Австралия: Притеснени сме от неясните законови основания за задържането на Полфрийман

Защо заводите за автомобили заобикалят България Оборотите в изработката на компоненти растат с 27%

Проблем със сензорите на Tesla Електрониката не улавя бързо движещи се обекти, които изведнъж попадат в обсега на автомобила

Патриарх Неофит отслужи Архиерейска света Литургия на Петковден (СНИМКИ)

Apple забавя споделянето на iCloud папки

Министър Петков: Предвидено е увеличение на всички пенсии с 6,6% от юли

Огромни вълци унищожават добитъка в благоевградско село

44-годишен мъж е с опасност за живота след пожар в Бургас

Мъж е убит с нож в Костенец

Откриха най-тежкото авокадо в света Рекорд на Гинес и за най-голяма плодова салата

Три дни безплатни прегледи във ВМА на пациенти с акне

Какво поучително има за жената и за мъжа в статия за рибите?

Проф. Михаил Константинов: Най-слабото звено при подготовката на избори е са секционните комисии

Над 500 са телефонните измами от началото на годината, откраднати са 3,5 млн. лева

Еквадорското правителство и коренното население се споразумяха за край на протестите в страната

Откъде го измислиха този Ден на Европа

Гузните от историята си европейци и престараващите се от раболепие български чиновници се опитват да пребоядисат яркочервената кръв на милионите войници, умрели на фронта, в бонбонен цвят

При двама дядовци, воювали във Втората световна война, и като човек, който живо се интересува от история, за мен не стои въпросът какъв ден е 9 май. Гузните от историята си европейци и престараващите се от раболепие български чиновници се опитват да пребоядисат яркочервената кръв на милионите войници, умрели на фронта, в бонбонен цвят, наречен Денят на Европа. В историята няма място за цветове и няма място за добро и зло. В историята има една величина. Мащаб! Мащабът на Втората световна война е грандиозен и там няма място за захаросани страсти.

Тогава, преди 77 години започна най-великата и най-унищожителна война в историята на света. Тогава Европа е почти цялата боядисана с цветовете на черните нацистки знамена. Днес европейските държави ревизират и крият срамната си история. А тогава те масово и с чувство на изпълнен дълг товарят евреите във влакове в посока Аушвиц. Тогава двете най-могъщи армии – червената и черната, застават един на един, за да решат на коя страна ще застане историята. Кой дух ще продължи да живее и кой ще умре.

Изненадващо за Сталин след подписаният договор за ненападение между Молотов и Рибентроп германските дивизии нахлуват в Съветския съюз. Червената армия е изненадана. Срещу нея застават най-елитните и най-добри войници в света. Германците. Въоръжени с най-добрата тогава военна техника в света. Германската. Врагът е безпощаден. Елитните СС дивизии, запалили огъня в цяла Европа изобщо не се церемонят със северните варвари. Изпепеляват градове и села и набиват на колове телата на деца за назидание, за да плашат партизаните, криещи се в горите. Като воините на Александър Велики те не знаят поражение. Съветският съюз се пука по шевовете от мощния натиск. Сталин е напуснал Москва, скрил се е и не се показва със седмици. Една след друга са разгромени руските дивизии и падат руските градове. В сърцето на червената империя пълзят германските танкове и тя всеки момент ще рухне. Хитлер ще открие пътя на Германия към Сибир с безкрайните нефтени полета. Германската военна техника ще получи неизчерпаеми ресурси и въоръжение. Трябва само един последен удар. Противникът й представлява жалка гледка. Той е слаб и безпомощен.

И тогава идва зимата!

Руската зима. Руската зима, която тогава е по-свирепа отвсякога. Настъплението е спряно за кратко, но на всички е ясно, че с настъпването на пролетта това е краят. Родината майка впряга последните си сили и призовава своите деца. На историческата сцена се появява народът. Обикновените хора. Всички над 120 националности, населяващи безкрайната руска шир, се събират за една последна битка. На места народът се вдига доброволно, на места е вдигнат насила. Агентите на НКВД сноват във всяко малко село и паланка и ловят всички здрави младежи, способни да отидат на фронта. Битката не е просто на живот и смърт. Животът и смъртта тогава не струват и пукната стотинка. Тук на карта е поставено историческото и етническото оцеляване. Мъжете оставят жените и децата си. Момичета лъжат, че са на 17, за да отидат на фронта. Народите от крайния север оставят стадата си. Планинците се спускат от планините. Потокът се стича от най отдалечените и забравени от бога руски села. Бедният онеправдан народ взима нещата в свои ръце. Народът, който никога досега не е разбирал смисъла на съществуването на империята. Заводите в Сибир и Урал работят денонощно. Там закъснението с пет минути на служба се наказва със смъртна присъда. Хиляди работници, изнемогващи ден и нощ, произвеждат снаряди. С насилие, заплахи и храброст, с кръвта на герои и предатели се кове мечът, който трябва да спре острието, насочено в сърцето на империята.

Сърцето й е градът, носещ името на вожда. Натам е насочен целят ресурс и поток от хора. Там трябва да се състои решителната битка.

Мога само да си представя войниците от двете армии в нощта преди сражението, което пречупва хода на войната. Мълчаливи, замислени, меланхолични и седящи в окопите от двете страни, топлещи ръцете си на лагерния огън. Двете армии, символизиращи двамата велики пълководци в историята с името Александър – Александър Велики, жаждащ да завоюва света, и Александър Невски, с меч скрепяващ руската нация. Изгревът наближава и проехтяват първите оръдия, даващи начало на решителната битка.

На 2 февруари 1943 година шеста армия на фелдмаршал Фридрих фон Паулус капитулира под Сталинград. Германците, смели до отчаяние, се бият като животни, но са разгромени от руския народ. Англия си поема въздух и се събужда. Във войната влиза САЩ. Девети май е далече. Тепърва на бойното поле ще оставят живота си милиони войници от двете страни на барикадата, но изходът на войната вече е решен.

За да бъдем честни, трябва да почетем паметта на великите руски войници и на германските войници, оставили живота си там, в безкрайните ледени полета. Мир на праха им.

А вие казвате – Денят на Европа. Нека оставим Деня на Европа да си го празнуват бледите, подпухнали от алкохол български политици, знаещи само поражение. А ние – да отпразнуваме Деня на победата. Защото, макар и от загубилата страна в изхода на Втората световна война, ние пак сме победители, имайки всичко това днес и възможността да развеем европейското знаме. Денят на победата, независимо от временната политика, е един за всички.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.