Дупките на язовците

Особености на нашия дивеч

Животно с развит строителен инстинкт

Голямо гнездово помещение

Много от бозайниците ловуват и се хранят на повърхността на земята, а спят, почиват си и развъждат потомството си в дупки. Такива са язовците. Понякога в дупки се заселват и дивите зайци. Лисиците развъждат потомството си също в дупки, които изравят сами или пък отнемат от язовците, често напускащи сами пригодените си за съществуване жилища, тъй като не могат да понесат съседството с нечистоплътната лисица.

Интересни са самите дупки на язовците. Отначало животното изравя обикновена дупка, която върви под наклон на 2 - 3 метра от повърхността на почвата. После се насочва хоризонтално. Някъде в дълбочина ходът се отбива встрани и завършва с разширение - голямо гнездово помещение. Понякога то достига на височина до един метър и има диаметър до метър и половина. Пригаждайки дупката си за живеене, язовецът я чисти постоянно, особено през пролетта и есента, от свличащата се пръст, разширява я, прави я по - дълбока, прокарва нови ходове и гнездови помещения, като им слага суха настилка. Язовецът има толкова развит строителен инстинкт, че непрекъснато увеличава броя на подземните ходове и проходи, изравя нови изходи. В крайна сметка неговото подземно жилище се превръща в истински лабиринт с 2 - 3 етажа от ходове и галерии, простиращи се на десетки метри.

Един биолог пише, че подземните тунели на язовеца се простират понякога на стотици метри и имат по 45 - 50 изхода. Той описва случай, когато едно куче за подземен лов се вмъкнало в дупка на язовец и пропаднало в системата от тунели. Ловците мислели, че вече е загинало, но скоро то се появило от друга дупка на отсрещния склон на хълма.

За лова на вълци в безснежие

Колкото и необичайно да звучи, за да се води успешно борбата срещу вълците, нужно е ловците да установят контакт с тях, т.е. да разузнаят кога се появяват в даден район, накъде се движат, колко са. При снежна зима това не е толкова трудно. Хищниците издават своите пътища и действия с вълчите си стъпки, с оглозганите кости и разкъсаните трупове на други животни. Но при безснежие?

Инстинктът при размножаване, нуждата да се събират на глутници в тежки зими кара вълците да се търсят помежду си, да си съобщават един на друг дали са живи, къде се намират. За тази цел по вроден инстинкт на определени места, където се кръстосват обичайните им пътеки, те вдигат крак, оставят с урината си своите визитни картички. Около тези пикалища винаги е замърсено, тревата е утъпкана, снегът - ожълтен.

Откриването на едно такова „адресно бюро“ позволява да се поддържа контакт с вълците. Но това е доста трудна задача. Изискват се дългогодишни наблюдения, безбройни проверки, умение да се чете странната азбука на дирите и миризмите.
В безснежните студени дни не винаги може да се установи дали вълците се отбиват по своите свърталища. Вятърът издухва миризмите от урината, други следи по замръзналата почва не остават. А пръстта от мравуняците никога не замръзва. Завъртят ли се вълците около сборния си пункт, обезателно ще стъпят върху ямата и ще оставят ясни следи. Тогава има смисъл да се предприеме нещо.

За младото ловно куче

За да накараме младото ловно куче да извършва определени действия, поне трябва да знаем кое му е приятно и кое му е омръзнало. И за да ни слуша, е необходима определена доза принуда. Но всичко това трябва да се върши “дипломатично“. Към животното е нужно да се прилага добра воля. Необходими са всякакъв вид поощрения. В определен момент кучето разбира, че има изгода от съответни негови деяния. То не е принуждавано да изпълнява някакви неприятни актове.

Забележим ли, че животното върши с някакъв страх определени действия, значи нещо бъркаме във възпитанието му. Но пък не бива да се отказваме и от по - строгата принуда. Разумният учител доставя похвали на поизплашеното куче. И така животното бързо започва да забравя човешките обиди от всякакъв характер.

Има един основен принцип: кучето трябва да има силно доверие към стопанина си. Повечето специалисти не изключват и намесата на тояга /разбира се, ако е нужно/. Естествено тук не говорим за някакви кървави разпри. Добрата дума е еликсир /това се отнася и за човешките отношения/. В противен случай има опасност да се провали цялата дресировка. На ловния терен такова животно е „нетрудоспособно“.

Цялото възпитание на младото ловно куче е един дълъг процес. Затова трябва да бъдем търпеливи, разумни, добронамерени.

Рибата пила

В устията на тропическите реки на Америка и Западна Африка живее един вид скат, наречен риба - пила. По формата на тялото си рязко се отличава от останалите скатове и повече прилича на акула. Горната част на челюстта му представлява дълъг израстък, подобен на пила, плосък и гъсто покрит със зъбци, които са здраво прикрепени в специални вдлъбнатини. Рибата - пила се храни с миди и с главоноги мекотели, а също така и с дребни рибки. Мидите изкопава с плоската си пила като с лопата. Главоногите мекотели и рибите удря и убива с пилата. Тя е живородна. Малките се раждат с пили, но за да не наранят майката при раждането, тези „уреди“ им са покрити с калъфчета. Веднага след раждането рибките се освобождават от тях.