Инж. Богдан Милчев, шеф на Института за пътна безопасност, пред „Труд news“: Управлението на риска от катастрофи е оставено на импровизации

По неокончателни данни на МВР България приключи 2024 г. с 479 загинали при катастрофи, с 46 по-малко спрямо 2023 г. Точният брой ще стане известен след 31 януари тази година, но отсега може да се каже, че загиналите у нас ще е около 70 на 1 млн. от населението и страната ни отново ще са на челните места в черната класация на страните от ЕС. 479 загинали не е никакъв рекорд, тъй като през 2020 г. заради COVID-19 убитите по пътищата у нас бяха 463-ма. Само тогава бяхме на трето място в ЕС след Румъния (85) и Латвия (73) и далеч преди близки страни като Хърватия (58) и Гърция (54). Воденето на тази статистика не е самоцел и ако тя бъде сбъркана или неточна, ние няма как да вземаме правилни решения, казва инж. Богдан Милчев, бивш началник на КАТ-София и настоящ шеф на Института за пътна безопасност.

- Излязоха неокончателните данни на МВР за 2024 г. - 479 загинали, 9046 ранени при тежки катастрофи. Като цяло годината е била по-безопасна от 2023 г. - загиналите са с 46 по-малко. Как ще коментирате тези данни, инж. Милчев?
- Данните са изключителни важни, когато трябва да предприемем някакви законодателни, организационни или други промени, отнасящи се безопасността на транспортната ни система. Това, което показват данните за 2024 година, е категорично потвърждение, че транспортната система в България е нестабилна и се влияе от случайни събития. Това означава, че усилията на институциите всяка сама по себе си да прави някакви действия, без те да бъдат синхронизирани в система, дават резултат дотолкова, че чисто еволюционно загиналите намаляват поради случайни причини, като подобряване на инфраструктурата, подмладяването на автопарка, дори по-високото ниво на спешната медицинска помощ, по-съвременните методи и квалификация на лекарите да спасяват повече тежко ранени от преждевременна смърт. Също трябва да отбележим и факта, че през 2024 г. абсолютно случайно са много по-малко загиналите при така наречените единични катастрофи. Да поясня - когато един автомобил излезе от пътя и се блъсне в дърво, ако в него пътуват трима души и те загинат, статистиката ги отчита, а когато в автомобила пътува само водачът, загиналият е само един. Но да повторя - това са случайни събития, които не могат да се предвидят или контролират, нито пък да се разчита на тенденция чрез тях да намаляват загиналите. Намалението с 46 жертви на годишна база спрямо 2023 г. не би следвало да се отчита като заслуга на институциите. Когато разгледате всички анализи и доклади на основните институции в сферата на пътната безопасност - МВР, регионалното и транспортното министерство, както и на Държавна агенция „Безопасност на движението на по пътищата“, ще видите, че нито една от тях не е заложила конкретно намаляване на жертвите. Когато ти не се ангажираш с конкретно намаляване и не покажеш какво очакваш да се случи през всеки един от месеците през идната година, означава, че се разчита на случайни събития. Така системата за управление на риска от тежки пътно-транспортни произшествия (ПТП) де факто не се управлява, тя е оставена на импровизации.

- Но има парадокс - регистрираните тежки катастрофи с пострадали през 2024 година са със 166 повече от 2023 година, а не само загиналите, а и ранените са по-малко с 55?
- Да, парадокс е. Имаме по-малко жертви, имаме по-малко ранени, а в същото време повече катастрофи. Не знам дали скоро статистиката няма да стигне дотам да отчита повече катастрофирали автомобили, отколкото е броят на водачите в тях...

