Кал и помия се сипят и върху всеки необслужил комплексите на Недялко. Всеки, който по някакъв начин засяга светлата душевност на „лайномета“, всеки, който може да бъде изрекетиран, просто защото е богат или достатъчно известен, и да не забравяме – всеки, който му е посочен като мишена, получава пълни кофи с мръсотии върху главата.

„Куркински болен от СПИН“, „Димитър Цонев спал с Вяра Анкова“, „Виктория Петрова спала с боса на БТВ“, „Потрес! Любовницата на Плевнелиев става шеф на БНТ“, „Не я е срам! Преслава си търси секс по кръчмите“, „Биляна Гавазова заряза мъжа си“ - няма как да не се сетите, че тази мръсотия се лее от сайта ПИК, собственост на Недялко Недялков, достоен син на нежния поет Недялко Йорданов.

Това може Недялко, с това се прехранва. Цял живот е забърквал рядка, жълтокафява „журналистика“. Никой няма спомен да е направил журналистическо разследване или анализ. Сайтът му „Пик“ е изграден върху тази кал, тръгнала някога от фекалния вестник „Контра“.

Бившият главен редактор на в. „Труд“ Тошо Тошев дава категоричната си оценка за Недялко в тв ефир: „Той е едно бузесто момче, което уволних от „Труд“ за интригантство. Сега този виден „галерист“ работи като лайномет.“

Точно и ясно казано. Трудно може да се добави нещо към убийствената оценка на Тошев. ПИК е учебникарски пример как журналистиката се подменя с мръснишко оплюване, отвратително обругаване и с безобразни лъжи за популярни хора в държавата. Години наред пиша, че това не е даже „джурналистика“, а фекално бунище. Кал и помия се сипят и върху всеки необслужил комплексите на Недялко. Всеки, който по някакъв начин засяга светлата душевност на „лайномета“, всеки, който може да бъде изрекетиран просто защото е богат или достатъчно известен, и да не забравяме – всеки, който му е посочен като мишена, получава пълни кофи с мръсотии върху главата.

Помията и клеветите на ПИК щяха да изтекат в канала, ако не бяха опаковани в измамата за най-четен сайт. Елементарно проучване на колеги по безспорен начин доказа, че обявяваният от ПИК трафик е фалшив и е генериран през специален софтуер и фейсбук групи. Софтуерът позволявал да се създава трафик и когато компютрите не работят. Това е жалката истина за „най-четения“ сайт. И няма как да е друго. Както е известно, продуктът е отражение на душата и морала на автора. В резултат имаме фекално сайтче, което лъже нагло и читателите си, и рекламодателите си, че го четат по …720 000 на ден /!/ и посещенията му били стотици милиони?! Трябва да си много наивен, за да повярваш на тези безпардонни лъжи, зад които стоят измамите с кух трафик.

Каква журналистика може да е това, когато лъжеш така безобразно, вманиачен да се изживееш като медиен „фактор“? Кого лъже лицето Недялко Недялков - рекламодателите, политиците, читателите или себе си? И ако е успял тях да ги преметне ахмашката, то надскочил ли е ниския си ръст, който не е мръднал и на милиметър оттам, откъдето е тръгнал.

Невинна жертва на синовните „успехи“ в поливането с мръсотия на хората и фалшификации с трафика е станал баща му - поетът Недялко Йорданов. Хвали се, бедният, че синът му бил направил най-посещаваната „агенция“. Същият този поет, чието призвание би трябвало да е истината, легитимира машинациите на сина си с „кухия трафик“, с който малоценността трябва да бъде напудрена обилно с високомерно самочувствие. Подведен ли е бащата от сина, или е негов съучастник в измамата? Подкрепя ли поетът Недялко Йорданов изсипаните кофи с мръсотия върху всеки неудобен на сина му? Можеш ли да вярваш на поет, който представя лъжата за истина? Твърде сериозни въпроси, на които бащата е длъжен да даде недвусмислен отговор. Поне пред съвестта си.

По-страшното обаче е, че мощни рекламодатели, управляващи властници, политици и бизнесмени на практика се вързаха на рекета и фалшификациите на ПИК. Легитимираха и продължават да легитимират фекалното бунище на Недялко. И той се харесва, надува мишци колко дела бил завел срещу онези, които са изрекли директно истината за това колко струва, и врещи кой бил клеветник, но пропуска, че точно той е клеветникът - окончателно осъден като такъв на всички съдебни инстанции от Кеворк Кеворкян.

Делото срещу Недялко Недялков е заведено от легендарния автор и водещ на „Всяка неделя” заради авторска статия на Недялко Недялков във в. „Труд“, озаглавена „Агент Димитър е зависим от „Октопода”. Лицето Недялко Недялков е осъдено заради разпространените позорни клеветнически твърдения в публикацията и уважава 10 000 лева от предявения от Кеворк Кеворкян иск за претърпени неимуществени щети.

Питам се, къде са достойнството и моралът на редица политици, които, въпреки че се отнасят презрително към сайтчето Недялково, продължават суетно да позволяват имената им да висят там, въпреки че е трудно понякога да разбереш от написаното какво точно са казали. Не е ли жестоко ясно, че интелигентен и уважаващ себе си и аудиторията политик никога не би допуснал името му да бъде свързано с подобна нелепост.

Един от най-богатите българи преди време ми изнесе гневна тирада какъв „мръсник“ е Недялко Недялков и как отвратително се е изхрачил върху жена му, публикувайки за нея. Бе яростен. Месеци по-късно в сайта на Недялко Недялков цъфна реклама на мощна фирма на същия бизнесмен.

Онези, които продължават да го поддържат, да му наливат пари и да го ползват, един ден ще разберат, че и на техните глави ще стъпи. И ще ги предаде, оплюе и окаля, обръщайки палачинката.

Заради това години наред воювам с фекалната „журналистика“ на Недялко Недялков, с лицето, което „олайняви“ (думичката е на Левски, не моя!) журналистиката. Години наред всички мълчаха. Или нехайно махаха с ръка. Пазеха си страха, хляба, слугинството или келепира.

Е, чудовището вече е в стихията си. Хак да ви е!