На 21 август 2019 да почерпят

Българин стана 7-и на световното по плуване

Испания прати военен кораб в Лампедуза, за да ескортира съд с мигранти

Сирийската армия блокира турски наблюдателен пункт

Роман Безяк: „Лудогорец“ е фаворит, но „Марибор“ не е за отписване

ТЕЦ „Бобов дол“ изгаря по 93 тона боклуци на денонощие

Русия показа най-новия си разузнавателен дрон (ВИДЕО) „Алтиус-У“ се управлява чрез спътников канал

Орлин Павлов в дует с Михаела Филева Записват песен към филма „Завръщане”

Хеликоптер се разби в Гърция, загинаха трима души

Сълзотворен газ, палки и водни оръдия срещу кюрдски демонстранти в Турция

Предлагат разредена белина като лекарство-чудо

Беларускиня с дебют в каяка за България

Меркел: Търсим решение за ирландската граница, без преразглеждане на споразумението за Брекзит

Втора клада под „Струма” готова да лумне всеки момент Планина от пластмаси продължава да е струпана на метри от обгорелите колони

Бундесбанк: Разликата между „старите” и „новите” членки на ЕС намалява

Заиграването с референдума измества президентските избори

Парламентарното мнозинство прехвърли топката на Конституционния съд

Партиите се опитват да се договорят за парламентарните избори през идната година

Решението на президента Плевнелиев да не се кандидатира на предстоящите президентски избори маркира нова фаза в развитието на партийното противопоставяне. Полето, в което партиите търсят пространство за позициониране се определя от промените в Изборния кодекс; референдума или референдумите, които ще се проведат с президентските избори и набиращата отново сила тема за бежанците и имигрантите. Без да са лансирали своите кандидати за изборите, повечето партии се опитват да се договорят не за президентски, а за парламентарни избори през следващата година.

Президентът сезира Конституционния съд, но изглежда че ще се съобрази с призива на ГЕРБ да изчака с приемането на поредните промени в Изборния кодекс. Поредното откриване на въпроса за промени в изборните правила, доведе до нови законопроекти, които възпроизвеждат старите непреодолими различия между политическите партии. При тези условия, част от тях ще трябва да отпаднат още на първо четене, за да стане възможно постигането на някакво минимално съгласие. Това, разбира се, ще отвори нови пространства за популистка реторика на тема изборни права.

Промените в Изборния кодекс дадоха възможност на партиите да се позиционират спрямо темата за българите в чужбина. Около критиката към ограничаването на възможностите за реализиране на конституционните права на българските граждани, живеещи зад граница се оформи кръга на политически партии, които ще търсят възможност за пряка конфронтация спрямо кандидата на ГЕРБ за предстоящите президентски избори. Сходно значение на фактор, който определя политическите позиции играе в момента и инициирания от „Шоуто на Слави” референдум.

Тук противопоставянето срещу ГЕРБ няма водещо значение, тъй като мнозинството подкрепи предложенията, оставяйки на Конституционния съд да реши обхвата на въпросите, които ще бъдат зададени.

Партиите, формиращи парламентарното мнозинство предпочитат да не се конфронтират с инициаторите на референдума, разчитайки че Конституционния съд ще изиграе за пореден път ролята на Горна камара на българския парламент. В същото време, за формациите извън парламента, защитата на референдума може да се окаже една от малкото водещи теми в навечерието на президентските избори.

Високият популистки заряд на тези теми насърчи все повече партии да компенсират липсата на свои кандидати и ясна програма за президентските избори чрез подобни съпътстващи теми. В същото време, именно Патриотичният фронт разчете по-правилно популисткия потенциал на темата за ограничаването на възможностите за гласуване в Република Турция и поне засега, тази тема носи ползи преди всичко за ПФ.

ДПС също се противопостави на част от въпросите в референдума, но изглежда че не вижда възможност да извлече пряка политическа полза от тази позиция. Водещата платформа, както за ДПС, така и за ДОСТ остават промените в Изборния кодекс. В хода на цялостната реставрация на позициите на Движението от преди периода на управление на Местан, новият председател Карадайъ заяви, че именно ДПС ще определи следващия президент на Републиката. Това означава, че Движението няма да издигне свой кандидат и дори няма да заяви подкрепа преди първия тур, разчитайки на влиянието си в общото договаряне преди очаквания втори тур на изборите.

Именно спрямо избори в два тура разчитат действията си по-голямата част от опозиционните и пренебрегнатите от управляващата коалиция партии и групи. Изглежда, че всички се опитват да заемат най-подходящата възможна позиция спрямо стратегическия пазарлък, който се очаква преди втория тур. Оттеглянето на Плевнелиев от тези президентски избори ограничи щетите от цялостното забавяне на процеса на номиниране на кандидати. Въпреки това, натискът срещу ГЕРБ за лансиране на кандидати ще продължи, защото по този начин останалите партии могат да неутрализират критиката за собствената си слабост.

Активизирането на БСП по отношение на миграционния натиск има за цел да осигури още малко време, в което новото ръководство да се опита да се справи с натиска на АБВ. Организирането и провеждането на вътрешнопартиен референдум намалява тежестта на провокацията от страна на Първанов, но няма да даде отговор на проблема за невъзможната единна лява кандидатура.

В очакване на решението на Конституционния съд, инициаторите на референдума продължават да разширяват полето, в което предстои да навлезе национал-популистка кандидатура на президентските избори. Изглежда, че амбициите за лансирането на подобен вид политическа заявка, нарастват. Условията изглеждат изключително подходящи, тъй като липсата на отчетливи и разпознаваеми кандидати и демонстрацията на слабост от страна на опозицията, ще позволят на подобен кандидат да стартира късно и да достигне до изборите докато все още може да разчита на подкрепа.

Популизмът е бягане на къса дистанция. Колкото по-къса е пред-кампанията за изборите, толкова по-големи са шансовете на подобна кандидатура да предизвика втори тур на изборите и дори да измести БСП на евентуален балотаж. Перспективата за трето място на социалистите на тези избори е реалистична и никакви вътрешнопартийни съображения не могат да я преодолеят. Освен това, по всичко личи, че печеленето на време с фалшивата номинация на Първанов, всъщност подготвя терена именно за подобна „широка и центристка” подкрепа за подобен национал-популистки кандидат, който да се бори за гласове от лявата периферия.

На свой ред, ПФ ще направи всичко възможно да капитализира постигнатото преимущество в дебатите по промените в Изборния кодекс. Евентуална кандидатура на ПФ, подкрепена пряко или косвено от периферните политически субекти, които се опитва да обедини АБВ, може да се впише успешно в профила на национал-популистки кандидат на предстоящите избори.

Двете последователни решения на Плевнелиев – да не се кандидатира и да сезира Конституционния съд за референдума, заедно с относителната стабилизация на управлението поради липсата на ясно оформена политическа алтернатива, принудиха партиите да определят коалиционните си намерения. Засега изглежда сигурно само това, че очаквайки кандидата на БСП, всички ще продължат да поддържат натиска срещу ГЕРБ за обявяване на тяхната кандидатура за президент.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.