Законопроектът на министър Захариева е далеч по-зрял от проваления опит за изменение и допълнение на ЗСВ, който преди година бе представен от предшественика й.

Министерството на правосъдието представи очакваните предложения от втория пакет промени на Закона за съдебната власт. Приемането им най-общо ще осигури по-висока независимост на съдиите, повече свобода на отделните прокурори, по-голяма отчетност на главния прокурор, както и повече правомощия и инструментариум за проверка на магистратите от Инспектората към Висшия съдебен съвет, за да изчисти „гнилите ябълки“ в системата.

Възможността промените да бъдат факт до края на настоящата сесия на Народното събрание ще позволи България да изпълни препоръките на Европейската комисия за реформа на съдебната система. Поне на хартия. Разбира се, промените няма автоматично да възстановят доверието на обществото в Темида. Законът за съдебната власт променя управлението й, но няма как да промени нагласата и моралните ценности на съдиите, прокурорите, следователите и на съдебната администрация към начина, по който всеки един от тях изпълнява дълга си към обществото.

Може да сме сигурни, че балансираният законопроект, изготвен от екипа на настоящия правосъден министър Екатерина Захариева, много скоро ще бъде подложен на анатемосване от политическите и магистратските кръгове, чиято стратегическа цел е овладяване на прокуратурата и поставянето й в услуга на олигархичното задкулисие. Несъмнено законопроектът на Захариева е далеч по-зрял от проваления опит за изменение и допълнение на ЗСВ, който преди година бе представен от предшественика й Христо Иванов. Не само защото това бе проект, зад чието авторство прозираше лобисткият интерес на Политбюрото на Темида, в каквото се е превърнала върхушката на Съюза на съдиите в България.

Рискове и чрез този проект за изменение на ЗСВ да се упражни натиск върху съдебната власт несъмнено съществуват. Не е изключено да се постигне и обратен ефект.

Автоматичното премахване на субординацията в прокуратурата може да породи липса на достатъчен контрол върху отделните прокурори. Предложените промени на практика разтоварват отговорността на главния прокурор. Досега той беше вечен виновник за действията или бездействията на обвинителите по места. Липсата на армейска дисциплина, която несъмнено е полезна за управлението на прокуратурата, може да породи много казуси, при които самозабравили се следователи като Бойко Атанасов да станат причина за провал на разследвания или тъкмо обратното - да доведат до риск от злоупотреба с правомощия. Малко известен факт е, че Атанасов, който се превърна в едно от лицата на протестърската групировка „Правосъдие за всеки“, в миналото става причина бременна да роди детето си в следствен арест.

Риск има през ЗСВ да се нанесат непоправими щети на управлението на съдилищата. Това би станало, ако общите събрания на съдилищата се превърнат в реалните административни ръководители. Интерес от това имат от Политбюрото на ССБ. А с оглед и на личностните натрупвания по места, а и с оглед на високия процент на семейна обвързаност, от който страда съдебната система като цяло, много скоро може да се стигне до ситуации, при които отделни съдилища да останат без ефективно административно управление и това несъмнено да се отрази върху качеството и бързината на съдебните процеси и решения.

Прекомерни са очакванията, че с увеличаване на правомощията Инспекторатът към ВСС скорострелно ще разкрие магистратите, които са се обогатили значително благодарение на корупционни практики. Ясно е, че тези, които решават казуси според съответната сума, много отдавна са взели мерки това да става по труден за установяване от инспекторите и службите начин.

Правосъдното министерство в никакъв случай не трябва да пази ревниво законопроекта от последващи редакции. Идеите на екипа на Захариева, а и последвалите корекции, от които несъмнено настоящият законопроект се нуждае при приемането му от депутатите, не трябва да позволяват ЗСВ да се употреби за овладяването на държавното обвинение от олигархичното задкулисие, както и за тотално капсулиране на съдиите и прекомерното им овластяване. Балансираността на предложения проект със сигурност ще предизвика изнервяне в самоопределилите се като единствени гаранти на съдебната реформа политически спекуланти като Радан Кънев, Татяна Дончева, Христо Иванов и сие.

