Мирела Иванова - Прозря задкулисието

Поетесата издаде книга с публицистиката, която повече от 13 години писа за „Дойче веле“. Едва появили се на екрана политическите есета на Мирела бяха тутакси грабвани и размножавани от десетки медии. Премиерата на „Площад България“ беше на 11 май, рождения ден на авторката, съвпадащ със светия ден на Кирил и Методий в салона на книжарница Гринуич бук център – претъпкан от поети, писатели, издатели, изследователи, нетърпеливи читатели.

Когато я видях за първи път се стреснах. Знаех, че е нахално талантлива, но не си представях да е неприлично хубава. Беше на една зимна „Аполония“ в Созопол. Пристигна с колата на новоизгрял белетрист, висок, много слаб и благородно прегърбен, който не откъсваше от нея поглед. Посрещна ги шумна група около Михаил Неделчев, отпреди да стане професор. Питат ги как са пътували. Писателят отговори глухо: „Аз карах, а Мирела седеше до мен и от София дотук не престана да плете.“ Значи и ръкоделията й се отдават...“ помислих си завистливо. А тя се разсмя с такъв един къдрав, звънлив глас.

Смехът на Мирела до ден днешен не е секнал. Но от звънливото избиват едни обертонове на ядна инатливост: „ Ще се смея, нъц!“ Понеже смешното е комай на привършване, а? И Мирела най-добре го знае...

А тоалетите й са като костюми от Хофманова феерия - жакардови десени, гердани от разноцветни кристали, шалове, обувки на токчета с тока, тя самата е „празнична и стъписваща“ като поезията си и прозата си, като звучното си говорене. Цялата лъха на „Принцеса Брамбила“ - Венеция, карнавал, комедия дел арте, страсти, вдъхновение, поройно вдъхновение.

„Ще си призная, че пиша публицистичните си текстове с вдъхновение, с патос дори. Движи ме вътрешната потребност да разбера защо взаимно си причинихме толкова ожесточено и настръхнало съществуване, защо търпението ни е волско, а не градивно, откъде се взема тая страст в саморазрушението или пък смайващото късопаметство.“ - мотивира Мирела влечението си към публицистиката.

Само заглавията на текстовете в „Площад България“ подреждат мозайката на последното ни социално-политическо десетилетие, което може да мине под наслова „Натъпкани в абсурда“, както е означен един от началните текстове в книгата. Натъпканите в абсурда ги върти в низходяща спирала същия бесовски вихър, с който в ада разтерзават прелюбодейците. Върти ги като центрофуга в оборотите на „грешка върху грешка“, „вируса на похабената свобода“, „нормотворчеството на свистящите куршуми“, „бумеранга на недадените отговори“, „политиката от кръста надолу“, „измамата като начин на живот“ ... Пулят се един срещу друг натъпканите в абсурда и се питат: „Къде сме ние в целия този шум? Омразата ли е българският национален капитал? Къде се дяват хората и парите?“ Шоу ли е политиката или да? Идва ли краят на „трапезната демокрация“? Къде се губи истината в България? Излизат ли ни оцеленческите сметки? Кой превръща децата в маркетингов продукт? Какво направихме с децата си?“

И така „караме си я със сгрешения чип“!

Най-страшният извод от „Площад България“ знаете ли какъв е? Че писаното през 2003 г. е актуално и днес. То при всяка блестяща публицистика е така, колкото и да се мъчат да разкарат Христо Ботев от христоматиите. Страшното е, че едни и същи язви гноят и лек за тях не се търси и не се намира. И с някакво садомазохистично наслаждение за тях се говори, говори, говори. „Обговарят се“, според думата, която се появи редом с явлението „обговаряне“. Сещате ли се откога словото „задкулисие“ влиза в обществено-политическия речник? Ами още през 2003-а Мирела Иванова пише „иде ни сами да надникнем в засекретените задкулисия, белким проумеем какво става в собствената ни държава“. Копнежът си е същият както тогава, и неведението е същото. Имаме напредък само във все по-дълбокото разбиране на един образ от Мирелиното стихотворение „Природи“:

“Отглеждам си котарак и катастрофи/ и две дълбоки бръчки - да поставят/ усмивката ми в скоби.”

Усмивката, затворена в скоби, е станала гримаса на обществото. И дълбоките бръчки, които очертават кръст на челото му, и които Мирела Иванова „възпява“ през сълзи и смехове.

Отворена към всеобщото настояще

„Всеки ден вървя по улиците, пътувам с трамвая, общувам с най-различни хора. От бабите, които продават по три връзки магданоз и две пликчета с круши на “Граф Игнатиев”, до натикани в социалните ниши на забравата и огорчението интелектуалци. Схващам понякога само от вестникарските заглавия политическото задкулисие. Имам своите пристрастия и не се страхувам да съм отворена към всекидневното и всеобщо настояще.“

ЗА НЕЯ

Поетеса на социалната ярост

Една от същностните характеристики на значимия поет е, че той има отношение към всичко и всички в света. Мирела Иванова се откроява и като поет на социалната ярост, и като публицист на всекидневния досег на делничното с политическото. И при това тя прави съизмерване, съотнасяне на поезията с публицистиката си, а напоследък и с прозата си. Пренася от едното място на другото и експериментира с теми и мотиви, без да казва натрапчиво: аз, поетесата, ви казвам истини за вашия и моя живот.

Проф. Михаил Неделчев

Търси пътища със сърце

Развълнувана. Наблюдателна. С език, който те удря фронтално, но и влиза под кожата. Поетеса, ще кажете. Да, Мирела е поетеса - и тъкмо като поетеса пише публицистичните си текстове за „Дойче веле“. Нейните страсти и нейните казуси не могат да те оставят безразличен. Читателите, а по-рано и слушателите на „Дойче веле“ открай време усещат, че Мирела е искрена, че трескаво търси добрите пътища за България и нейните хора. Търси ги със сърце.

Александър Андреев, журналист

Връща ми смисъла на живота

Мирела няколко пъти ми е връщала смисъла на живота, когато загубих вяра, че словото има някакво значение. Особено когато парите се превърнаха в единствена ценност. Когато и нас ни завладя американският начин на мислене, който не прави разлика между успех и щастие. А това са толкова различни неща. Може да си страшно успял и да си нещастен. Бил Гейтс казва: “Бедният човек е по-щастлив от богатия, защото вярва, че ако стане богат, ще бъде щастлив. А богатият знае, че това не е достатъчно.”

Владимир Зарев, писател, съпруг на Мирела Иванова

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи