- Ваше превъзходителство, с кои решения смятате, че ще бъде запомнена срещата на върха на НАТО във Варшава на 8-9 юли?

- Срещата на върха във Варшава е една сериозна възможност да укрепим НАТО и да докажем на света, че си сътрудничим солидарно, за да се противопоставим на опасностите в близост до нашите граници. За тази цел е необходимо не само да изпълним всички решения от последната среща на върха в Нюпорт, но също така да направим крачка напред. Ето защо във Варшава трябва да се вземат решения, които да осигурят дългосрочна адаптация на пакта към влошаващата се среда за сигурност. Тази адаптация изисква да се осигури еднакво ниво на сигурност във всички държави от НАТО. Това обуславя необходимостта от разширяване на присъствието на пакта на източния фланг. Същевременно съм убеден, че срещата на върха на НАТО ще бъде запомнена не само с ефективни политически решения, но и с отлична организация. Събитието е сериозно предизвикателство от гледна точка на логистиката. Освен това е тест за нашите служби за сигурност. За щастие Полша има голям опит - през последните години организирахме успешно големи събития - като европейско първенство по футбол или конференция на ООН по изменението на климата. Затова сме сигурни, че и този път ще се справим с всички предизвикателства. Срещата на върха е и чудесна възможност за популяризиране на Полша, в това число като туристическа дестинация. Надявам се, че делегациите, поканени във Варшава, ще намерят поне малко време да разгледат нашата красива столица.

- Какво трябва да представлява подсиленото присъствие на НАТО на източния фланг?

- За нас това би означавало значимо постоянно присъствие, включително инфраструктура, високотехнологични отбранителни системи, присъствие на сухопътни сили. Всичко това може да повиши нивото на сигурност на Полша и останалите съюзници от региона. Това присъствие ще се характеризира с многонационалност, оперативна съвместимост и ще е подкрепено от съответната логистика и инфраструктура. Става въпрос за това, на територията на Полша да пребивават военни единици, функциониращи на ротационен принцип. Те трябва не само да участват в учения, но също така да бъдат готови да провеждат бойни действия. Разбира се, само в случай, че възникне такава необходимост. Укрепването на военното присъствие на източния фланг беше прието от министрите на отбраната на НАТО през февруари в Брюксел. Сега се определят неговите детайли.

- Засилването на военното присъствие по източния флаг на алианса не означава ли връщане към времената на студената война, когато СССР бе основният противник на НАТО, а сега - Русия?

- Не може да се отрече, че Москва е важен играч в областта на сигурността в Европа. Затова е важен диалогът между НАТО и Русия. Разбира се, той трябва да се основава върху спазване на международното право и прозрачност на действията. Полша ще положи усилия за това срещата на върха на НАТО да допринесе за разработването на възможен и реалистичен модел за бъдещ диалог с Москва. Вярваме, че разбирателството и завръщането към конструктивен диалог е възможно. Същевременно ще очакваме от Русия пълна прозрачност в областта на отбраната, както и усилия за намаляване на риска.

- Доволна ли е Полша от реакцията и решенията на НАТО в отговор на нейните безпокойства в областта на сигурността? Все пак руският президент предупреди Полша, както и Румъния, че може да станат мишени заради приемане на елементи от противоракетния щит...

- Действително, нивото на сигурност в Западна Европа и на източния фланг е различно. В момента, ако не броим ученията, в източната част на НАТО липсва постоянно присъствие на съюзнически войски. Според нас това трябва да се промени. Оттук идва и нашият призив за разширяване на присъствието на пакта в региона. Колкото до противоракетния щит, за който споменавате, бих искал да подчертая, че във връзка с разпространението и програмите за развитие на оръжия за масово унищожение в близост до НАТО, трябва да сме подготвени за потенциални опасности. Системата за противоракетна отбрана на НАТО има изцяло отбранителен характер. Тя не е насочена срещу Русия или срещу която и да било друга държава. Нейната цел е единствено да осигури защита на европейската част на НАТО от балистични ракети от Близкия изток. Руските военни експерти много добре знаят за това.

- Предполагам, че сте проследили суматохата, която предизвика идеята за “флотилия” в Черно море на България, Румъния и Турция. Създаде ли тя недоверие към България като съюзник в НАТО, на който може да се разчита?

