Водят се тайни преговори за широк преходен кабинет, в който опозицията да вземе ключови министерства

ОХРИД - СОФИЯ

Хич не ми искаше да слагам това заглавие с „мъгла“ в него, когато ще пиша за политическата криза в Македония. През празничните дни заведох внуците си в Охрид, беше слънчево, топло и приятно пролетно майско време - такова, каквото харесвам там. Срещнах се с приятели - с някои преднамерено, с други случайно по „корсото“ или около пристанището, доста от тях дошли от Скопие да прекарат неделния ден в Охрид. Такава е македонската практика - имаш ли свободно време, бягай край езерото.

На мене ми беше весело, но на събеседниците ми - не. Независимо от това каква позиция заемат, всички бяха притеснени от ситуацията в страната и най-вече от липсата на ясна перспектива как ще се излезе от кризата. Тревогата се засилва и от липсата на достатъчно публична информация дали политиците търсят пътища за компромис, или продължават да стоят в партийните си окопи и оттам да засипват хората с дезинформация, интриги и откровени лъжи.

Нали ви казвам - мъгла. За нея допринасят и представителите на международната общност - резидентни, тоест, които са на работа в Скопие, или гастрольори, които идват, срещат се в пълна тайна с местните и в строго мълчание си отиват. Като Йоханес Хайндл, специалния пратеник за Македония на германския министър на външните работи Валтер Щайнмайер. Преди две седмици дългогодишният дипломат пристигна в Скопие, срещна се с когото трябва от политиците край Вардар и си замина в пълно мълчание. Щял да дойде отново с идеи за изход от кризата и тогава щял да говори. А назначаването на Хайндл за специален пратеник в Скопие бе прието като знак, че най-силната държава в ЕС - Германия, като израз на своята загриженост за състоянието в Македония и в района на Западните Балкани определя специален свой човек, при това с дългогодишен опит в подобни ситуации, да предложи решение. Пък и да спаси, до известна степен, реномето на Европейския съюз след провала на идеята на еврокомисаря Йоханес Хан и трима евродепутати да съберат на една маса във Виена лидерите на четирите основни македонски парламентарни партии.

Миналия четвъртък Хайндл пристигна в Македония, проведе поредица срещи в пълна тайна, на тръгване процеди през зъби няколко стандартни фрази за нуждата от отговорност на политиците пред страната им и си тръгна. Очакваното решение за изход така и не стана ясно. Поне публично. Кой знае, може би и така трябва. Дори първият министър на външните работи на независима Македония Денко Малевски, сега професор по международни отношения в Скопския университет, по повод „мъглата“ бил казал: „Британците, които имат вековен опит как се управлява държава, имат поговорка, че по-опасна от тайната дипломация е само явната дипломация.“ Тази британска максима е двойно по-валидна за държава като Македония, където неформалните връзки са по-ефикасни от официалните и където всеки с всекиго е бил в една детска градина или е търкал една и съща училищна скамейка или студентска банки, или просто е роднина или приятел. Махленска работа.

А иначе в Скопие станаха странни работи, които задълбочиха юридически още повече политическата криза. Уж нямаше никакво правно основание за свикване на парламента, но все пак той се събра на извънредно заседание и гласува да отложи изборите от определената за целта дата 5 юни. И за да стане кашата още по-пълна, с гласовете на депутатите от управляващите ВМРО-ДПМНЕ и ДСИ (Демократичният съюз за интеграция) на Али Ахмети приеха оставките на министрите от опозицията - двама на брой, и на няколко заместник-министри, вкарани във властта с договореностите от Пържино. Със същото решение на освободените места бяха върнати предишните министри от ВМРО-ДПМНЕ - на вътрешните работи Митко Чавков и на социалната политика Диме Спасов. Логиката на това решение бе, че щом няма да има предсрочни избори, няма нужда от временно или „техническо“ правителство, което да ги организира. Даже се заговори, че и Никола Груевски, подал оставка на 15 януари с оглед на изборите на 24 май (тогава!) също може да се върне начело на коалиционния кабинет и да чака нова дата за вота. Оттук и повторение на цялата конституционна процедура - оставка, служебен кабинет за подготовка и провеждане на изборите и така нататък. От своя страна новият стар министър на вътрешните работи Митко Чавков върна на работа всички отстранени началници на управления и служби, които временният министър Оливер Спасовски от опозицията беше уволнил. Така изпълнителната власт придоби онзи вид, който имаше преди януари тази година с изключение, че премиер е апаратната креатура на Груевски - Емил Димитриев, а не самият Груевски.

Демагогски погледнато, опозицията би трябвало да бъде доволна. Едно от нейните основни искания - изборите от 5 юни да бъдат отложени, бе изпълнено. Но това бе направено по начин, по който номинално да се покаже, че Груевски, въпреки че формално е извън нея, няма никакво намерение да предаде лесно властта. И че ще продължи да създава представата, че действията му са законни и правно обосновани, поне доколкото това е възможно. Още от началото на кризата това очевидно е неговата линия - да се намери политическо решение за изход чрез избори, които той и неговата партия да спечелят, и тогава да се търси юридическо решение на обвиненията на опозицията за злоупотреба с властта и огромна корупция, които имат основания до голяма степен. Още повече че е публична тайна неговото влияние и дори контрол над съдебната власт. Докато чрез непрекъснатото настояване на отлагане на изборния ден вече на два пъти - 24 май и 5 юни, опозицията иска първо правно решение - обвинения и присъди против Груевски и обкръжението му на основата на изнесените подслушани телефонни разговори, и едва след това политическа победа на парламентарни избори. Когато и да са те. Затова лидерът на Социалдемократическия съюз и на опозицията Зоран Заев, пък и протестиращите из цяла Македония, вече месец и половина дават подкрепата си на Специалната прокуратура, която според договореностите от Пържино през юли миналата година бе създадена тъкмо за да разследва злоупотребите и корупцията по върховете на властта. Но май от прословутите договорености в резиденцията на посланика на ЕС в Скопие в квартал Пържино остана само това - Специалната прокуратура. Всичко друго потъна някъде между правното основание и политическата целесъобразност.

А че се водят някакви преговори, това е факт. Тайни, но се водят. Представителите на четирите основни парламентарни партии се срещат, за да оформят рамката на широко правителство - експертно, техническо или с минимално политическо участие, но широко, с участието на опозицията, разбира се, което да поеме властта и да разчисти ситуацията до нова дата за избори. Македония вече има подобен прецедент през 2001 г. по време на тогавашната криза в страната. Но както ми потвърдиха мои събеседници, проблемите са два - първо, искането на опозицията да поеме ключовите министерства в бъдещия широк кабинет и най-вече на МВР, разбира се, и второ, президентът Георге Иванов да отмени помилването на пакета от 56 души. Самият Иванов тези дни пък заяви, че ако се наложи, пак би направил това, което направи.