На 25 май 2018 да почерпят

Раздадоха наградите “Аскеер 2018” За цялостен принос в развитието на театралното изкуство отличиха Васил Михайлов

Хазал от “Черната перла” не крие новата си любов Актрисата Ханде Ерчел твърди, че славата не я е променила

100-годишна сграда се срути в Аржентина и уби трима

Николас Мадуро се закле за втория си мандат като президент на Венецуела

Макрон и Путин се срещнаха в Константиновския дворец край Санкт Петербург

Връчват наградите “Аскеер” за постижения в театралното изкуство

Григор Димитров започва с мач срещу Виктор Троицки на “Ролан Гарос” Рафаел Надал среща Александър Долгополов на старта на турнира в Париж

Борисов на приема в Рим: Народите на България и Република Македония са още по-близки

Абитуриентите от училището на Теодосий Спасов се сбогуваха с концерт

Започнаха абитуриентските балове в Благоевград

“Свободна книжарница” на празника в Сливен

Доналд Тръмп: Въоръжените ни сили са в готовност, ако Ким Чен-ун предприеме “безразсъдни действия”

24 май в женския затвор в Сливен: Изложба за Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Двоен поклон пред гроба на Свети Кирил Премиерът Борисов и македонският му колега Зоран Заев заедно почетоха паметта и делото на светите братя Кирил и Методий в базиликата „Сан Клементе”

Климатични аномалии застигат България

Снимка: Архив

Екстремните промени, които учените предвиждаха за 2030 г., вече се случват у нас

Зимата и лятото стават все по-дълги, докато есента и пролетта по-кратки

Климатичните промени, които носят със себе си екстремни явления като суша, наводнения и нетипични температури, застигат България. Страната ни попада в рисковите райони на света с най-голяма амплитуда на тези промени и я чакат изпитания, заяви пред „Труд“ проф. Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология“ към НИМХ на БАН.

По думите му прогнозите на учените, които предвиждат удвояване на честота на екстремните метеорологични явления през периода 2020-2030 г., вече се случват. „Ние сме свидетели на продължителни засушавания, наводнения и екстремни температури през зимата, която е топла, мека, безснежна и на захлаждания тогава, когато трябва да е лято. Всичките тези климатични аномалии стават все по-често и по-често. Близо сме до границата 2020 г., представете си какво ще бъде през 2030 г.“, посочи проф. Казанджиев.

По думите му фактът, че живеем в ХХI век означава, че трябва да си даваме сметка, че екстремните явление не само ще се удвоят, а след средата на века ще се утроят.

„Най-вероятно все по-продължителни ще стават зимата и лятото, а по-къси преходните пролет и есен. Видяхте, февруари беше топъл като май, април беше студен като февруари. Сега сме май, прохладата и влагата са такива, каквито трябваше да бъдат през април. Настъпва едно разбъркване и затова все по-неопределено става понятието прогноза за времето“, посочи специалистът, но успокои, че страната ни въпреки всичко няма да промени климата си.

Дори към момента, когато количествата валежи, които са паднали до средата на май, са колкото месечната норма, опасност за реколтата няма. „Без районите, където има градушки, условията в настоящия момент са оптимални и ако времето е благосклонно, тоест малко да се намалят валежите и температурите се повишат леко, ще видите как всичко ще си дойде на мястото. Знаете поговорката – всяка капка дъжд през май е жълтица“, каза ученият.

По думите му обаче трябва да бъде изготвен план за действие, който да отчита рисковете от климатичните промени. В него науката трябва да заема централно място. „Не може икономиката и секторите, които зависят от климатичните промени, да се развиват на самотек“, категоричен бе проф. Казанджиев. Според него трябва да се направи актуално агроклиматично райониране, което да не позволява да отглеждаме една и съща култура навсякъде и това да не носи нужните добиви.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.