Русия не засилва военното си присъствие в Азовско море, заяви Мария Захарова

БЕХ получи решението на ЕК за глобата от 77 млн. евро Вероятно дружествата ще го обжалват, като ще оспорят твърденията и размера на глобата

Соцвеличия питат: Срещу коя система се борим сега? Стотина важни мъже от преди 1989-а вдигнаха наздравици

Одобриха почивни дни на всички религиозни общности

Правителството отпусна близо 490 000 лева за мост в Елена

Тръмп обяви победа над „Ислямска държава“ в Сирия

Правителството отпусна над 10 млн. лева на общини в Пиринско

Прокуратурата е започнала досъдебно производство за смъртта на бебето, изхвърлено във водите на „Водното огледало“ в Кърджали

Прокуратурата поиска постоянен арест за Ценко Чоков

Орлин Павлов, Мариана Попова и Стефан Вълдобрев ще пеят на новогодишния концерт на София Именити творци и спортисти ще отправят видеопожелания към българите

ЕС забрани сламките и пластмасовите чаши Новите правила ще влязат в сила след 2 години

7 млн. лева даде правителството на област Монтана

Кметът на Павликени чете коледна приказка на децата от забавачка

Дядо Коледа раздаде подаръци на оперирани във ВМА деца

ЕК потвъди за хакерска атака срещу институции на евросъюза

Климатични аномалии застигат България

Снимка: Архив

Екстремните промени, които учените предвиждаха за 2030 г., вече се случват у нас

Зимата и лятото стават все по-дълги, докато есента и пролетта по-кратки

Климатичните промени, които носят със себе си екстремни явления като суша, наводнения и нетипични температури, застигат България. Страната ни попада в рисковите райони на света с най-голяма амплитуда на тези промени и я чакат изпитания, заяви пред „Труд“ проф. Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ към НИМХ на БАН.

По думите му прогнозите на учените, които предвиждат удвояване на честота на екстремните метеорологични явления през периода 2020-2030 г., вече се случват. „Ние сме свидетели на продължителни засушавания, наводнения и екстремни температури през зимата, която е топла, мека, безснежна и на захлаждания тогава, когато трябва да е лято. Всичките тези климатични аномалии стават все по-често и по-често. Близо сме до границата 2020 г., представете си какво ще бъде през 2030 г.“, посочи проф. Казанджиев.

По думите му фактът, че живеем в ХХI век означава, че трябва да си даваме сметка, че екстремните явление не само ще се удвоят, а след средата на века ще се утроят.

„Най-вероятно все по-продължителни ще стават зимата и лятото, а по-къси преходните пролет и есен. Видяхте, февруари беше топъл като май, април беше студен като февруари. Сега сме май, прохладата и влагата са такива, каквито трябваше да бъдат през април. Настъпва едно разбъркване и затова все по-неопределено става понятието прогноза за времето“, посочи специалистът, но успокои, че страната ни въпреки всичко няма да промени климата си.

Дори към момента, когато количествата валежи, които са паднали до средата на май, са колкото месечната норма, опасност за реколтата няма. „Без районите, където има градушки, условията в настоящия момент са оптимални и ако времето е благосклонно, тоест малко да се намалят валежите и температурите се повишат леко, ще видите как всичко ще си дойде на мястото. Знаете поговорката – всяка капка дъжд през май е жълтица“, каза ученият.

По думите му обаче трябва да бъде изготвен план за действие, който да отчита рисковете от климатичните промени. В него науката трябва да заема централно място. „Не може икономиката и секторите, които зависят от климатичните промени, да се развиват на самотек“, категоричен бе проф. Казанджиев. Според него трябва да се направи актуално агроклиматично райониране, което да не позволява да отглеждаме една и съща култура навсякъде и това да не носи нужните добиви.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.