Единственият начин да се противопоставиш на пропагандата е да изреждаш хронологично фактите. Само фактите могат да объркат манипулацията. Хората не са глупави и ще подредят пъзела. Дори да не са образовани, пак ще усетят кое е лъжа, кое - истина.

Популярната напоследък „хибридна война“ е съчетание - традиционно водене на война, подпомогнато преди, по време и след това чрез управление на публичните нагласи чрез средствата за масова информация. Целта винаги обаче е една и съща - налагане на воля.

Ако войната между Русия и САЩ на бойното поле „Украйна“ имаше емблема на хибридната война, тя щеше да се казва Надя Савченко.

В средата на седмицата украинската Райна Княгиня бе помилвана от президента на Русия Владимир Путин и бе разменена срещу Евгений Ерофеев и Александър Александров - осъдени за незаконно пребиваване в Украйна и участие във въоръжения конфликт в източната част на страната. Докато двамата руснаци, родени в Украйна (все пак), бяха посрещнати единствено от семействата си в Москва, Савченко се превърна в знаме, в световна новина. Украинците тепърва ще се чудят какво да правят със своя герой, но за това след малко.

Савченко е родена за символ на украинската съпротива срещу руската заплаха. Казва се Надежда, жена, със сини очи, герой от войната. Казват, че е пилот. Крилата на надеждата - прекрасен етикет за пропаганда, за знаме. Но не е истина. Тя не е пилот. И когато по нейно решение убиват две момчета от руска телевизия, е била на земята, а не във въздуха. Била е в калта, ако сме точни.

Надя е мъжко момиче. Спортист, шампион по борба свободен стил. От малка мечтае да стане пилот, но това не й се удава - не е ясно защо. Все пак тя подписва договор с Транспортни войски като радист. Следва в университета литература. Железничарството не е в синхрон с духа й и тя подписва договор в 95-а въздушнопреносима бригада в Житомир. През 2005-2006 г. е на мисия в Ирак, където патрулира наравно с мъжете. След като получава диплома от университета, отново пробва да стане пилот, но в крайна сметка става щурмовак. Това е „пилот“, дето не управлява самолета, а оръжията. Така тя прави близо 200 часа във въздуха с Ми-24 - щурмови хеликоптер. И толкоз. След това не й подновяват договора, въпреки че е със звание старши-лейтенант. Не е ясно защо.

Може би едно нейно участие в телевизионното шоу „Битката на екстрасенсите“ дава отговор. Все пак в авиацията имат нужда - без изобщо да звучи странно - от хора, стъпили здраво на земята. Но това все пак е моя субективна оценка.

Савченко се записва като доброволец към 24-ти щурмови батальон „Айдар“. На практика това е паравоенно формирование, което официално се води към Министерството на отбраната на Украйна. „Айдар“ върши мръсната работа на терен.

По време на една от операциите по прочистване на терена край Луганск от „зелените“ (така наричат руските доброволци в Украйна) Савченко е на предните позиции, което, ако бъдем буквални, се нарича артилерийско разузнаване. Тя подава координатите на вражеските субекти на командира.

В онзи фатален ден - 17 юли 2014 г., Савченко забелязва група журналисти, които отразяват поредния бежански поток от фронта към мирните територии. Тя лично подава целта на артилерията. След минута минохвъргачен обстрел засипва колегите. Една от мините е пряко попадение върху екипа на Радио-телевизия Русия. На място загива звукооператорът Антон Волошин - на 26 години; журналистът Игор Корнелюк, на 37 години, издъхва малко по-късно в болницата.

Малко по-рано двамата предават поредица от репортажи, които показват чистка на местното население от „Айдар“. Доказателства за тяхното твърдение така и няма.

И оттук започва голямата пропаганда. Скандалът с убийството на журналисти, при това целенасочено, придобива огромен размер. След взаимните обвинения става ясен и основният „поръчител“ - Надежда Савченко.

Адски неясно е как изведнъж Савченко и още няколко нейни бойни другари попадат в плен на сепаратистите и как изведнъж тя се оказва в Русия. Самият президент Путин твърди, че е недопустимо която и да било държава да преследва индивиди из целия свят, пък били те и врагове на държавата. Практиката на Кремъл го опровергава - достатъчно е да проследим какво се случи с чеченските бунтовници, преследвани из целия свят и ликвидирани безмилостно.

Савченко обаче беше изгодния избор на Киев за знаме на съпротивата. „Лейди Смърт“ бе припозната от бившия премиер Юлия Тимошенко - „Газовата принцеса“, за свой човек. Тя издигна Савченко за народен представител и днес вече освободената айдарка е законно избран депутат, член на украинската делегация в ЕС. Голям проблем.

Докато течеше разследването и делото срещу Савченко в Москва, се случи и нещо много интересно. Двама руски граждани - Евгений Ерофеев и Александър Александров, са заловени и обвинени в нелегални действия на територията на Украйна. За разлика от положението на Савченко, на която са разрешени всички полагащи й се по закона права, включително достъп на всички възможни неправителствени организации до нея, на двамата руснаци това е забранено. Смразяващ е и случаят с техния адвокат, който е отвлечен, изтезаван и след това брутално умъртвен. Те също са осъдени, както и Савченко.

Не е ясно защо украинката така бързо бе помилвана. В Русия не си падат много по милосърдието, но Русия постигна много с това дело. Савченко сама призна, че е убивала и ще убива. Сама се призна за виновна и за смъртта на журналистите. Дори пред очите на наблюдателите тя е компрометирана като личност.

Сега обаче трагедията предстои, защото Савченко е праволинейна в своята вяра като войник срещу Русия. Тя иска война, тя не иска предатели в украинската Рада. Ей богу, това е голям проблем за управляващите в Киев.

„Украинският парламент трябва да бъде съставен от истински герои. Все още не знам как може да бъде постигнато това, но ще положа всички усилия“, заяви депутатът Савченко и добави: „След като сега съм в парламента, думата ще имат онези, които могат.“

Самата тя тепърва ще разбере колко предатели е имало зад гърба й, докато е воювала за родината си. Има и голяма вероятност мнозина от властта да я искат не там, а в руската тюрма.

„Героите на Украйна не трябва да умират. Много изгодно е, когато героите умират, лошо е, когато са живи“, пророчески казва мъжкараната.

Огромната кампания, която Киев организира в защита на Савченко днес ще бъде плащана... от Киев. Москва свърши своята работа, горещият картоф сега е в ръцете на Украйна. Пак.