Касата отказва да плаща биомаркери за болни от рак

България последна в ЕС не покрива модерна диагностика, която спестява химиотерапия

Близо 30 000 пациенти на година имат нужда от изследването, което струва средно 1000 лв.

Не става въпрос за липса на пари, а за отпор, казват юристи

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се мотае и отказва да плаща изследване на биомаркери на пациенти с рак, с което те могат да получат ефективно персонализирано лечение и да избегнат остарели методи като химиотерапия. За това алармираха експерти, юристи и лекари в рамките на пресконференция, организирана от от Сдружението за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ) и Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП).

България е последната страна в ЕС, която не покрива този вид диагностика и това е една от причините у нас смъртността от онкозаболявания да расте за разлика от тенденцията в Европа. Близо 30 000 души в страната на година се нуждаят от биомаркерни изследвания, чиято средна цена е 1000 лв. Това са грубо 29 млн. лв. на фона настоящия бюджет на касата, в който за лечение на онкологични заболявания има 1 млрд. и 80 млн. лв., коментираха специалистите.

Боряна Ботева, председател на УС на СРБЗ, посочи, че ако се налага на пациентите, те трябва да имат от няколкостотин до няколкохиляди лева, или да разчитат на временни дарителски кампании от фармацевтични компании, за да изследват биомаркери. Само на база на тях след това могат да се отпуснат над 40 ефективни лекарствени продукта с над 60 индикации, които касата покрива и така да има подходяща терапия за пациента.

Адвокат Пламен Таушанов, председател на УС на БАЗП, обясни, че вече от година въпросът с липсата на финансиране за биомаркерна диагностика е решен дори в Румъния и така сме последни в ЕС, които лишават онкоболни от качествена диагностика и терапия.

“Защо е необходимо да се заплаща тази диагностика - без това няма как точно, своевременно да започне лечението, както за различни видове локации, както и таргетна терапия, имунотерапия и др. В настоящия бюджет на касата има осигурени за лечение на онкологични пациенти 1 млрд. и 80 млн. лв. От 2023-2024 г. беше прието в мотивите към бюджета за 2024 да бъде осигурена тази диагностика, но поради нежелание на БЛС, въпреки предварителното решение на Надзорния съвет, не се прие това нещо. Касата от октомври досега е направила различни работни групи и е питала различни експерти какво е тяхното мнение, направила е запитване до петте лаборатории, които извършат такава диагностика”, уточни той.

Средната цена на биомаркерната диагностика, до която е стигнала НЗОК, е около 1000 лв. (виж таблицата).

Боряна Ботева посочи, че ако модерната диагностика започне да се поема от касата, ще се подобри преживяемостта на пациентите и те ще бъдат работоспособни. “Ние внесохме проект за амбулаторна процедура в касата. Той е представен пред Надзорния съвет, но до момента не е разгледан”, каза тя.

Адвокат Силвия Величкова, представител на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК, уточни, че това е станало още през септември, като на 25.09 Надзорният съвет единодушно гласува, че в следващия проект за бюджет на НЗОК трябва да бъдат заложени средства за биомаркерна диагностика.

Аргументът тогава все пак да не бъде разгледана предложената амбулаторна процедура, е, че няма проект за нов бюджет на касата и че първо трябва да има средства и чак тогава внесеното предложение може да се разглежда.

“През декември пред съвета беше представен проектът за бюджет на НЗОК, но в него нямаше средства за биомаркерна диагностика. По този повод отправихме писмено искане да бъде изменен текстът, като бъде включен такъв, който позволява плащане по амбулаторна процедура 43. Този път Надзорният съвет гласува против. Обяснението, за мен това е оправдание, е че не можело да се предвидят средства, след като не сме обсъждали какви ще бъдат изискванията и условията за нейното извършване, а това се съдържа всъщност в амбулаторната процедура. Очевидно е, че има съпротива и се търсят оправдания да не бъде разрешен обществено значим проблем. Никой не иска открито да каже, че е против болните от рак да получат правилно и ефективно лечение. За пореден път виждаме как касата се грижи много за бюджета си в ущърб на пациента и този подход парадоксално я натоварва с повече разходи. Тук не става дума за пари, защото средствата, които прогнозно ще бъдат необходими за всички болни на всички маркери за една година ще бъдат 15 млн. лв. или 0,2% от разходите на НЗОК, а повече от 1 млрд. лв. на година касата плаща за лекарствените продукти за онкоболни на болниците”, заяви Величкова.

Д-р Любомир Балабански, молекулярен генетик: Десетки нови терапии се одобряват на година

Съвременното лечение на онкологичните заболявания е изцяло в сферата на персонализираната медицина.

Най-бързо прогресира таргетната терапия, която върви ръка за ръка с генетика.

Когато се спомене цената, голяма част от пациентите се отказват, защото нямат финансова възможност. Само една на три-четири генетични консултации при нас завършва с пускане на изследване.

Много често генетичните заболявания се появяват в напреднала възраст, при пенсионери и те нямат възможност за покриване на изследването. Става дума за над 1000 лв. най-често. По-скъпите мултигенни панели се налагат в световен план за прецизиране на терапията. Масово пациентите нямат възможност да получат цялостната картина. Имаме пациенти, които изпускат терапии, подходящи за тях, защото не могат да си ги позволят.

Ако стъпим на практиката в чужбина, в Япония от 5 години покриват най-широко спектърното изследване на всички локализации. Там вече се вижда стъпката в здравеопазването и че това води до по-добра масова преживяемост при онкоболните. Надявам се у нас да се стигне до това. През 2024 г. над 60 терапии са одобрени за различни онкологични локализации, някои съвсем нови.

NGS секвенирането ще стане стандартът и българското здравеопазване е длъжно да даде тази опция на пациентите.

Говорим за най-социално значимите болести, които засягат населението - само 0,2% от бюджета на касата биха били достатъчни за всеки да получи най-добрия терапевтичен ход.

Доц. д-р Димитър Калев, председател на Съвместна онкологична национала мрежа: Няма правила и оценка на грижите за онкопациентите

Без наличната организация за нормативно изследване на биомаркери, медицинският онколог не би могъл да мисли според стандартите на съвременната наука. Той не би могъл да взема адекватни диагностични и терапевтични решения.

Естествено е, че забавянето на качеството и ефективно лечение или провеждането му със стари начини се отразява на процента на смъртността, която се изчислява годишно.

В България не съществува ясен концепт и обществено мнение за организацията на здравеопазване по ясни процедури и оценка на качеството на онкогрижите. При това положение БЛС и НЗОК не биха могли да бъдат задължени по ясен начин да спазват всичко това. Тук просто трябва да се вгледаме в стандартните, основани на доказателства в ЕС, и в САЩ. Там ясно е разписано при кои онкологични локализации какъв панел от задължителни маркери трябва да бъде изследван и нито един от тях не би следвало да липсва в нашите документи.

Всички пациенти в напреднал стадий в България, които се нуждаят от прецизирано лечение, не го изпълняват според стандартите и ефективно.

Проф. Галина Куртева, началник на клиника по онкология в УМБАЛ “Св. Екатерина”: Може да се избегне химиотерапия

Историята на биомаркерите вече е поне 15-годишна. В началото започнахме с туморите на дебело черво и белодробния карцином.

В момента имаме пет доказани биомаркери при белодробен карцином, които са категорични, че ефектът от таргетната терапия е значително по-добър и болният не се уврежда с цитотоксична такава.

Таргетна терапия означава, че съответният биомаркер, който е позитивен дава възможност да се атакува това, което е експресирано или позитивно върху туморната клетка, т. е. така нареченият епидермален растежен фактор и неговитемутации изискват едно лечение. Така наречените ALK пренареждания изискват друго лечение. Т. е. ние адресираме със съответния биомаркер съответната те­­ра­­пия.

Третата диагноза, която също търпи еволюция е ракът на гърдата, където освен естрогените, прогестероните, правим и допълнителни изследвания за т. нар. мутации за хормонална терапия.

Когато направихме една от първите срещи в НЗОК за да търсим вариант на най-удачните локализации, с които да започнем изследванията на биомаркери ние се спряхме на тези три заболявания - рак на гърдата, на дебелото черво и белодробен. Безспорно е, че има много туморни локализации, които изискват такива изследвания, но постепенно ще надграждаме, защото става въпрос за съществен финансов ре­сурс.

Много дълго фармацевтичните компании на добра воля плащаха биомаркери, имаше и клинични проучвания и разширени програми. Имахме няколко срещи в касата, но те замръзнаха на едно ниво.
НЗОК има интерес да не се разходват излишни медикаменти, от които болният няма да има нужда, ако ние имаме определения таргет, към който да адресираме лечението, защо да му правим рутинната химиотерапия? Ако биомаркерите са позитивни при туморите на белия дроб, тогава са прави само перорално лечение (през устата) и ефектът от това лечение е много по-добър, отколкото рутинната химиотерапия. И ако имаме т. нар. маркер за програмирана клетъчна смърт, можем на този пациент да правим имунотерапия, която също е революция.

Проф. Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория, пред “Труд news”: Търси се най-ефективното лечение

Една туморна тъкан е различна от здравата, защото е претърпяла генетична мутация. Генетичните мутации на практика ги наричаме маркери. Те могат да бъдат от различно естество и правят профила на туморната тъкан уникален. Този профил би могъл да послужи като ключ, като слабо място, за да бъде третиран с определен вид медикаменти, които да повлияват по-добре върху туморната тъкан и да имат по-малко странични ефекти. Затова този вид терапия с конкретни биомаркери се нарича прицелна терапия - при ния много по-точно и прецизно се атакуват карциномните клетки.

За колоректалния карцином беше известен един биомаркер, една конкретна мутация, която отличава туморната тъкан от нормалната и се използваше определен медикамент при пациенти, които имат тази мутация. След това се появяваха нови и нови типове медикаменти, разработвани за такива специфични мутации в туморната тъкан. За последните 15 г. фармацевтичните компании регистрираха медикамента, който е приложим при дадената туморна тъкан и след това осигуряваха извършването на генетичните изследвания по най-различни схеми. И това се случваше в цяла Европа. Някои маркери фармацевтичните компании не включиха като политика да ги реембурсират и хората трябваше сами да си ги заплащат в лаборатории у нас или в чужбина, където този тест се извършва.

През есента на миналата година в НЗОК ни извикаха експерти от много специалности - генетици, онколози, патолози и т. н., за да обсъдим кои маркери са приложими при т. нар. солидни тумори. Цената за изследване на биомаркери и много различна, защото в някои случаи се анализира една единствена мутация, а в други се налага да се направят групи от генетични дефекти. Приблизително порядъка на стойността на такива изследвания варира от 250 лв. за биомаркер до 1200 лв. за група от биомаркери.

Остана здравната каса да определи амбулаторната процедура, която описва как ще бъде извършвана тази диагностика и какви са изискванията за лабораториите, които могат да извършват тези тестове.
Изследването с биомаркери не цели да постави диагноза, тя е поставена предварително. Важно е защото чрез него се търси най-ефективното лечение.