Кралица Елизабет II: След Брекзит правителството ми ще работи Обединеното кралство да запази водещата си роля в международните отношения

Премиерът Борисов свиква Съвета по сигурността във връзка с рязкото изостряне на ситуацията в Сирия

Испанските власти издадоха нова заповед за арест на Карлес Пучдемон

Осъдиха футболист от Сандански за отвличане

Роми нападнаха ученичка на пазара в Благоевград

Земетресение разлюля Южна Гърция Трусът е бил с магнитуд от 3,9 по скалата на Рихтер

Министерство на енергетиката провери подготовката на ЕРП Север за зимата

А1 стартира свое мобилно приложение за следене на спортни резултати

Установени са 104 трошки да гният по улиците на Велико Търново Премахнати са общо 7 излезли от употреба возила през тази година

Вижте как минувачи спасиха 4 човека от паднал в реката автомобил (ВИДЕО)

Откриха диво прасе с африканска чума в района на Асеновград

Трима учени спечелиха Нобел за икономика – за облекчаване на глобалната бедност

52 деца с постижения в науката, изкуството и спорта с общински стипендии в Търговище

Шуменец плаши радио с бомба заради сръбска музика

Климатични аномалии застигат България

Снимка: Архив

Екстремните промени, които учените предвиждаха за 2030 г., вече се случват у нас

Зимата и лятото стават все по-дълги, докато есента и пролетта по-кратки

Климатичните промени, които носят със себе си екстремни явления като суша, наводнения и нетипични температури, застигат България. Страната ни попада в рисковите райони на света с най-голяма амплитуда на тези промени и я чакат изпитания, заяви пред „Труд“ проф. Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ към НИМХ на БАН.

По думите му прогнозите на учените, които предвиждат удвояване на честота на екстремните метеорологични явления през периода 2020-2030 г., вече се случват. „Ние сме свидетели на продължителни засушавания, наводнения и екстремни температури през зимата, която е топла, мека, безснежна и на захлаждания тогава, когато трябва да е лято. Всичките тези климатични аномалии стават все по-често и по-често. Близо сме до границата 2020 г., представете си какво ще бъде през 2030 г.“, посочи проф. Казанджиев.

По думите му фактът, че живеем в ХХI век означава, че трябва да си даваме сметка, че екстремните явление не само ще се удвоят, а след средата на века ще се утроят.

„Най-вероятно все по-продължителни ще стават зимата и лятото, а по-къси преходните пролет и есен. Видяхте, февруари беше топъл като май, април беше студен като февруари. Сега сме май, прохладата и влагата са такива, каквито трябваше да бъдат през април. Настъпва едно разбъркване и затова все по-неопределено става понятието прогноза за времето“, посочи специалистът, но успокои, че страната ни въпреки всичко няма да промени климата си.

Дори към момента, когато количествата валежи, които са паднали до средата на май, са колкото месечната норма, опасност за реколтата няма. „Без районите, където има градушки, условията в настоящия момент са оптимални и ако времето е благосклонно, тоест малко да се намалят валежите и температурите се повишат леко, ще видите как всичко ще си дойде на мястото. Знаете поговорката – всяка капка дъжд през май е жълтица“, каза ученият.

По думите му обаче трябва да бъде изготвен план за действие, който да отчита рисковете от климатичните промени. В него науката трябва да заема централно място. „Не може икономиката и секторите, които зависят от климатичните промени, да се развиват на самотек“, категоричен бе проф. Казанджиев. Според него трябва да се направи актуално агроклиматично райониране, което да не позволява да отглеждаме една и съща култура навсякъде и това да не носи нужните добиви.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.