Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

Йорданка Фандъкова: Васил Левски положи най-здравите основи на нашето историческо пробуждане

Как съдийка, командирована от Лозан Панов от Пещера в София, реши дело в негова полза

Вежди Рашидов се поклони пред паметта на Васил Левски

Тръмп се присмя на Опра Уинфри US лидерът зове тв водещата да се кандидатира за президент

За новия министър да люшнем ний хорце

Ще карат децата да научат стъпките на 22 различни хора и ръченици и вероятно ще ги изпитват на това. Иначе що за българи са!

Понякога съвременният „патриотизъм“ се проявява в такива форми, че трябва да бъде преследван като обида към Отечеството

Българският политик не може да краде тихо, кротко и културно. Когато краде, той или с пищов ще гърми „сватбарската“, или с пушка ще „фърла“, та всички да го чуят какъв е юнак, или хоро ще люшне, като на всеки равноделен такт ще рие с крак земята, а на неравноделен ще се блъска в косматите гърди и ще се провиква: „Болгар, болга-а-ар!“. Очевидно това е причината и задължителните хорa и ръченици в българското училище да съвпаднат с началото на „усвояването“ на онзи милиард и половина европейски пари по оперативна програма „Наука и образование“. Един ден като попитат: „Де са парите, байовци?“, байовците да отговорят: „Иху-у-у-у!“ и да тропнат с крак. Или пък ако се заинтересуват: „Кой гепи парите бре, серсеми?!“, серсемите да викнат закачливо: „Иха! Иха-ха!“ и да заситнят жетварската.

Това, разбира се, е шега, макар и една болезнено правдоподобна шега. Каква обаче е истината около фолклорния изблик, заплашил да залее учебните програми?

Честно казано – и аз се чудя. Доколкото познаваме Даниел Вълчев и Меглена Кунева, нито един от тях двамата не е кой знае колко по хорaта. Вярно, не сме ги виждали по сватби, но по други банкети се стараят да изглеждат по-скоро европейско-космополитни, нежели фолклорно-битови. Те не си падат много по „народа“, нито по уважението (ти мен уважа-аш ли ме, а?) към Човека от другата страна на масата. Не им иде отвътре да рипнат, па да заиграят и едва ли и през ум би им минало, че спонтанното рипване може да бъде ценно умение, което децата трябва на всяка цена да усвоят в училище.

При политици с такъв профил и от подобна величина реверансите към „българщината“ не извират от сърцето, а от социологическите проучвания и учените глави на политолозите. От няколко години в академичните среди се говори, че политическите тенденции в Европа правят завой от глобализъм към национализъм. Я вижте какво става в Германия и Австрия! Вижте какво става във Франция! Ако нашите политици са истински тарикати, то групово и поединично ще яхнат национализма, ще се раздадат за народ и родина, защо пък да не трепне и издайническа сълзица в ъгъла на окото, като чуят „Тих бял Дунав“ по Великден пред църквата! И в политиката си има мода. И на нея трябва да се робува, за да сме шик, да ни завиждат другите тарикати, а будалите да ни се възхищават.

Що се отнася до общественото мнение пък, то е достатъчно да чуем какво казват „специалистите“. Народният хороводец Христо Димитров по телевизията казал: „Българският народен танц не е забавление, а изкуство“. Ти да видиш! На толкова години да стана и чак сега да намеря обяснение за напрегнатите, съсредоточени и донейде измъчени лица в картината „Ръченица“ на Мърквичка. Не, тези хора не се забавляват! Те са се събрали в кръчмата, напили са се и са си рекли: „Хай, ставайте да правим изкуство! Да дадем художествено отражение на битието си, да открием естетическата формула на сиромашките си тегоби! И нито за миг да не забравяме, че сме българи, горди наследници на Черноризец Храбър, съизобретатели на компютъра барабар с Джон Атанасов и жреци на розовото масло и киселото мляко, прославили китната ни родина по всички краища на огромния и намусен свят!“. По повод на намусения свят хороводецът добавя: „неравноделните танци са световно богатство, което трябва да използваме за развитието на държавата си“. Ето логиката: министерството е част от държавата и е длъжно да я „развива“ (да се развива една държава сигурно е обратното на това да се навива или завива) и я развива чрез хорa и ръченици.

А пък учителката по физическо Живка Цацова направо формулира екзистенциалната полза от фолклорните танци – „ще им помогне [на учениците] да имат самочувствие като българи“. Сега разбрахте ли? Разбрахте ли какво дължат на туиста и рокендрола американците? Дължат им ни повече, ни по-малко националното си самочувствие.

Понякога съвременният „патриотизъм“ се проявява в такива форми, че трябва да бъде преследван като обида към Отечеството. Странно е само, че такива форми все по-често избликват от най-официални места като министерства, държавни агенции, институти и даже висши учебни заведения. Но пък какво странно има, щом е отдавна утвърдена практика въпросните официални места да са запазена територия за националната простотия. И на тези места националната простотия дава най-доброто от себе си.

Новият заместник на Меглена Кунева, някой-си Диян Стаматов (нашумял неотдавна с масовото пеене на химна в час), живее с чувство за собствено несъвършенство. Той бил умеел да играе само 1-2 хорa – „мисля, че е достатъчно, за да не се излагам“, но за да не се излагат идните поколения, сега ще карат децата да научат стъпките на 22 различни хора и ръченици и вероятно ще ги изпитват на това. Иначе що за българи са! Че такива, дето не знаят да играят и двайсетина хора, не заслужават да се увият в националното знаме на стадиона, бе!

Представяте ли си биографията на един бъдещ министър? Специалист с голям опит в областта си, политик, член на две предишни правителства, един мандат евродепутат, владее перфектно Дайчовото, Ганкиното и Пайдушката четворка, свободно си служи със Седенчицата и Добруджанската ръка.

Ако един утрешен специалист (по информатика, да речем), реши да кандидатства за работа в голяма корпорация, то по-добре да се яви на интервюто с носия, защото не може да не го накарат да изситни една ръченица, за да докаже, че е достатъчно конкурентоспособен и адекватен спрямо все по-комплициращия се свят. Още по-задължително е това, ако кандидатства в мултинационална компания, където в чакалнята ще се тълпят носии от цял свят, а отвътре ще долитат песни и танци на народите.

„Ама, чакай – ще каже някой и ще бъде прав, – ти ако не искаш да играеш хоро в часа по физическо, аз може да искам! Ти, ако си от ония гражданя, дето колкото и да ровят на тавана, не могат да намерят цървулите на дядо си, аз може да не съм! Ако за теб хорото и ръченицата не са белези на национална идентичност, и то не на обикновена идентичност, а на такава, която носи гордост и чувство за превъзходство над останалите фолклорни танцувачи, то за много други хора те са именно това!“. Напълно справедливо. Така и трябва да бъде. Затова нека специалистите се напънат и да направят един списък от двайсетина дисциплини за свободно избиране, при условието че всеки ученик е длъжен да си избере две от тях: народни танци, класическа музика, рисуване, философия, богословие, готварство, ръкоделие, екология, велосипедизъм и т.н., и т.н. Аз, например, ще си избера готварство и класическа музика. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.