Доналд Тръмп е поискал изготвянето на доклад относно възможните нарушения на договор от страна на Русия

Кралица Елизабет Втора за пръв път присъства на Лондонската седмица на модата

Уърлпул изтегля над 310 000 потенциално опасни електрически кани

Ден за тричане Премиера на сборник пиеси от Емил Атанасов

Десетки българи са завлечени с пари от интернет измамник във Великобритания

Парфюмите и шампоаните замърсяват атмосферата повече от автомобилите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 21 февруари 2018

Шофьори без книжка излизат на пътя Разрешават на кандидат-водачите да карат с придружител

Израел ни предлага ракети spike (шип) Противотанковите средства на държавната военна компания RAFAEL са без конкуренция в света

Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Пенсионен фонд на Европарламента е на червено Регистрираният дефицит е от 326 млн. евро, има риск да се наложи данъкоплатците да го покрият

Мъж се барикадира в къща в тополовградското село Орешник

В Южна Франция бяха арестувани трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния през август 2017 г.

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 21 февруари 2018 г.

Цветан Цветанов: С „Обединени патриоти“ сме единодушни за оставката на Валери Жаблянов

Плаващи пясъци под десницата

„Автентичното дясно“ е в по-тежко положение дори от слабата левица. Илюзия е, че мимолетното докосване до властта през шепата на ГЕРБ е излекувала проблемите му

Реториката на присъдружните реформатори ги поставя на мястото на Петка и Чапаев от прословутия виц, в който те си направили героична снимка пред цяла маса с водка и сельодка с надпис – „Пия с отвращение!“.

В последните дни всички се занимаваха със съдбата на левицата заради наскоро отминалия конгрес на БСП. Колкото и да е слаба все пак остава най-голямата партия в ляво и затова интересът бе естествен. Ако слуховете преди конгреса бяха свързани с лидерската битка в партията, то сега с не по-малка сила продължават в посока на т.нар „германски модел“ и евентуална бъдеща коалиция с ГЕРБ. Вече сме гледали кампания, в която НДСВ се представяше за основен опонент на БСП, а две седмици след това се коалираха. Това е магистралният слух. В него като опция се включва посредничеството на АБВ, където старият приятел на Борисов – Георги Първанов, може да осребри функцията си на топла връзка помежду им. Възможен е и обратен развой, където контактът минава без посредници директно през Румен Овчаров и така никой няма „да им се мота в краката“. Тези версии ще живеят до и малко след парламентарните избори, когато и да са те. Но в тази шумотевица на дневен ред се връща темата за съдбата на дясното. Около него няма дори неверни, но щастливи като развой слухове.

Все по-малко българи с дясна ориентация приемат ГЕРБ за десница. Този факт съществуваше и по време на първия мандат, но настоящата коалиция окончателно свали маските, защото партията на Бойко Борисов се оказа заедно и в зависимост от ксенофоби с картончета от „Държавна сигурност“, и с отявлена промосковска група начело с Георги Първанов и Румен Петков, а за десерт и подкрепа от „миньорски“ депутати и остатъци от хората на Николай Бареков. На този фон е абсолютно смехотворен телешкият възторг на депутати и министри от Реформаторския блок-присъдружен, които напоително обясняват колко им е олекнало, че АБВ са напуснали коалицията на властта. Сега вече не се налагало да се червят пред симпатизантите си и „отдавна били казвали“ на Борисов, че това не е хубаво за една дясна коалиция. Разбира се, това никак не им попречи обилно да консумират власт в компанията на АБВ година и половина и това стана очевидно за симпатизантите им. Днешната им реторика ги поставя на мястото на Петка и Чапаев от прословутия виц, в който си направили героична снимка пред цяла маса с водка и сельодка с надпис „Пия с отвращение!“…

На практика десният гласоподавател остана с твърда, но малобройна политическа представителност в лицето на ДСБ и Гражданския съвет, които в електорален план тежат около 120 000 гласа. Още толкова идеологически близки, но парламентарно непредставени партии носят подобна тежест за избори. Проблемът са близо 700 000 активно гласуващи десни, но непривлечени гласове! Това е свободна електорална бомба със закъснител извън вота за ГЕРБ, националисти, леви, ДПС и негласуващи. Грубо казано това е цифровото изражение на несвършената работа в дясно и на политическата незрялост на лидерите му. Незрялост, защото не намират път един към друг и обща платформа, на която да застанат. Тук нямам предвид реформаторския кентавър. В него ДБГ, СДС, земеделци и т.н. вече загубиха относителното си тегло и нямат никакви шансове да бъдат разпознати в дясно, нито да бъдат мъкнати на гръб от ГЕРБ следващия път.

Другият важен проблем извън търсенето на контакт между автентично десните е очевидният факт, че протестният заряд е окупиран от граждански и псевдограждански структури – в някаква степен, и от хората на Слави Трифонов – в голяма степен. А когато не извисиш ръст срещу левицата и срещу статуквото на партията на властта, шансовете ти да привлечеш онези 700 000 са много малки. На всичко отгоре не се забелязва и завършена палитра от идейни и политически решения, годни да послужат за пълен комплект управленски решения, които да се сервират на тезгяха на общественото внимание. Има фиксация върху неслучилата се съдебна реформа, която е безспорно важна, но този рефрен все повече прилича на причина за развода с ГЕРБ, по който жалят, отколкото на важен за страната развой.

От една десница се очаква да бъде модерна и разкрепостена, така че да се разшири почти до ръба на либералния център, а не да преживява със спомени, свита на кълбо в твърдо ядро, което харесва само себе си и изповядва джихад, но само между стените на тъмносинята джамия. Показателен бе болшевишкият огън, стоварил се на главата на проф. Евгений Дайнов заради човешкия жест да уважи 50-годишнината на лидера на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Освен че ме хвана срам от думите, които му се наложи да понесе, се сетих и за времената, в които след посещение на Запад службите те питаха с кого си пил кафе. Тази случка е лакмус, показващ ретроградно мислене, способно да отблъсне всеки човек под 35-годишна възраст. Нима десницата иска да върви по геронтофилския път на БСП от последните 10 години? Ужас!

От раждането си СДС възникна и успяваше, защото носеше новото, демокрацията, промяната, свободата и младите бяха за СДС и те направиха митингите, стачките, блокадите, изборите. До всяко едно добро същество се търсеше поне още едно, а днес му искат сиви, списък на хората, на чийто рожден ден ходи, кръвна картина, чисто досие и малка снимка на правителството на Иван Костов във вътрешния джоб.

В ситуацията на плаващи политически пясъци днешната десница е в по-тежко положение дори от слабата левица и е илюзия да се смята, че мимолетното докосване до властта през шепата на ГЕРБ е излекувала проблемите й. Ако още един фалшификат се намести в това поле, подобно на ГЕРБ, ще се говори за дясното в минало време, затова сега е моментът за смели и еманципирани ходове, които да формулират облика й преди дежурната „изненада“ на предсрочните избори да се е стоварила върху главите ни.

*Авторът е експерт по политически маркетинг и пиар.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете