Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова посети заедно с вицепремиера Румяна Бъчварова микроязовирите във Врачанско. Те тръгнаха от Рогозен 1 и обиколиха до другите. Министър Павлова заяви за БНТ, че са установили, че в момента риск да бъде залято някое населено място няма. В този регион има много голям водосбор на течения на реки и язовири, от които 19 имат някакви проблеми.

"Проблемите са свързани с неизточването навреме и заради високото ниво на водата и обилните валежи, но ситуацията вече е овладяна и се прави контролирано източване. Днес ще бъдат пратени и допълнителни помпи и допълнителен екип водолази, които да проверят защо не работят докрай крановете.

На друг язовир е забелязана и човешка намеса, за да не е добро състоянието. Някой е правил взривове и е взривявал язовирната стена, което силно я е компроментирало. Взето е решение компетентните органи да направят обследване и да кажат има ли смъсъл от тук нататък тепърва да се инвестират милиони в ремонта на язовира или той трябва завинаги да бъде изведен от експлоатация и източен, за да не създава риск.", коментира Павлова.

Тя обясни, че ситуацията там е добре организирана, коритото на реката е почистено. "От началото на годината са проверени 1 500 язовира от всички 3 200 на територията на страната. Добрата новина е, че едва 50 имат препоръки за източване. Проблемите са с микроязовирите.", обясни Лиляна Павлова.

Премиерът обеща и даде пари за пътищата в Северозапада. Години наред обаче за никого не е тайна, че най-разбитите пътища са именно там. Министър Павлова потвърди думите на Борисов, че 2016 ще е годината на Северозападна България. Средства ще се влагат в цяла Северна България, защото пътищата там са в много лошо състояние.

"Всички одобрени допълнителни средства са почти 100 милиона лева. Направлението Враца-Видин има няколко критични точки, най-критичната е Димово. Там минава целият международен и транзитен трафик, а от четири години градът стои разкопан. Следващите две направления са участъка към Белоградчишките скали, както и направлението Враца-Криводол. В допълнение ще бъде ремонтиран и Петрохан, и пътя Враца-Леденика с европейски средства.", коментира Лиляна Павлова.

"Следващите най-критични участъци са пътя Плевен-Ловеч, Габрово-Севлиево, няколко пътища в община Велико Търново. След това са участъците от Североизточна България – Разград, Исперих, Попово, направлението Добрич-Варна и други. Ще бъдат рамонтирани и две важни направления от Централна България. Това е пътя Стара Загора-Раднево, както и Пловдив-Асеновград. Приоритетни са и Кресненското дефиле и пътя Русе-Бяла. Започват и ремонтите на критичните инфраструктури – тунелите и виадуктите на АМ “Хемус”. В края на месеца започва ремонт и на Витиня, Ечемишка и моста на р. Стряма. Ще бъде стартиран и участъка от Ябланица до Боаза. Продължава работата и по оставащите около 250 километра от АМ “Хемус” като има необходимост от препроектиране на някои от участъците от Боаза до разклона Плевен-Ловеч.", уточни министърът.

"За АМ “Струма” се търси най-практичното решение. Строежът на тунел през Кресненското дефиле би продължил около 10 години. В момента има осигурено безвъзмездно европейско финансиране с резмер около 350-400 милиона. В 20 километра от дефилето има вече съществуващ път. Предложението на проектантите е максимално използване на съществуващото трасе, като най-важно е опазването на околната среда.", заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.