Отиде си Георги Марков

Как един посланик застава зад истината Меглена Плугчиева оборва неверни публикации за България в “Нойе Цюрхер цайтунг”

850 000 лева идват в Сливен за подкрепа на деца с увреждания и семействата им

Над 20 % от варненските ученици отиват в западни ВУЗ-ове Англия, Холандия и Дания са най-предпочитани дестинации

Оперираха Делио Роси

Варненци пак искат паметен знак на Пламен Горанов

Ръководителят на Районната прокуратура в Пазарджик Георги Кацаров е подал оставка

Елена Йончева ще съди Цветан Цветанов за клевета

Радев се срещна с представители на Съюза на офицерите от резерва

Родителите на убития в Борисовата градина Георги поискаха 400 хил. лв. обезщетение

Общинари ще улесняват пенсионери по селата за данъците

Фирма, ремонтирала общински обекти, на съд за укрити данъци

Дават работа на 1200 безработни в Северозапада

515 заболели от варицела в Търговищко тази година

Валидираха марка за София – Европейска столица на спорта  Фандъкова се закани да спре "никнещите като гъби" небостъргачи

Климатични аномалии застигат България

Снимка: Архив

Екстремните промени, които учените предвиждаха за 2030 г., вече се случват у нас

Зимата и лятото стават все по-дълги, докато есента и пролетта по-кратки

Климатичните промени, които носят със себе си екстремни явления като суша, наводнения и нетипични температури, застигат България. Страната ни попада в рисковите райони на света с най-голяма амплитуда на тези промени и я чакат изпитания, заяви пред „Труд“ проф. Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ към НИМХ на БАН.

По думите му прогнозите на учените, които предвиждат удвояване на честота на екстремните метеорологични явления през периода 2020-2030 г., вече се случват. „Ние сме свидетели на продължителни засушавания, наводнения и екстремни температури през зимата, която е топла, мека, безснежна и на захлаждания тогава, когато трябва да е лято. Всичките тези климатични аномалии стават все по-често и по-често. Близо сме до границата 2020 г., представете си какво ще бъде през 2030 г.“, посочи проф. Казанджиев.

По думите му фактът, че живеем в ХХI век означава, че трябва да си даваме сметка, че екстремните явление не само ще се удвоят, а след средата на века ще се утроят.

„Най-вероятно все по-продължителни ще стават зимата и лятото, а по-къси преходните пролет и есен. Видяхте, февруари беше топъл като май, април беше студен като февруари. Сега сме май, прохладата и влагата са такива, каквито трябваше да бъдат през април. Настъпва едно разбъркване и затова все по-неопределено става понятието прогноза за времето“, посочи специалистът, но успокои, че страната ни въпреки всичко няма да промени климата си.

Дори към момента, когато количествата валежи, които са паднали до средата на май, са колкото месечната норма, опасност за реколтата няма. „Без районите, където има градушки, условията в настоящия момент са оптимални и ако времето е благосклонно, тоест малко да се намалят валежите и температурите се повишат леко, ще видите как всичко ще си дойде на мястото. Знаете поговорката – всяка капка дъжд през май е жълтица“, каза ученият.

По думите му обаче трябва да бъде изготвен план за действие, който да отчита рисковете от климатичните промени. В него науката трябва да заема централно място. „Не може икономиката и секторите, които зависят от климатичните промени, да се развиват на самотек“, категоричен бе проф. Казанджиев. Според него трябва да се направи актуално агроклиматично райониране, което да не позволява да отглеждаме една и съща култура навсякъде и това да не носи нужните добиви.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.