Напрежение в Нови хан заради пясъчна кариера

Обявиха за издирване испанец заради кражби в с. Бутан

Задържаха двама за телефонна измама, представяли се за зам.-министри

Трус от 6,3 по Рихтер разлюля Северозападно Мексико

Предлагат името на Си Цзинпин да бъде вписано в конституцията

Задържаха собственика на автобуса убиец от „Бакаджика”

„Спартан” аварира на Граф Игнатиево

„Газпром” получи разрешение за втората тръба на „Турски поток”

В Истанбул забраниха пиеса за диктатор, изпълнявана от критик на Ердоган

Представяме се уникално на “Зелената седмица” в Берлин

Референдум срещу скъпотията в Швейцария

Българката Ружа мами с мрежа за криптовалута Спецпрокуратурата, ГДБОП и ДАНС включени в разследване на международна група за пране на пари

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в събота, 20 януари 2018

100 младежи започват работа в Ружинци по програма за заетост

Десислава Атанасова: Докладът на ДАНС ще бъде разсекретен скоро

Пари и суверенитет – семената на евроскептицизма

Референдумът във Великобритания е възможност да се обсъди идеята за Европа, смятат нейни лидери

Сякаш малко му беше на Съюза през последните години, а и този месец трябва да стиска палци британският референдум, или накратко т. нар. Брекзит, който ще даде на британските граждани възможността да изразят чувствата си към ЕС, да завърши благоприятно. В смисъл Обединеното кралство да остане в Обединена Европа. Защото – в едно изречение – за никого няма да бъде добре друг развой на ситуацията.

Ако излезем от разговора и сметките какво ще стане, ако на 24 юни съюзът осъмне с един, и то силен член по-малко, а се съсредоточим върху символиката, които носи инициирането на такъв референдум, то определено можем да твърдим, че Европейския съюз ще трябва да премисли себе си. Да си зададе въпроса: „Кой съм аз?“

Всъщност при британците евроскептицизмът не е губил стойност. Терминът е употребен за първи път от в. „Таймс“ през 1985 г. след повече от десетилетие на бурни дебати на тема евроинтеграция в британското общество. Откакто престижният вестник пусна думата от бутилката, този термин плюс цялото си съдържание плъзна из континента. И дори и да се съгласим с Шойбле, че „ако се наложи, Европа ще функционира и без Великобритания“, е ясно, че евроскептицизмът, било то по-умерен или по-категоричен, ще търси и намира все по-сериозен израз и в преосмислянето на Европейския съюз. По повод британския референдум и друг глас се чу в тази посока – италианският премиер Ренци обяви, че референдумът във Великобритания е възможност да се обсъди идеята за Европа.

А това, че през последните години Европейският съюз все по-трудно улучва пътя. Дори премиерът на Сърбия – най-новата страна-кандидатка за членство в ЕС – Александър Вучич допълва скепциса по отношение на съюза: „Това вече не е онзи прекрасен сън, какъвто беше някога.“ Навремето и мнозинството в Полша, Чехия, Унгария и Словакия мечтаеше за ЕС. Щом станаха част от него обаче, общността започна да губи привлекателността си.

А той се развива именно в две направления. Първото, разбира се, е икономическото и се отнася за онези, които не виждат икономическа полза за страната си от членството и в ЕС. А второто се отнася за държавния суверенитет и критика към политическия характер на ЕС и институционалното му несъвършенство. Като на места се наблюдава колаборация от тези два типа евроскептицизъм, които през последните години не без аргумент стават все осезаеми и на места се материализират в добри изборни резултати за опонентите на съюза. Един от последните примери е битката между ЕС и Полша, която ни най-малко не се трогва от опитите на Европейската комисия да им обясни, че имат ангажименти към върховенството на закона, произтичащи от член 2 на Договора на ЕС.

Евроскептицизмът бележи ръст в страните от ЕС през последната година, сочат и поредните данни на изследователския център „Пю“. По данни на центъра все още мнозинството европейски граждани подкрепят общността – 51%, но негативните настроения растат и 42% от гражданите подкрепят увеличаването на правомощията на националните правителства. Данните показват, че около две трети от британците и гърците, както и значителни групи в други големи европейски държави, искат част от властта да бъде отнета от Брюксел и върната обратно на националните правителства.

Още преди подписването на договора от Маастрихт през 1992 г. общественото мнение в Европа като цяло е на страната на евроинтеграцията. Към онзи момент отношението към ЕС зависи главно от икономическата ситуация – наблюдава се подобрение при растеж и влошаване при спад в икономиката, се казва в изследване на „Пю рисърч“. С подписването на договора обаче ситуацията драстично се променя. Причината за това се крие основно в политическото обвързване, налагащо държавите да предадат част от суверенитета си. Това е видно от проведения в Дания референдум, резултатите от който отхвърлят договора, както и от т.нар. малко „да“ във Франция, където референдумът завършва само с минимален положителен резултат.

А кризите на евроскептицизъм имат възможност да нарастват и да печелят избори, било то в Западна или в Източна Европа. Лошото е, че в чисто теоретичен план евроскептицизмът не може да се смята нито за оформена политическа идеология, нито пък за аспект на някакво реално съществуващо идеологическо течение, но той да приема най-различни форми и намира привърженици сред различни политически сили. И Европа трябва да бъде бдителна, за да не унищожи сама себе си.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.