Доналд Тръмп е поискал изготвянето на доклад относно възможните нарушения на договор от страна на Русия

Кралица Елизабет Втора за пръв път присъства на Лондонската седмица на модата

Уърлпул изтегля над 310 000 потенциално опасни електрически кани

Ден за тричане Премиера на сборник пиеси от Емил Атанасов

Десетки българи са завлечени с пари от интернет измамник във Великобритания

Парфюмите и шампоаните замърсяват атмосферата повече от автомобилите

Вижте акцентите от броя на “Труд” в сряда, 21 февруари 2018

Шофьори без книжка излизат на пътя Разрешават на кандидат-водачите да карат с придружител

Израел ни предлага ракети spike (шип) Противотанковите средства на държавната военна компания RAFAEL са без конкуренция в света

Проф. Плочев: Не знам кой ми е началникът, не се чувствам виновен

Пенсионен фонд на Европарламента е на червено Регистрираният дефицит е от 326 млн. евро, има риск да се наложи данъкоплатците да го покрият

Мъж се барикадира в къща в тополовградското село Орешник

В Южна Франция бяха арестувани трима души, заподозрени в съучастие в атентатите в Каталуния през август 2017 г.

Вижте какво ще решава Министерският съвет утре, 21 февруари 2018 г.

Цветан Цветанов: С „Обединени патриоти“ сме единодушни за оставката на Валери Жаблянов

Паметникът на Алеко – още и още

Карикатура: Иван Кутузов-Кути

Успешният проект e положителен прецедент

София хубавее, твърдят старите столични кучета. И хейтърите си прехапват езика. Към големите проекти, които ни качват на метрото или ни разширяват дъгите по Околовръстното, скромно се приютяват малки сполучливи идеи. Ако проектът за паметник на Алеко на бул. “Витоша” е малък. Голям е. Десетки столичани от разни възрасти спират, гледат, покланят се, усмихват се и снимат. От сутрин до вечер. Че и по тъмно, понеже бронзовата композиция е естествено осветена от уличен фенер. Слава Богу, не му светят очите. И копчетата дори.

Отлична идея на Столичната община. След естествени дискусии и сблъсък на идеи се взе най-свежото решение. Скулпторът Борис Борисов и арх. Пламен Цанев – плюс екип – създадоха не само сполучлива атракция. Създадоха уважение към писателя, знак на почит. С респект и леко намигване. Цветя, цветя дъхтят пред тяхната находка. При това елегантно, естествено вписана в бул. “Витоша”, който става все по-хубав, по-жив, по-артистичен.

Някога млади архитекти оприличиха реконструкцията на “стил боза”, главният тогава архитект Петър Диков горчиво се усмихна, кметството замълча. Времето напълни булеварда с глъч и живот. Е, заработват нови идеи. Процесът е действащ. Следват още фасадни картини, нови заведения, стимулират се галерии, книжарници, артистични подиуми. “Витоша” май ще стане спектакъл на открито, сцена на неформални трупи, на пърформънси, изложби под небето, танци и китари, младежки шарении. Е, няма как – хейтърите пак ще се правят на експерти. Пак ще ни пробутват боза.

Успешният проект на Алеко се явява положителен прецедент. Пример за продължение. Повод за още материална история. Още култура на паметта. Защо от “Патриарха” в посока “Света Неделя” не се появят още фигури на други бележити българи? На пресечката на булеварда със “Солунска” например е последният дом на Яворов (отива във вечността през 1914 г., знаем как). По соца беше планирано тази сграда да се събори, за да се вдигне офис на “Кореком”. София изтръпна. Журналисти от в. “Отечествен фронт” спасиха последния дом на поета. Битката продължи три години (до 1978-а), когато съратници на Тодор Живков проумяха нелепостта на планираното срутване. И го отмениха. Вестникът спечели – спечели повече столицата, уважението към духа, колкото и патетично да звучи.

