Проф. Николай Овчаров - Търсачът на минало

Снимка: Денислав Стойчев

Арехеологът представи последната си книга „Цар Иван Шишман - защитникът на отечеството“. Това е първото голямо изследване около българския владетел, което изцяло преобръща представите за него и разкрива неподозирани досега факти от историята на България.

„Аз не мечтая, аз правя“. Така казва за себе си най-видният археолог у нас проф. Николай Овчаров, който стои зад повечето значими разкрития в България, и не само, повече от три десетилетия.

Любовта към търсенето на минало и любопитството към света Овчаров, наричан българският Индиана Джоунс, носи в гените си. Наследява ги от родителите си, покойният вече проф. Димитър Овчаров – прочут археолог и изкуствовед, и майка си Мария Овчарова, историк и изкуствовед. И до днес си спомня как още на 3-4 години си е играел в руините. Семейството някак естествено определя пътя му и още от малък винаги е знаел, че трябва да продължи пътя на баща си. Единственото му колебание е на 18 години, когато иска да кандидатства в Художествената академия и да се насочи към рисуването, спомня си с усмивка Овчаров. Страстта му към търсенето на история обаче надделява и предопределя живота му. Със сигурност решението, което дванайсетокласникът тогава взима се оказва най-правилното в живота му, благодарение на което зад името на Овчаров днес стоят повече от 300 научни труда, от които над 30 монографии. Автор е на седем книги, в които описа пътуванията си по екзотични места, а в момента пише и осма.

Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Успешно продължава делото на баща си на обекти като Велики Преслав, крепостта „Урвич” край София, и много други, но оставя и собствена следа с много значими открития. Той е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникалните епископски златни одежди и проучен средновековният манастир „Св. Йоан Продром” в Кърджали.

През 1980 г. заминава на конференция в Полша и попада в най-бурното време и всичко, което за българите тогава изглежда „страшно за говорене”, той го вижда с очите си. Следват експедиции в Русия, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия и Черна гора, Македония. Изнасял е доклади и лекции в САЩ, Франция, Германия и още над 10 държави.

Най-големият връх в археологическата му дейност обаче е разкриването на скалния град Перперикон, по който работи вече повече от 15 години и през това лято проучванията продължават с близо 5 млн. лева по спечелени европейски проекти. Тази година освен в скалния град и крепостта Урвич екипите на проф. Овчаров ще работят и на средновековния град край Търговище – Мисионис, където също продължава делото на баща си.

Професор Овчаров казва, че именно това, че успява да завърши започнатото от баща му го прави щастлив. Категоричен е обаче, че всички неща, до които достига са му скъпи. Убеден е, че мисията му е не само да копае, но и да превръща разкопките в туристически атракции. Казва, че това което най-много го зарежда са пътуванията. Освен по най-красивите и закътани кътчета на родината, професорът обикаля и целия свят. Посетил е над 54 страни, и много от пътуванията си превръща в пътеписи. Последното голямо пътешествие, за което разказва в поредната си книга е до Индокитай, а вече с нетърпение очаква да види следващата набелязана дестинация – Мексико, по стъпките на майте. Като една от сбъднатите мечти на Овчаров, който е и член на Ордена на тамплиерите е пътуването му до Израел. Казва, че когато се върне назад, често е срещал завист от колегите си, но погледът му винаги е насочен напред.

Старинни монети пренаписват историята

Вчера проф. Николай Овчаров показа и серия от български и турски сребърни монети от XIV в. които променят представата за хода на османското завоевание по това време. Чрез изображенията и датите по тях става ясно, че Цар Шишман, който е смятан за слаб владетел, погубил България, всъщност е водил истинска битка за нея през периода 1388-1395 г.

Други монети, които са купени от аукцион, пък разкриват могъществото на България по времето на цар Иван Асен Втори. Оказва се, че той е завладял и Солун след битката при Колкотница през 1230 г. Тогава страната ни е достигнала мощ и влияние, надминаващи дори Златния век при Цар Симеон. По това време целият Балкански полуостров, с изключение на малки части около Констнтинопол са били българско владение.

Другите за него:

Изключителен разказвач на истории

Изключителен потомствен археолог, който го носи в кръвта си. Животът му е ясен. Един от много сладките разказвачи на истории, който показва красотите на България и й прави успешен пиар. Такива хора са много полезни.

Министърът на културата Вежди Рашидов

Популяризира културното наследство

Неговата активност по отношение на популяризиране на културното наследство на България е похвално. Един от най-видните археолози и изследователи. Книгата му за цар Шишман е най-значимият труд, правен някога по темата.

Иван Гранитски – директор на издателство „Захарий Стоянов”

Упорито преследва целите си

Не е лесен характер. Упорито и последователно преследва целите си и това му печели и неприятели. Никой не вярваше, че „Перперикон“ ще стане това, което е днес. Но победителите не ги съдят накрая.

Доц. д-р Бони Петрунова, зам.-министър на културата

Завидна енергия и широки познания

Човек със завидна енергия и чувство за откривателство, за ценни неща от националната ни памет. Има широки познания и въведе много нов и забравен материал в нашата история.

Историкът проф. Д-р Пламен Павлов

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи