Пингвински радости на сцената на кича

И тазгодишната победа на Украйна е политически акт: певицата Джамала е татарка, песента и? е посветена на изселването на кримските татари.

2016 година ще остане като политико-естрадна победа на Киев над Москва

Всички песни звучат еднакво блудкаво, като крем брюле, приготвен в баничарница

„Поли! Поли! Поли!“ С такъв крясък влетя в студиото на „Денят започва с Георги Любенов“ настоящата председателка на СЕМ Мария Стоянова. На стола подскачаше досущ мадагаскарски пингвин, но не главнокомандващият Скипър, по-скоро приличаше на леко глуповатия Редник (Private). Редник изпада във възторг от еднорози, Мария Стоянова в лицето на Поли Генова сякаш яхаше един. Триумфиращата ѝ езда бе причинена от четвъртото място на българската певица в поредния конкурс на „Евровизия“. От 42 участващи страни не е зле, макар че не съм много сигурен доколко този конкурс, окъпан във феерия от кич и безвкусица, е нещо копнежно. Но масите обичат кича - пресмята се, че над 100 милиона го зяпат с плазмен плам.

„Евровизия“ стартира през 1956 г., настоящият конкурс е 60-и поред. Значи юбилеен. Започва най-напред със седем участници, днес са 6 пъти повече. Успехът е неоспорим: „Евровизия“ е сред най-дълго просъществувалите телевизионни шоута. Някогашният социалистически лагер - поблазнен от лаврите и шумотевицата, дори се опита да организира алтернатива през 1977 г., наречена „Интервизия“. Начинанието обаче се проваля, върви само до 1980 г. Имат тогава по-тежки грижи партийците, „Солидарност“ набира сила. Политика ражда „Интервизия“, политиката я убива: тя е плод на сключения през 1975 г. в Хелзинки „Заключителен акт на съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа“, известен като Хелзинкско споразумение. Актът закрепва европейските граници, установени след Втората световна война, тоест сферите на влияние се запазват неприкосновени и Източна Европа сякаш во веки е хвърлена в орбитата на Съветския съюз. Но комунизмът е омекнал значително, „поцелуйкото“ Брежнев гледа да не прави нищо, щото може непоправимо да разглавичка системата. Споразумението е използвано от дисиденти за създаване на комитети по човешките права. Още на следващата 1976 г. 11 души основават „Хелзинкски комитет“ в СССР. Сред тях е и Елена Бонер, втората съпруга на акад. Андрей Сахаров. Подобни комитети са организирани в Чехословакия (1977), в Полша (1979), докато накрая по идея тъкмо на Сахаров във Виена е учредена международната организация за защита на човешки права „Хелзинки уоч“.

Властващите режими обаче имат друго разбиране и с „Интервизия“ се опитват да имитират лъскавия и примамлив Запад, демонстриран на „Евровизия“. Участват всички социалистически държави + Финландия и Югославия, които като необвързани играят и на двете естради. Фестивалът върви в Сопот, Полша - място добре известно на меломаните с провеждания още от 1961 г. там музикален фестивал.

Разказвам това, за да е ясно защо „Евровизия“ не е някакво си само лъснато поп шоу, а по-скоро геополитическо съревнование. Вземете гласуванията: не се обявяват имената на отделните изпълнители, обявяват се страните, които представляват. Затова не е странно, когато чужденци пеят от името на някоя държава. Цяла Южна Корея стискаше палци за „австралийката“ Дами Им не заради друго, а защото са сънародници. Изпъква държавата, не изпълнителят; вотът на зрителите в отделните страни следва повече политически симпатии, отколкото артистични предпочитания. Впрочем за артистични предпочитания нека не говорим - не знам за вас, но на мен всички песни ми звучаха еднакво сладникаво и блудкаво, като крем брюле, приготвен в баничарница. Песните нямат никакво значение - Беларус винаги поставя на първо място Русия, Грузия никога. Ясно защо: с Тбилиси Москва воюваше, докато без нейна помощ Минск ще се срине по очи. То, ако погледнем, и тазгодишната победа на Украйна е политически акт: певицата Джамала е татарка, песента ѝ е посветена на изселването на кримските татари. Да, да, същият Крим, който руснаците обявиха за „наш“. И си навлякоха освирквания от публиката на „Евровизия“ и предишната, и по-предишната година. Заради лошия имидж Москва ровеше земята, за да спечели сегашния конкурс, но уви! - геополитиката не прощава дори когато подскача на подиум, претрупан с дим, фойерверки и други финтифлюшки.

Всъщност не съм докрай справедлив - има страни, сред тях и България, на които тези тънки, а понякога и дебели геополитически сметки не окупират сърцата им. Българските представители например редовно са игнорирани от руснаците, но това не пречи да им даваме всеки път точки. Поли Генова например получи и от руската публика, и от руското жури тлъста 0. Но ако си дадем сметка за представянето ѝ, излиза, че от страните членки на ЕС България е най-напред, всички други от общността са след нас. Най-близо е Франция - 6-а. Може би поради това страните от Западна Европа, особено основателките на конкурса, които също се стремят да оценяват артистичност и естетичност, а не политика и пристрастия, настояха да се промени регламентът на състезанието. Западняците усетиха, че „Евровизия“ се превръща в борба на идеологии - евразийството против либерастите, и опитаха, ако не да елиминират, поне да минимализират щетите. Въпреки това 2016 г. ще остане като политико-естрадна победа на Киев над Москва. Украинците сигурно са в еуфория, макар че дали си първи или не на „Евровизия“ с нищо не помага държавата ти да бъде правова, просперираща, честна. Триумфът на Джамала едва ли ще смъкне нивото на корупция в Украйна, както няма да смъкне българската корупция четвъртото място на Поли Генова. „Евровизия“ е премерване на политики и симпатии, не на социално-икономически постижения - неслучайно, когато през 2013 г. Азербайджан не гласува за Русия, външният министър Сергей Лавров се ядоса здраво, назова случката „скандал“ и спешно привика колегата си от Баку за обяснение. В резултат президентът Илхам Алиев нареди повторно преброяване на гласовете с желанието поне малко да умилостиви Големия руски брат. Особено обидени бяха руснаците след победата през следващата 2014 г. на Кончита Вурст (или Томас Нойвирт), пееща за Австрия. Тогава Владимир Путин директно се обърна към Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан с идеята заедно да възстановят „Интервизия“. В този смисъл „Евровизия“ е сблъсък на политически ценности на сцената на кича, затова всеки пренебрегнат тъкмо заради изповядваните от него ценности жестоко се засяга. Нищо чудно след провала на Сергей Лазарев Русия наистина да спретне свой конкурс, та винаги да си го печели.

Чудя се обаче, гледайки вота на българите, дали ние няма също да участваме? Най-малкото за да доставим отново пингвинска радост на Мария Стоянова, тази добра жена…

Коментари

Задължително поле