Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 13 декември 2018

Премиерът на Македония прие делегация на Южното крило на обединените сили на НАТО

Живеем в пренаселени домове Две трети от младежите нямат собствена стая

Вълчев: В момента има три инструмента на принуда родителите да изпращат децата си на училище, които не са достатъчни

Интензивен трафик на товарни автомобили по границите на България

60 хил. подкрепиха строителите Председателят на парламента, регионалният министър и шефът на пътната агенция застанаха зад професионалистите

„Кроношпан“ изгражда автоматична станция за контрол на въздуха Местоположението й ще бъде уточнено с Община Велико Търново

6 г. затвор за незаконно производство на цигари

Деканът на Медицинския университет е законно избран Решението не подлежи на обжалване

И Испания ще вдига минималната работна заплата

Мая Манолова наградена за „модна икона“ в политиката

База на НАТО на българския бряг няма да е приятно за Русия (обзор) Светът разбра, че мечки не ходят по улиците на Москва

МВР: Нивото на терористична заплаха в България остава ниско

„Труд“ с туристическа награда Банско получи приз за най-успешна зимна община

Италиански журналист е сред ранените от стрелбата в Страсбург Лекарите се борят за живота му

Може ли мюсюлманин да стане кмет на София?

В нашата столица социалист не щат да изберат, камо ли ром, друговерец или гей, ако ще и да са най-кадърните управленци

В Лондон всичко е възможно. Ислямофобията в света се разраства със скоростта на ебола. Френският писател алармист Мишел Уелбек написа пророческата книга за превръщането на Франция от демократична република в държава, управлявана от президент мюсюлманин и доброволно приет шериат. В същото това време без никакви драми в най-големия град на Западна Европа – Лондон, за първи път в двехилядната му история за кмет бе избран мюсюлманин. Садик Хан, син на имигранти от Пакистан, без молекула европейска ДНК, пое управлението на световния финансов център. Нямаше прокоби, нито пророчества. Нямаше паника от настъпващия ислям, нито по улиците излязоха фанатици да крещят „Аллах акбар”. Дори телевизиите пропуснаха да всеят страх за предстоящия край на западната цивилизация, на християнските ценности, както би се случило тук.

Не, просто хората аплодираха Садик Хан, а той в емоционална реч обясни как иска хората да имат сигурност и да чувстват сигурност, заяви, че иска лондончани освен да имат добре платена работа, да имат и хубав път, по който да се прибират у дома. Неща, за които си мечтае всеки българин, пък бил той и мюсюлманин.

И ако някой си мисли, че Хан е избран за кмет поради верски мотиви и подбуди, не не е така. За да управляваш Лондон, се изискват качества и избирателите гледат точно това – може или не може този кандидат да се справи с огромния град. Такива качества, каквито имаше и предшественикът му Борис Джонсън.

Джонсън не сдаде властта на мюсюлманин, защото има битка между двете религии, въпреки че Бо Джо пусна доста пиперливи думи по адрес на екстремистите. Веднъж той нарече джихадистите, които се взривяват наляво и надясно, „сексуално фрустрирани загубеняци”. Джонсън също бе различен, но професионалист до мозъка на костите и до върховете на ексцентричната си прическа.

Дали българите биха избрали различен за кмет на столицата си? Представете си как след края на изборния ден водещите новини започват с „Днес за кмет на София бе избран Мюмюн Алиахмедов!” Допускам, че още на следващия час градът ще пламне от всякакви прояви. Ще бъде шарено, най малкото. Едни ще подкрепят, други ще ругаят. Настървени националисти ще обикалят София с холна маса над главите си. Ще станем свидетели на настървени спорове в споменатите по-горе сутрешни блокове в стил „Иде ли краят на европейската цивилизация в България”.

Спокойно, скоро няма да сме свидетели на различен от нормите на народопсихологията ни градоначалник – хитреци, юнаци, добри жени. По-интересното е защо?

В София нито един от двамата – Садик Хан и Борис Джонсън – няма да има шансове, дори лично Бойко Борисов да ги посочи. Прекалено са странни за българския вкус. Българинът не се замисля върху качествата, а се плаши от непознатото. Няма никакво значение качествата на един претендент, при нас властват стигмите. Каквито и проблеми да има столицата ни, каквито и скандали да се случват в общината – убийствата на двама директори на общински предприятия, корупционни скандали в транспорта, паркингите, ремонтите, строителството, кметът винаги е десен. В този смисъл – заради стигмите – столичани социалист не щат да изберат, а камо ли ром, мюсюлманин или гей (освен ако не е осветен).

Имам подозрението, че не бихме пуснали бюлетина за мюсюлманин – кмет на София, защото като се знаем какви сме нетолерантни ние, каква е шуробаджанащината във всяка сфера на управлението, подозираме какво ще се случи, ако други поемат управлението. Както се казва – каквито са ни българите, такива са ни и турците.

Мога да се обзаложа обаче какъв пуешки възторг би бликнал от България, ако дай боже някой ден кметът на Ню Йорк се казва Мюмюн Алиахмедов – емигрант на български турци в Америка, тръгнали от миенето на подове в заведение за бързо хранене, но изучили сина си в Харвард. Каква национална гордост би била… но само ако Мюмюн е кмет на Ню Йорк, а не на София.

Садик Хан: Радвам се, че градът избра единството

“Толкова се гордея с нашия град. Трогнат съм от надеждата и вярата, които ми дадохте. Искам да благодаря на всеки лондончанин за това, че направи възможен днешния ден”, заяви първият кмет мюсюлманин на Лондон – Садик Хан – след като бе избран.

“Тези избори не минаха без полемика и аз съм много горд, че Лондон избра днес надеждата пред страха и единството пред разделението.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.