Всички президенти са били издигнати от големите политически партии

Първанов показва самочувствие, но Хераклит е казал: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.”

В бурната политическа пролет на 2016 г. най-неочаквано се очерта ярък ляв сюжет. Почти никой не очакваше, първо, конгресът на БСП да завърши със свалянето на действащия лидер, което не се беше случвало от 1991 г., а после АБВ светкавично да напусне управлението. Пряката зависимост между двете събития може да се оспорва, но не и връзката им. Особено в светлината на скоростта, с която вицепремиерът, заместник-министрите и областният управител на АБВ подадоха оставки дни преди да се събере висшият форум на младата им партия - националната конференция, упълномощена да взема подобни важни решения.

Ажиотажът около конгреса на БСП отмина и във фокуса на вниманието застана партията на бившия президент Георги Първанов. Под лозунга „Време за действие!” около 800 делегати на Втората национална конференция на АБВ бързо, само за няколко часа, без спорове и разгорещени дискусии приеха с пълно единодушие резолюцията „За ново качество на политическия живот, за нов хоризонт пред България“, състояща се от две точки. Първата потвърди вече станалото - излизането от властта, а втората постави задачата възможно най-бързо да се потърси съдействието на други „леви, центристки и патриотични” сили за обща кандидатура за президентските избори, която да предложи „алтернатива на сегашния модел, образ и политическото поведение на президентската институция”.

Няма да се заяждам на дребно с въпроса дали „сегашният модел” включва само настоящия президент или и предишни. По-важно ми се вижда друго - вярата във възможността на една малка партия да спечели първия пост в държавата. Тя беше категорично заявена от неоспоримия лидер на АБВ Георги Първанов с думите: „Може на първия тур да сме втори, но със сигурност на втория тур ще сме първи!” Изненади винаги са възможни, но все пак искам да припомня, че в демократичната история на България не е имало случай кандидат за президент да бъде втори на първия тур, а след това да излезе пръв на втория - Желю Желев през 1992 г., Петър Стоянов през 1996 г., самият Първанов през 2001 и 2006 г., както и Плевнелиев през 2011 г. водеха още на първия тур, а на втория само потвърдиха или разшириха преднината си.

Да не говорим, че всички досегашни президенти са били издигнати от големите политически партии, а подкрепата на по-малките им е била необходима, но не и достатъчна сама по себе си. Не е случайно и това, че ДПС, за което се говори, че без неговата подкрепа не може да се избере президент, никога не е издигало собствена успешна кандидатура, а винаги на втория тур е подкрепяло бъдещия победител. И така до 2011 г., когато този модел приключи.

Ентусиазмът на АБВ за предстоящите президентски избори минава през предложението за създаване на нова коалиция, мотивирано с твърдението: „Създадохме си имиджа на стабилен партньор” на зам.-председателката на ПГ на АБВ Мариана Тодорова. Любопитно е само това, че то идва точно след като АБВ едностранно напусна предишната коалиция.

И още нещо прави впечатление. Веднага след като излезе от властта, АБВ обяви курс за завръщане в нея. И то не само в президентската институция, а както личи от думите на втората по значимост фигура в партията Ивайло Калфин въобще във властта. Само така може да се разбира изказването на довчерашния вицепремиер: „Целта на АБВ е да бъде траен и, надявам се, значим фактор в политиката, което значи да присъства във всички органи на управлението.”

Ясно изразената цел - властта: първо президентската, но и всякаква друга, няма как да не предизвика сравнение с конгреса на БСП, провел се седмица по-рано. Вярно е, че едното беше конгрес, а другото конференция, но може би точно заради тази разлика едно от решенията на АБВ е да смени името на своя висш форум и отсега нататък той да се нарича конгрес. Това не е желание за връщане към партията майка, а по-скоро стремеж към повишаване престижа на АБВ.

Разликите между двата висши форума на най-значителните леви партии са много повече от приликите. Те произлизат от състоянието им. БСП е най-голямата опозиционна партия, но затова пък откъсната от властта на практика от 2009 г. (въпреки краткотрайното, но твърде кризисно правителство на Орешарски). Властовият глад предизвиква голямо напрежение сред апарата и партийните кадри, което видяхме добре при конгреса на БСП. Тогава споровете формално бяха за търсене на левия опозиционен облик на партията, но всъщност се водеха между финансовите групи по интереси. Затова в центъра беше спорът за председателския пост, за който имаше много кандидати, но около две основни позиции - БСП да се бори за леви ценности или за важни държавни постове. Плачевните резултати от дейността на БСП през последните две години показаха, че първото без второто не става, а има всички шансове следващите месеци да докажат, че и второто не става без първото. Така или иначе никой не обърна особено внимание на предложените документи с ясно изразен ляв профил, които за разлика от предишни конгреси бяха приети скоростно и без дискусии. В БСП конгресът не реши, а само постави въпроси, на които тепърва новото ръководство трябва да търси отговор.

Ситуацията в АБВ е съвсем различна - като носителка на чистия прагматизъм тази партия се възползва от раздаването на картите след изборите от 2014 г. и влезе във властта с немногобройни, но добре разположени кадри. Близостта до властта (до вчера и в перспектива) придаде много по-организиран характер на конференцията, на която беше отделено време и за приветствията на всички политически гости независимо от тежестта на партиите им.

Двата форума бяха с почти еднакъв брой делегати, но БСП проведе своя в най-голямата зала на НДК, с огромен брой неофициални гости, без официален президиум и в продължение на два дни, докато АБВ го направи в неголяма зала, с добре аранжиран президиум, в рамките на няколко часа, с много официални гости, сред които Йордан Цонев не пропусна да припомни ролята на ДПС в президентските избори.

При АБВ никой не говори за теория, а само за това кога и как да бъдат издигнати кандидатите за президент. Въпросът е толкова важен може би и защото в малката кадрова партия АБВ има поне двама вече участвали в състезанието за този пост, единият от които два пъти е успявал, а на другия само 165 хиляди гласа не му достигнаха да го направи. Това несъмнено дава самочувствие. Но още в древността Хераклит е казал: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.”