- Мисля, че в дискусията на тази тема имаше твърде много емоции. Ето защо е добре, че този въпрос беше изяснен от българските власти, които подчертаха, че инициативите в областта на отбраната трябва да се провеждат под егидата на НАТО. Пактът допринася за сигурността в региона, а всичките му инициативи имат отбранителен характер.

- Защо според вас няма операция на НАТО срещу “Ислямска държава” (ИД), а нещо като коалиция на желаещите? След атаката на “Ал Каида” срещу САЩ на 11 септември 2001 г. последва операция на алианса в Афганистан. Сега ИД или екстремисти, действащи от нейно име, атакуваха няколко страни членки (атентатите в Париж, в Брюксел, разстрелите в Сан Бернардино и Орландо в САЩ, серията нападения в Турция, последното - на летището в Истанбул). Въпрос на липса на консенсус или на приоритети на НАТО е липсата на такава операция?

- Заплахата от страна на ИД е със световен мащаб, така че коалицията срещу ИД не е само коалиция на Северноатлантическия пакт. Тя е с глобален характер. Нека да не забравяме за жертвите на терористичните атентати на ИД в Близкия изток и за участието на държавите от този регион, както и на тези извън него, в действията на коалицията. Важното е, че всички държави от НАТО участват в общите усилия на глобалната коалиция.

- Вярвате ли на уверенията, че решението на британците да напуснат ЕС няма да повлияе на възможностите и сплотеността на НАТО? Възможно ли е отслабване на алианса?

- Не трябва да забравяме, че НАТО и ЕС са две отделни организации, които си сътрудничат, но имат съвсем различни роли. Според мен Великобритания ще участва в дейността на пакта в същата степен, както досега. Срещата на върха във Варшава ще покаже на света солидарното сътрудничество на съюзниците. Тя ще се проведе под мотото “Един за всички, всички за един”. Доказателство за това ще бъдат общите, амбициозни решения за повишаването на сигурността на фона на актуалните предизвикателства и заплахи. Едно от потвържденията за ангажимента на Великобритания към сигурността на НАТО ще бъде нейното силно участие в укрепването на източния фланг.

- Лидерът на управляващата в Полша “Право и справедливост” Ярослав Качински лансира идеята за превръщане на ЕС в конфедерация, но с президент, главнокомандващ на силни въоръжени сили, които да действат успоредно с НАТО. Германската канцлерка Ангела Меркел пък заговори за необходимостта от увеличаване на военните разходи. Възможно ли е това да са притеснения за възможно намаляване на ангажиментите на САЩ в НАТО, особено с оглед на възможността Доналд Тръмп да влезе в Белия дом?

- Срещата на върха на НАТО ще потвърди значението на трансатлантическото партньорство. Северна Америка и Европа имат нужда една от друга и само заедно могат са създадат силен и сигурен съюз. От края на Студената война досега Европа не е имала по-голяма нужда от подкрепата на САЩ, както и от силно лидерство. Анексията на Крим и събитията в Източна Украйна доказаха, че ангажиментът на Вашингтон към сигурността на Европа е необходим. Убедени сме, че САЩ ще продължат да бъдат гаранция за стабилността на НАТО. И двете страни трябва да покажат, че инвестират в тези отношения - включително чрез инвестиции в отбраната. Приветстваме видимото и постоянно американско присъствие на източния фланг, включително в Полша, където то се осъществява както в рамките на пакта, така и на двустранно ниво. Същевременно в Полша инвестираме сериозно в нашата отбрана - над 2% от БВП на страната. От тях 20% отиват за модернизиране на техниката. Благодарение на това, през 2015 г. Полша беше една от трите страни членки, които изпълниха ангажимента от Срещата в Нюпорт за разходите за отбрана. Помним, че нашата сигурност зависи от националните въоръжени сили, които трябва да реагират първи в случай на криза.

Нашият гост

Посланик Kшищоф Краевски е роден на 3 август 1963 г. във Варшава. Завършва политически науки във Варшавския университет, специализира международни отношения. Шест години е съветник в правителството, а през 1993 г. започва работа във външното министерство. Бил е шеф на “Личен състав”, генерален консул във Варна, посланик в Баку, шеф на дипломатическия протокол, а от 2014 г. е посланик в България. Владее английски, български, немски, руски език. Женен, с две деца.