Пропагандната машина на олигарията ще задълбае в посока колко по-дълбока и дълбока е трябвало да бъде реформата на прокуратурата, а такава Захариева не е предложила. Политическият бърборино Радан Кънев със сигурност ще опита за пореден път да пробута идеите, които биха позволили смяната на главния прокурор с удобен за кукловодите му обвинител №1. Опорната точка, че прокуратурата ни е изградена по сталиниски модел, ще е най-малкото, което от кръга „Капитал“ и останалите медии бухалки ще продължат да внушават.

Всичко това, съчетано с предстоящия външен експертен анализ на държавното обвинение, ще са поредният епизод от стратегията за дестабилизиране на прокуратурата и осигуряването на безнаказаност на олигарси като Иво Прокопиев и Огнян Донев, който със сигурност очаква оправдаването си от Софийския градски съд за укриването на над 63 млн. лв. данъци.

Същественият проблем е другаде. Много е вероятно след по-малко от три-четири години да се окаже, че част от измененията не само че не са подобрили управлението на съдебната система, а напротив - довели са до влошаване на ситуацията. Със сигурност отговорността за това няма да бъде поета от провалилите се слуги на олигархията, които изкуствено и нереалистично натовариха обществото с прекомерни очаквания от „съдебната реформа“.

Тя няма да даде отговор на въпроса защо се случват казуси като този от Раднево, а преди това в „Орландовци“, Гърмен, Катуница, при които очевидното чувство за безнаказаност накрая води до масови демонстрации, междуетнически сблъсъци и изнасяне на правосъдието от съдебната зала на улицата. Решението е много просто и то изобщо не изисква политически речи от трибуната на Народното събрание, кухи кръгли маси или хибридни протести на професионалните протестъри, които са пратени, за да попречат на държавното обвинение да преследва енергийни и фармацевтични олигарси или укриващи се фалирали фараони. Ако полицията, прокуратурата, а накрая и съдът са си свършили работата, то казуси като този от Раднево няма да се повтарят на всеки три-четири месеца.

Обществото не очаква промените в ЗСВ, то очаква еднакви присъди за причинилите смърт при престъпно шофиране. Вместо това се оказва, че при идентични казуси съдиите постановяват различни присъди, та се налага главният прокурор и правосъдният министър изрично да искат тълкуване от Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Нещо, което отдавна е следвало да стори политиканстващият председател на ВКС Лозан Панов.

Съпротивата срещу предложения законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ ще е голяма и поне по още две причини. От една страна, видно е, че и без провалени министри като Христо Иванов и без подкрепата на политически лилипути като Радан Кънев реформи се правят, при това са приемани със завидно парламентарно мнозинство. От друга - гласуването на поправките ще лишат изградената мащабна инфраструктура от лобисти и професионални протестъри от идеологическата основа за нейното съществуване. Но само за кратко. Наемниците на олигархията много бързо ще изготвят нови опорни точки, с които да пречат за подобряване на наказателната политика на държавата.

Заради това промените в ЗСВ ще станат обект и на политическа употреба и инструмент за рекет от страна на паразитиращите около властта фалшиви опозиционери от кръга около Кънев. Ако в съдебната власт целите са с по-голям времеви хоризонт, а именно председателският пост на Върховния административен съд, а и следващият състав на Висшия съдебен съвет, то в краткосрочен план има достатъчно държавни институции, които олигархията всячески ще опита да овладее.

Енергийни, фармацевтични и други олигарси имат жизнен интерес от това в Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за финансов надзор да влязат техни протежета. Фактът, че приемането на ЗСВ ще се разглежда в контекста на течащите процедури за смяна на съставите на КЗК и КФН, със сигурност ще го превърнат в заложник на поредица от политически и задкулисни договорки. Лошото е, че докато всичко това се случва - атаките срещу прокуратурата ще продължат, а това несъмнено ще й пречи да изправи пред правосъдието кукловодите на войната срещу нея.

Ще продължат и безобразията на административни съдебни ръководители, които олигархията вече успя да вкара в съдебната власт, през последната година като тези, които всекидневно се случват в поверения на съдия Калоян Топалов Софийски градски съд.