млрд. евро в Европа

Йеменските бунтовници предупреждават за скорошно ново нападение от Иран в Саудитска Арабия

САЩ изпращат военни подкрепления на Саудитска Арабия след атаките

За новия министър да люшнем ний хорце

Ще карат децата да научат стъпките на 22 различни хора и ръченици и вероятно ще ги изпитват на това. Иначе що за българи са!

Понякога съвременният „патриотизъм“ се проявява в такива форми, че трябва да бъде преследван като обида към Отечеството

Българският политик не може да краде тихо, кротко и културно. Когато краде, той или с пищов ще гърми „сватбарската“, или с пушка ще „фърла“, та всички да го чуят какъв е юнак, или хоро ще люшне, като на всеки равноделен такт ще рие с крак земята, а на неравноделен ще се блъска в косматите гърди и ще се провиква: „Болгар, болга-а-ар!“. Очевидно това е причината и задължителните хорa и ръченици в българското училище да съвпаднат с началото на „усвояването“ на онзи милиард и половина европейски пари по оперативна програма „Наука и образование“. Един ден като попитат: „Де са парите, байовци?“, байовците да отговорят: „Иху-у-у-у!“ и да тропнат с крак. Или пък ако се заинтересуват: „Кой гепи парите бре, серсеми?!“, серсемите да викнат закачливо: „Иха! Иха-ха!“ и да заситнят жетварската.

Това, разбира се, е шега, макар и една болезнено правдоподобна шега. Каква обаче е истината около фолклорния изблик, заплашил да залее учебните програми?

Честно казано – и аз се чудя. Доколкото познаваме Даниел Вълчев и Меглена Кунева, нито един от тях двамата не е кой знае колко по хорaта. Вярно, не сме ги виждали по сватби, но по други банкети се стараят да изглеждат по-скоро европейско-космополитни, нежели фолклорно-битови. Те не си падат много по „народа“, нито по уважението (ти мен уважа-аш ли ме, а?) към Човека от другата страна на масата. Не им иде отвътре да рипнат, па да заиграят и едва ли и през ум би им минало, че спонтанното рипване може да бъде ценно умение, което децата трябва на всяка цена да усвоят в училище.

При политици с такъв профил и от подобна величина реверансите към „българщината“ не извират от сърцето, а от социологическите проучвания и учените глави на политолозите. От няколко години в академичните среди се говори, че политическите тенденции в Европа правят завой от глобализъм към национализъм. Я вижте какво става в Германия и Австрия! Вижте какво става във Франция! Ако нашите политици са истински тарикати, то групово и поединично ще яхнат национализма, ще се раздадат за народ и родина, защо пък да не трепне и издайническа сълзица в ъгъла на окото, като чуят „Тих бял Дунав“ по Великден пред църквата! И в политиката си има мода. И на нея трябва да се робува, за да сме шик, да ни завиждат другите тарикати, а будалите да ни се възхищават.

Що се отнася до общественото мнение пък, то е достатъчно да чуем какво казват „специалистите“. Народният хороводец Христо Димитров по телевизията казал: „Българският народен танц не е забавление, а изкуство“. Ти да видиш! На толкова години да стана и чак сега да намеря обяснение за напрегнатите, съсредоточени и донейде измъчени лица в картината „Ръченица“ на Мърквичка. Не, тези хора не се забавляват! Те са се събрали в кръчмата, напили са се и са си рекли: „Хай, ставайте да правим изкуство! Да дадем художествено отражение на битието си, да открием естетическата формула на сиромашките си тегоби! И нито за миг да не забравяме, че сме българи, горди наследници на Черноризец Храбър, съизобретатели на компютъра барабар с Джон Атанасов и жреци на розовото масло и киселото мляко, прославили китната ни родина по всички краища на огромния и намусен свят!“. По повод на намусения свят хороводецът добавя: „неравноделните танци са световно богатство, което трябва да използваме за развитието на държавата си“. Ето логиката: министерството е част от държавата и е длъжно да я „развива“ (да се развива една държава сигурно е обратното на това да се навива или завива) и я развива чрез хорa и ръченици.

А пък учителката по физическо Живка Цацова направо формулира екзистенциалната полза от фолклорните танци – „ще им помогне [на учениците] да имат самочувствие като българи“. Сега разбрахте ли? Разбрахте ли какво дължат на туиста и рокендрола американците? Дължат им ни повече, ни по-малко националното си самочувствие.

Понякога съвременният „патриотизъм“ се проявява в такива форми, че трябва да бъде преследван като обида към Отечеството. Странно е само, че такива форми все по-често избликват от най-официални места като министерства, държавни агенции, институти и даже висши учебни заведения. Но пък какво странно има, щом е отдавна утвърдена практика въпросните официални места да са запазена територия за националната простотия. И на тези места националната простотия дава най-доброто от себе си.

Новият заместник на Меглена Кунева, някой-си Диян Стаматов (нашумял неотдавна с масовото пеене на химна в час), живее с чувство за собствено несъвършенство. Той бил умеел да играе само 1-2 хорa – „мисля, че е достатъчно, за да не се излагам“, но за да не се излагат идните поколения, сега ще карат децата да научат стъпките на 22 различни хора и ръченици и вероятно ще ги изпитват на това. Иначе що за българи са! Че такива, дето не знаят да играят и двайсетина хора, не заслужават да се увият в националното знаме на стадиона, бе!

Представяте ли си биографията на един бъдещ министър? Специалист с голям опит в областта си, политик, член на две предишни правителства, един мандат евродепутат, владее перфектно Дайчовото, Ганкиното и Пайдушката четворка, свободно си служи със Седенчицата и Добруджанската ръка.

Ако един утрешен специалист (по информатика, да речем), реши да кандидатства за работа в голяма корпорация, то по-добре да се яви на интервюто с носия, защото не може да не го накарат да изситни една ръченица, за да докаже, че е достатъчно конкурентоспособен и адекватен спрямо все по-комплициращия се свят. Още по-задължително е това, ако кандидатства в мултинационална компания, където в чакалнята ще се тълпят носии от цял свят, а отвътре ще долитат песни и танци на народите.

„Ама, чакай – ще каже някой и ще бъде прав, – ти ако не искаш да играеш хоро в часа по физическо, аз може да искам! Ти, ако си от ония гражданя, дето колкото и да ровят на тавана, не могат да намерят цървулите на дядо си, аз може да не съм! Ако за теб хорото и ръченицата не са белези на национална идентичност, и то не на обикновена идентичност, а на такава, която носи гордост и чувство за превъзходство над останалите фолклорни танцувачи, то за много други хора те са именно това!“. Напълно справедливо. Така и трябва да бъде. Затова нека специалистите се напънат и да направят един списък от двайсетина дисциплини за свободно избиране, при условието че всеки ученик е длъжен да си избере две от тях: народни танци, класическа музика, рисуване, философия, богословие, готварство, ръкоделие, екология, велосипедизъм и т.н., и т.н. Аз, например, ще си избера готварство и класическа музика. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.