Днес четем на фасадата паметна плоча. Ето едно значимо място за поредна бронзова скулптура. Как да изглежда тя, кои още велики съграждани да извисим, е работа на столичните общинари. Зам.-кметът по културата е достатъчно опитен, има управленски умения и знае как да ползва експерти, комитети, настоятелства, творчески съюзи, за да се вгледа в повече идеи, да удовлетвори повече иновации. Концепцията булевардът да се превърне в алея на знаменити българи естествено трябва да мине през кметството, да влезе в програма, да отрази обществени нагласи, да ползва опита на модерните столици, както и достатъчния капацитет на съвременни експерти – творци, управленци, градостроители. Вероятно и новият главен архитект Здравко Здравков ще излезе с публична позиция. Защото тази идея е рискова. Може да бъде опорочена от партийни критерии, които ще отбият предложенията на специалистите. Този е наш, този не е!

Работа на специална комисия ще бъде на кого да се възложи продължението. Пак на майсторите Борис Борисов и арх. Пламен Цанев или на други екипи. Дали пък няма да се стигне до разностилие? Това е само един от многото въпроси.

Добрата идея може да се превърне в кич. Може вместо поклон към делото на великите да предизвика отрицание. Така и така бул. “Витоша” се оказа любима закачка в мрежите. Но пък, ако се хващаме на тоталното отрицание, ще си живеем в мрежите. На неосъзнатото нищо. На осъзнатото непродуктивно хейтърство. Паметникът на Алеко удари в муцуната тази пасмина от коментатори.

Творбата на Борисов/Цанев попадна в още един щастлив шанс – в подредено околно пространство. За разлика от композицията на братя Славейкови, която малки и големи прегръщат, кефят се, правят снимки и селфита. Площад “Славейков” се оказа тесен за внушението на авторите. Няколкото проекта на кметството за реконструкция все удрят на камък. Кой знае защо столичните чиновници се боят от протести. Боят се да въведат нова концепция в средата. Нова хигиена. За жалост този остров на книгата не е модерно градско уравнение между потребност и визия. Той е мръсен, неугледен, склад за кашони, талашитени маси. Фонтанът убиец е още под ламаринен покрив. Грозен тенекиен капак.

Търговците не създадоха храм. Дори след вечерното прибиране на стоката в близките мазета площадът продължава да носи белезите на неуважението към града. Продавачите оставят след себе си смет и непукизъм. Дървени конструкции за навеси, наранени книги, картони и други амбалажни съоръжения. А отсреща продават и боза! Минаващите през площада задължително наблюдават как се хранят продавачите. Гледката става още по-жива, още по-одухотворена.

Същата загрозяваща практика цапа градинката зад Военния клуб. Раната разнася воня няколко години под носа на кметството и храм-паметника “Св. Александър Невски” (любимия на архимандрит Дионисий). Така наречените антиквари предлагат стока за туристи, рядко за ценители. Предлагат кич, фолклорни заврънкулки, занаятчийски сувенири още от времето на “Балкантурист”. Сергиите не предлагат качество. Най-малко почит към святото място, където са разположени.

Възникнал спонтанно, понасъбрал одобрение в ранните години на демокрацията, този пазар на имитациите с всяка година доказва, че е чужд на града. И той като братята от площад “Славейков” не направи усилия за повече хигиена. Превърна се в сборище от сергии, брезенти, найлони и други материи на нехайството. Потъна в собственото ни неглиже. Не предложи нищо, което смислово да ги въведе в околното пространство. А предлага снимки на архимандрит Дионисий! Тази най-актуална хрумка е несъмнено рожба на Светия синод, чиито покои са на метри от сергиите. Бърза реакция на търговците. Пак доказаха, че не са в храма.

Паметникът на Алеко е знаков по още една причина. Той е в чиста среда. Общува с хората. Не е на пиедистал. Не е ограден с метални прегради. Като Съдебната палата например. Каква прекомерна грижа за живота на съдебната власт! Истински естетически плесник на фасадата.

Ако столичният чиновник не придобие малко повече обич към града и малко повече управленска смелост, хейтърите ще продължат да произвеждат боза. Дали пък на столичния чиновник не му трябва по-категорична злоба?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете