Дневен хороскоп на Алена за петък, 06.12.2019

На 6 декември 2019 да почерпят

Скорсезе и Копола: Студио „Марвел“ не прави кино! Всичко е само един комерс, твърдят легендарните режисьори

Парламентът прие бюджета за 2020 г.

„Стачката на стачките” парализира Франция Милиони на бунт срещу пенсионните реформи на Макрон

#MeToo трейлър на новия политически коректен филм за Бонд “Силната чернокожа жена” Лашана Линч съперничи на 007

Пирати отвлякоха гръцки танкер край Нигерия

3028 лв. заплата в софтуерните компании Над 30 хил. са заетите в бранша

Протеини пазят сърцето и кожата в студа Балансираме белтъчния прием с фибри

Словашкият парламент отхвърли спорен законопроект за абортите

50% излишно висше образование

Чаатай Улусой надебеля

Кардайъ: Лъсна съглашателството между ГЕРБ и БСП

ГДБОП разби банда „ливанска пералня” (обзор) Босът Ахмад Шараф и пет от мулетата му са обвинени за пране пари

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 6 декември 2019

Врагът вече е ясен, лявото още предстои

Карикатура Иван Кутузов – Кути

Докато Михаил Миков говореше за БСП като силна опозиция, Корнелия Нинова го победи, като й обеща властта

Аз и мнозина други, които смятахме, че Михаил Миков има по-големи шансове за лидерската битка в БСП, вероятно сме подценявали магическото влияние на думичката „власт“. Една от систематичните грешки, които Миков допускаше като председател, беше да говори как партията трябва да се утвърди и укрепне като опозиция. Само че членовете й не искат да работят, да се борят, да агитират просто за да бъдат опозиция. Те искат да управляват, което е и смисълът на всяка партия. Алтернативата си е алтернатива, но без действителна защита и перспектива за хората идеите се хербаризират в лозунги.

Корнелия Нинова направи две важни неща. Тя ясно заяви, че БСП се стреми към властта. Тя също така си спомни уроците на Сергей Станишев от първия мандат на ГЕРБ – че консолидацията и подемът стават възможни при ясно назоваване на противника и всекидневното му фронтално атакуване. Врагът е Бойко Борисов, повтаря Нинова. Докато Миков казва: врагът е неолибералният модел. Той има право, доколкото управлението на Борисов и решенията, които то прокарва, са резултат от този модел, негово конкретно въплъщение, свободно шествие на капитала срещу труда. Но на равнището на масовите нагласи подобен наратив по-трудно може да бъде осмислен.

Миков залагаше на преразглеждане на идейния облик на БСП. Това по неизбежност включваше преоценка на отношенията с редица партийни другари, подозирани в десен уклон (и десни политически и икономически практики). Този процес обаче изискваше време, повече време, отколкото политическата динамика и търпението вътре в партията му отпускаха. Достатъчно беше да се намери някой, който да заяви на висок глас, че ето, сегашната правителствена конфигурация се срутва пред очите ни и ние трябва да сме готови не да обсъждаме кой кой е, а да поемем пряка отговорност за бъдещето на страната. Намери се. На фона на растящото недоволство на групи и крила, почувствали се отхвърлени от линията на Миков, това проработи и в конгресните кулоари, и в урните за избор на нов председател.

Да не забравяме все пак, че Миков в доста отношения постигна своето. Той наложи лявото говорене като осъзната необходимост в БСП и пренесе идейната битка на терена, където на него му е най-удобно. Всичките му критици с евентуалното изключение на Кирил Добрев (който по принцип си е изключение) се видяха принудени да се откажат от всякакви либерални и социалдемократически послания, да се оправдават и да настояват, че са автентично и социалистически леви, а не десни, че харесват Русия, а не санкциите. Миков, със специалното съдействие на Янаки Стоилов, поставяше партията в контекста на лявото обновление на редица от европейските социалистически партии – като тези в Испания, Португалия, Великобритания. Въпреки желанието опонентите на бившия лидер няма да могат да оспорят тази тенденция. Най-многото, което могат да – и ще – направят, е да обвинят Миков, че е не е бил неин последователен и решителен проводник.

При Миков с едни драматични уставни промени преди година започна подмладяването на ръководните органи на БСП. Вече се наблюдават реални резултати не само в местните съвети, но и с избраната младежка квота в Националния съвет, което е една от малкото хубави новини от този общо взето невдъхновяващ конгрес. Засилването на ролята на местните структури и на местното политическо представителство е друга линия, която сега ще търпи продължения. Миков организираше срещи с общински съветници и местни председатели на БСП. И Нинова, и Красимир Янков в конгресните си обръщения особено наблегнаха на общинското и областното начало при формиране на политиките. А Янков е друга съществена новина от конгреса, която заслужава внимание, включително и с усилията му да се идентифицира с амбициите и надеждите на цяло едно „загубено поколение“.

Голямото предизвикателство пред Нинова, преди да е изпълнила ангажимента си да вземе властта, е да конструира едно обществено убедително и практически работещо изпълнително бюро. Защото не е тайна, че противниците на Миков бяха сплотени по-скоро от несъгласието си с него, отколкото от някакъв единен дневен ред. Да не говорим за общи ценности и манталитет. Между Гергов и Вигенин ли?! На Нинова ще се наложи да намери сложни баланси в цялата пъстрота от нагласи и позиции, и то така, че да не блокира възможността партията да взема решения. Защото бюрото, какъвто и състав да има, не може да провежда намеренията на всички партийни групи и групички едновременно, а отделно от това ще трябва да се съобразява и с един Национален съвет, който също ще иска да казва своята дума. Нито пък апетитите на всички желаещи могат да получат едновременно законодателно утоляване с парламентарна група от 38 депутати. Но тук в полза на Нинова започват да идват и плюсове. Всеки нов лидер има първоначален кредит на доверие, който не може да бъде отказан, и ако тя бързо се възползва от шанса си, преди конгресната инерция да е утихнала, ще може да приложи немалко от своите разбирания. После за разлика от Миков тя се радва на значително по-голяма медийна благосклонност. Това е комфорт, който навярно ще поизчезне с наближаването на президентската надпревара, но който тук и сега позволява да се преобърне упорито налаганата от две години насам теза за БСП като партия със затихващи функции.

Най-деликатен момент, разбира се, остават бъдещите отношения с ГЕРБ и АБВ. Двете са взаимосвързани. Георги Първанов видимо много се надяваше на отстраняване на Миков. Редица десни анализатори са позитивно настроени към „по-европейския“ избор на столетницата и вече дават съвети тя да се дръпне от проруската ниша. Както гласи поговорката, добре е да се пазиш от данайците, когато ти поднасят дарове. Нинова трябва много да внимава да не се поддава на изкушенията, които лесният път към властта все по-настойчиво нашепва. Цената на един референдум за отношенията с АБВ може да бъде допълнително вътрешно разединение и изтощение при червените. Цената на недообмислено свързване с ГЕРБ може да се измери с прегръдката на питона. В преминаването на тъкмо тези опасни води ще проличи има ли ги лидерските качества и умения.

Иначе съвсем според българската традиция Корнелия Нинова трябва вече да се е подготвила тепърва да чува всевъзможни лоши работи за себе си. Каквато ще да е БСП, но тя е част от българското общество и се развива в условията на българската пазарна икономика. Още през първите 100 дни на новия социалистически лидер ще стане ясно дали го има онова нещо „отвъд пазарната икономика“, което прави партиите в Европа и навсякъде леви.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.