- Разбирам иронията ви, но сериозно ви питам: Защо МВР трябва да прави отчета и статистиката на тежките ПТП, загиналите и ранените? Да, пътната полиция първа се явява на сигнала за катастрофа, катаджията попълва графите в първия протокол, катастрофа - една, загинал - един, ранени - двама. Следва подпис и печат, готово - данните влизат в статистиката. И повече никой не знае какво се случва...
- Законът възлага на МВР да води тази статистика. Това са структурите, които първи или едновременно със Спешна помощ, реагират при подаден сигнал за ПТП. Но по-нататък, след първата реакция, институциите вече не си взаимодействат в система. Не дай Боже, - но след 2 или 3 дни някой ранен почине в болница, от здравното заведение може да забавят тази информация, или я подадат директно до дознанието или до прокуратурата, като тя изобщо да не достигне до „Пътна полиция“. Веригата е дълга, някъде се къса и в крайна сметка стигаме дотам, че статистиката не е точна. А всяка година институциите се нуждаят от статистическата информация, за да насочват правилно и да използват ефективно ресурсите, с които разполагат. Ключовият въпрос, който вие поставяте, всъщност е: Защо ни е толкова важна статистиката? Тя ни е важна с конкретната информация, за да определим къде са слабите точки в пътната безопасност и оттам да въздействаме върху тях. Представете си, че се лекувате и са ви назначени кръвни изследвания, а ви сбъркат показателите за левкоцитите и хемоглобина. Тогава докторът ще ви предпише лекарства, които нямат нищо общо с вашето заболяване и не защото не е добър професионалист, а защото е взел решение на базата на грешни данни. Подценяването на статистиката от страна и на Държавна агенция, и на останалите институции, отговорни за пътната безопасност, показват само едно - те се нуждаят от сериозни структурни промени.

- Вероятно и коментарите на експертите са грешни, когато се основават на непълната или грешна статистика на МВР?
- Така е, но ето ви нещо, което е изключително интересно от статистическа гледна точка. Данните на МВР показват, че за 2024 г. имаме един случай със загинал заради употреба на алкохол и един заради употреба на наркотици. Това прави 0,5 процента от всички загинали, а ресурсът, който МВР заделя за контрол е почти 100 процента. Тоест - почти всички усилия на патрулите през миналата година са били насочени, за да залавят пияни и дрогирани, а съвсем са игнорирани други сериозни проблеми. Институтът за пътна безопасност поиска информация по Закона за достъп до обществена информация от МВР за последните 5 години за хванатите нарушители, ползващи мобилни устройства по време на движение. Оказа се, че има прогресивно нарастване на констатираните случаи и ние считаме категорично, че една от основните причини за настъпване на тежки ПТП е разсейването на водачите, най-вече с говорене, гледането и чатенето по телефоните по време на движение. И тук стигаме до неефективния контрол и невъзможността на МВР да отчита като статистика колко водачи са катастрофирали поради използване на мобилен телефон, полицията изобщо не разследва такива инциденти. Отклоняването на вниманието е една от основните причини шофьорите да допускат грешки на пътя, а ние я занемаряваме. Смея да твърдя от опита, който имам през последните 20 години в тази сфера, че щетите, които нанасят мобилните телефони по време на движение са в пъти по-големи от щетите вследствие на катастрофи при употребата на алкохол и наркотици. И ако МВР успява да хване по 8-9 хиляди годишно с алкохол и още 3-4 хиляди с наркотици, то ако насочи същите усилия и същия ресурс, ще залавя по 200 000 нарушители с мобилни телефони. В последния месец излезе анкета, според която 84 на сто от българските шофьори сами си признават, че използват мобилен телефон по време на движение...

- Ние представихме тази анкета във в. „Труд news“.
- Точно същата и тя е сигнал, че законодателят трябва да помисли в тази посока. Считаме, че когато народните представители действат под емоционален натиск от различни групи, които искат постоянно да се повишават наказанията на шофьорите за алкохол и наркотици, които искат да има едва ли не самоуправни действия с нарушителите, това нещо не е ползотворно. Когато депутатите гласуват решения, те трябва да използват статистика и факти и да могат да работят абсолютно безпристрастно. Не може цялата изпълнителна и законодателна власт да се влияе от емоционалните щения на различни лица, които се домогват до медиите и говорят най-високо от всички. Това изкривява реалността.

- Тази година се очаква да бъдат приети множество промени в Закона за движение по пътищата, вече има внесени няколко проекта, ако изобщо имаме парламент в близките месеци. Вие как ги оценявате?
- Внесените проекти в момента са повече от три и получихме покана от БСП да участваме за обсъждането им на една сериозна кръгла маса на 9 януари. Всяка година институциите се нуждаят от статистическата информация, за да насочват правилно и да използват ефективно ресурсите, с които разполагат. Откакто е създаден Фондът за пътна безопасност, в който постъпват парите от шофьорски глоби, в него вече са събрани половин милиард лева, а тези пари не се харчат за нищо друго, освен да се събират още и още пари от глоби. Затова е необходимо законодателят много трезво и информирано да предприеме действия, с които да даде възможност средствата от този фонд да се харчат за постигане на конкретни резултати. И веднага ви давам пример - един от основните проблеми в българската транспортна система са катастрофите с пешеходци, затова подобряването на инфраструктурата, провеждането на информационни кампании, каквито се провеждаха през 2024 година срещу шофьорите, употребяващи алкохол и наркотици, ще помогне да се намалят с 50 загиналите пешеходци на годишна база. А в същото време виждаме, че целият ресурс се насочва срещу пияните и дрогираните - не че за тях не трябва, а въпросът е ефективно да се разпределя ресурса, да се улучи мярката, така че да се работи и по другите проблеми. Затова и законодателят трябва да насочи своите усилия към промени, с които ясно да дефинира отговорностите на институциите в сферата на пътната безопасност и тяхната координация, защото ние виждаме, че въпреки създаването на Държавната агенция, координация няма между институциите.

- Един от проектите предвижда да бъдат вдигнати глобите. Значи МВР е събрало половин милиард лева от глоби без никакъв ефект, може да събере и 1 милиард лева и пак да сме първо място в ЕС по загинали по пътищата...
- Този фонд функционира като помощно средство на министъра на финансите и всяка година той решава с тях да си попълва разни дупки. Фондът представлява една набирателна сметка, но парите не стоят в тази сметка, а се водят в нея само на хартия, парите са си в държавния бюджет и по заявка на МВР финансовият министър решава дали да ги отпусне или не. И тук стигаме до изключително погрешното разбиране парите от глобите да отиват при този, който налага глобите. Вие знаете, че вече 5 пъти внасят един и същи законопроект, който да позволи на общините да събират глобите на пътни нарушения. Ами представете си, че това е като прокуратурата да се издържа от глобите на осъдените престъпници. Ето защо е абсолютно необходимо този фонд да бъде отделен напълно от МВР, да функционира като самостоятелна организация с надзорен съвет, с обществен контрол върху изразходваните пари и най-вече - повече възможности средствата от този фонд да се харчат за постигането на конкретни цели.

- Изглежда целта в България е не пътищата да станат по-безопасни, а да се съберат колкото може повече пари от глоби, да се изземат колко може повече автомобили. Мечтата на всеки наш управник е да бърка в джоба ни, да слага ръка на частната собственост...
- След автобусната катастрофа на магистрала „Струма“ през 2021 г., при която загинаха близо 50 души, почти всички медии като по общ сигнал направиха рязък завой - от това, че „пътят ни убива“ отидоха към „убиват ни пияни и дрогирани шофьори“. Това е мантра, която всеки ден се пуска по телевизии, по радиа, по сайтове, а вие сами виждате статистиката - тя показва от 1 до 7 смъртни случая годишно от алкохол и още 1-2 от наркотици. Аз не мога да коментирам как ще приключи делото в Конституционния съд или в Съда на ЕС в Люксембург срещу текстовете, с които се отнемат автомобили на пияни и дрогирани шофьори, това е юридически въпрос и няма как да влизам в тази материя, но мога да кажа, че няма никакво значение дали ще отнемаме автомобилите или не, защото резултатът от това действие е абсолютно незначителен като влияние върху цялата пътната безопасност. Да, съгласен съм, че трябва да се стремим към нула жертви от катастрофи и такива радикални мерки са в тази посока. Но не може да неглижираме проблеми като този с използване на мобилни телефони по време на движение, проблеми като обезопасяване на пътищата, на улиците за пешеходците, при които загиват много повече хора, а цялата законодателна и изпълнителна власт с цялата си мощ се хвърля да постигне нула загинали от алкохол и наркотици. Как ви звучи, ако от Института предложим при нарушение да се отнемат в полза на държавата мобилните телефони, също като автомобилите на пияните и дрогираните, защото така може да уплашим и отучим шофьорите да ги използват по време на движение?

Нашият гост
Инж. Богдан Милчев е роден през 1971 г. в София. Завършил е Минно-геоложкия институт. Работи в МВР от 1995 до 2014 г. в структурите на Пътна и Охранителна полиция. От 2011 до 2013 г. ръководи отдел “Пътна полиция” в СДВР, наричан още КАТ-София. През 2018 г. защитава докторска дисертация на тема “Система за управление на рисковете от пътнотранспортни произшествия”. В края на 2017 г. По негова инициатива се учредява Института за пътна безопасност, а от 2019 г. той е председател на Управителния съвет на тази неправителствена организация.