Как незапочналата проверка на прокуратурата извади на показ страховете на задкулисието?

Три седмици. С толкова се наложи да се забави началото на експертната мисия на Европейската комисия, която ще прави анализ на работата на българската прокуратура.

Незначителното отлагане с абсолютно нищо не би забавило работата на четиримата действащи прокурори от Великобритания, Испания, Германия и Холандия, които ще трябва да проучат дейността на българските държавни обвинители и да излязат с препоръки.

Срокът остава непроменен - краят на годината. Техническият въпрос с отлагането обаче незабавно бе употребен, за да се внушат поредните конспиративни теории по адрес на българската прокуратура, която “хич не искала да бъде инспектирана”. Като разпространители на манипулациите традиционно се изявиха Радан Кънев и проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов, както и групата медийни бухалки, собственост на няколко олигарси. Всъщност още на 19 април 2016 г. в. “Труд” прогнозира, че “атаките срещу прокуратурата тепърва ще се увеличават”. На кукловодите на “хибридната война” срещу държавното обвинение изглежда не им остана нищо друго, освен да потвърдят написаното. Разбира се

интересно е защо демонстрират

тази изнервеност персонажи като Кънев, Иванов и сие?

Очевидно отлагането на мисията е довело до спешно прекратяване на поредното “активно мероприятие” срещу прокурорите, което трябваше да внуши пред гостуващите магистрати колко прогнило е родното държавно обвинение. Нервната реакция може да се тълкува и като предвестник за скорошен край на продължаващата вече втора година агония - да изкривяваш факти само за да внушиш на европейските си партньори и на цялата нация колко вредна за държавата е прокуратурата, особено с това й ръководство.

Положителен доклад за българската прокуратура, изготвен от четиримата европейски прокурори, би бил не просто политически край за Радан Кънев, нито дори окончателното изобличаване на доносническата роля, която Христо Иванов има в публичния живот, но най-вече напълно би разкрил ролята на подсъдими и кандидат-подсъдими олигарси в поръчителството на “войната” срещу държавното обвинение. Оттук насетне осигуряването не просто на достъп, но и на контрол върху информацията, която прокурорите от Европа ще получават по време на петте си едноседмични мисии у нас, се превръща в цел, която има жизненоважен характер за наемниците, а и за самото олигархично задкулисие.

Това поставя в доста деликатна ситуация и самата Европейска комисия, която трябва да положи изключителни усилия, за да не бъде въвлечена за пореден път във вътрешнополитически сценарий. Като се има предвид проваления опит на Христо Иванов, още докато беше министър, да изфабрикува несъществуващо искане от Брюксел за “временно” отстраняване на главния прокурор, присъствието на четирима европейски прокурори в София се явява идеална възможност за фабрикуването на поредица от нови пиперливи скандали, които следва да компрометират определени български прокурори.

Проваленият “атентат” срещу прокуратурата

Точно когато в София трябваше да пристигнат четиримата прокурори, в ход беше осъществяването на своеобразен “атентат” срещу прокуратурата. На “анонимен” автор от медийната бухалка на олигархията - седмичника “Капитал”, от Софийския градски съд е подхвърлен граждански иск на разследваща полицайка от Службата за борба с организираната престъпност срещу заместник главния прокурор.

Единствено бързата реакция на атакувания Борислав Сарафов пресече опита на олигарсите да употребят докрай разследващата полицайка Любомила Ценова във войната им срещу държавното обвинение. Засега, защото единствено от служителката на МВР зависи дали ще продължи да служи като удобен инструмент за атака срещу неудобните за олигархията прокурори. Но вместо разкритията, които Сарафов направи, да послужат за установяването на фактите - дали всъщност част от служителите на ГДБОП, с действие или бездействие, не покровителстват закононарушения, изведнъж мишена на атаките се оказа този, който е поискал законът да се прилага с цялата му строгост. Без да си дават дори сметка, че така за пореден път изпадат в шизофренно състояние - да искат независима и разследваща корупцията прокуратура, а когато това е налице, да защитават тези представители на държавата, които пречат престъпленията да се разкрият, авторите на сценария срещу Сарафов всъщност показаха, че за тях обективната истина и справедливостта имат значение само и единствено когато са от полза на задкулисните им интереси.

Особено активен в тази роля се оказа председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов, който с присъщата си безцеремонност демонстрира пристрастията си към една от страните в породилия се казус. Факт, с който Топалов окончателно зачеркна илюзията, че в поверения му съд може да се очаква справедливо и обективно правосъдие. Пореден повод, който ни кара да си зададем един въпрос - вместо проверка на прокуратурата дали не е време за проверка на съда?!

Какви ще са следващите атаки срещу държавното обвинение?

Отсъствието на обвинителите от Великобритания, Испания, Германия и Холандия остави сценария с компрометирането на Сарафов недовършен. Вероятно до тяхното пристигане в края на юни. Тогава на вниманието на депутатите ще са и предложенията за промени на Закона за съдебната власт, което пък със сигурност ще е повод за пореден път уличната шпицкоманда “Правосъдие за всеки” да напомни за себе си.

След като точно преди година безуспешно се опита да предизвика серия от протести срещу прокуратурата, то вероятността пореден “хибриден” опит на “Правосъдие за всеки” да предизвика безредици би граничил повече с комичността, отколкото със заслужаващо вниманието гражданско действие. Още повече че това би станало на фона на конкретните действия, които прокуратурата предприема в борбата с корупцията и организираната престъпност в последните месеци. Точно в тези действия се крият и най-големите страхове на олигархичното задкулисие, което все повече чувства затягането на обръча от обвинителите.

А как ли би се почувствало задкулисието, ако в полезрението на четиримата европейски прокурори попаднат разследвания, които пряко водят към кукловодите на кампанията срещу държавното обвинение. Защото дори и да бъдат съпровождани от свързания с олигархичния кръг “Капитал” европейски чиновник в София Юри Бюрер Тавание, то

четиримата магистрати може и да не се окажат толкова лесно манипулируеми.

В крайна сметка се оказва, че без да е стартирала мисията на четиримата европейски прокурори, която не следва да се натоварва и с прекомерни очаквания, всъщност вече дава резултати. Стана причина да бъде разкрита поредната “хибридна” атака срещу прокуратурата, показа колко нужна е инспекция и дисциплинарно производство срещу “независимия” председател на Софийския градски съд и не на последно място - извади наяве все по-големите страхове на олигарсите, че макар и с голямо закъснение, може би ще се окажат клиенти на същото това обвинение, което толкова дълго време се опитват да овладеят.

Със сигурност проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов познава това чувство. Защото ако днес от гръцките плажове или софийските грантови офиси пуска Фейсбук статуси срещу прокуратурата, съвсем не бе далеч времето, когато в студените декемврийски дни, часове преди да го оваканти, привикваше в министерския кабинет на ул. “Славянска” доверени журналисти, за да изпраща чрез тях послания към държавното обвинение за това колко “не се притеснява” от проверка на дейността му като член на изпълнителната власт.